Определение № 8762 от 24.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8899/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. А. Ф. от гр. Левски срещу определение № 2293/19.12.2024 година на Административен съд- Ловеч по адм.д. № 349/2024 година, с което е върната исковата й молба срещу Държавен фонд "Земеделие", Административен съд- Плевен и Върховния административен съд, с правно основание чл.2в, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с която се иска солидарното им осъждане да й заплатят обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от съществено нарушаване на правото на Европейския съюз и производството по делото е прекратено. Прави се мотивирано искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане по същество от компетентния първоинстанционен съд. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Върховния административен съд, чрез юрк. В. Христова, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Държавен фонд "Земеделие", Административен съд- Плевен не изразяват становище по частната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. Предмет на контрол за правилност пред настоящата съдебна инстанция е определение № 2293/19.12.2024 година на Административен съд- Ловеч по адм.д. № 349/2024 година, с което е върната исковата молба на А. А. Ф. срещу Държавен фонд "Земеделие", Административен съд- Плевен и Върховния административен съд, с правно основание чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с която се иска солидарното им осъждане да й заплатят обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от съществено нарушаване на правото на Европейския съюз и производството по делото е прекратено. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че въпреки двукратното оставяне без движение на исковата молба от страна на решаващия съдебен състав, от ищцата не са отстранени указаните ясно и точно нередовности на исковата молба по отношение на конкретен времеви период / с крайна дата/ и конкретен размер на двата иска за мораторна лихва. Доколкото редовността на исковата молба е условие за надлежно упражняване на правото на иск, то липсата на редовна, отговаряща на изискванията на чл. 205 и чл. 144 АПК вр. чл. 127 и чл. 128 ГПК се явява пречка за развитие на съдебното производство. Съдът не следва служебно да изправя нередовностите й, а е обвързан от конкретните искания на страните в съдебното производство. По изложените съображения административният съд намира, че исковете са недопустими и производството по делото следва да бъде прекратено, поради което на основание чл. 129, ал.3 вр. чл. 127, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК исковата молба е върната. Така постановеното прекратително определение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С разпоредбата на чл.203, ал.3 от АПК и нормата на чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, приети с изменението, обн. в ДВ, бр. 94 от 2019 г., изрично в националното право се въведе ред за разглеждане на исковете за обезщетения на вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, като за допустимостта на такъв иск се предвиди да се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Съюза, установени в практика а Съда на Европейския съюз. В този смисъл проверката за допустимост на иск с правно основание чл.2в, ал.1, т.1, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да се извършва не по отношение на наличието на предпоставките на чл.204 АПК, а спрямо стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, изведени от практиката на СЕС. При извъндоговорна отговорност лихвата се дължи по Закона за лихвата при забава на парични задължения, като обезщетението за забавено плащане се изчислява върху главницата от датата на настъпване на вредата до окончателното й изплащане. Извършената преценка, изложена в мотивите на обжалвания съдебен акт, не може да обоснове недопустимост на предявените искове, тъй като положителните предпоставки за упражняване правото на иск са посочване на фактическите обстоятелства, върху които се основава претенцията, и в какво се състои нарушението, както и коя норма от правото на ЕС е нарушена. В конкретния случай, видно от съдържанието на исковата молба и допълнителнителните уточняващи молби, ищцата е очертала фактите, на които основава исковите си претенции, както и съответно, в какво се състои петитума. Претенцията за лихва върху главницата, съставляваща претендирано обезщетение за имуществени вреди е с начална дата 15.04.2017г. Другата претенция за хихва върху главницата, съставляваща претендирано обезщетение за неимуществени вреди е с начална дата 17.11.2020г. Крайният период и на двете претенции е до окончателното изплащане на задължението. С това Ф. е изпълнила дадените от административния съд указания. Само в допълнение на така изложените мотиви следва да бъде подчертано, че дори и да е налице нередовност на исковата молба досежно претенциите за лихви, която не е отстранена, въпреки дадените указания, в предвидения от закона срок, това би било основание за връщане на исковата молба само в нередовната й част, но не и на исковата молба в нейната цялост, какъвто е разглежданият случай. По тези съображения определението на АС - Ловеч следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане на исковата молба на А. А. Ф., с която се претендират вреди поради неприлагане на правото на Европейския съюз - чл. 2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ. Воден от гореизложеното, съставът на четвърто отделение на Върховния административен съд