Определение № 7782 от 11.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5984/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от З. М., чрез адвокат Н. Башева, против определение № 14020/23.04.2025 г., постановено по адм. дело № 3658/2025 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата ѝ против мълчалив отказ от директора на Дирекция „Българско гражданство“ при Министерство на правосъдието за признаване на български произход на основание чл. 15 от Закона за българското гражданство и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, поради и което е поискана отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Директорът на дирекция „Българско гражданство“ при Министерство на правосъдието, в срока по чл. 232 АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата, подадена от З. М., подадена против мълчалив отказ от директора на Дирекция „Българско гражданство“ при министерство на правосъдието за признаване на български произход на основание чл. 15 от Закона за българското гражданство. От фактическа страна е установено, че първоначално жалбата е подадена против отказ за признаване на български произход и издаване на Указ на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за българското гражданство, като също така е посочено и писмо № 97-00-3880/15.11.2024 г. на директора на Дирекция „Българско гражданство“. Поради това, съдът е указал на З. М. да уточни обжалвания административен акт, в следствие на което с молба от 22.04.2025 г. е уточнено, че се оспорва мълчалив отказ на директора на Дирекция „Българско гражданство“ при министерство на правосъдието. Съобразно становището на Съвета по гражданството, обективирано в Протокол № 81/2024 г., министърът на правосъдието направил предложение до Вицепрезидента на Република България за отказ за издаване на Указ за придобиване на българско гражданство от З. М.. С Писмо изх. № 97-00-3880/15.11.2024 г. на директора на Дирекция „Българско гражданство“ при МП М. е уведомена за мнението на Съвета по гражданство. Въз основа на така установеното, от правна страна първоинстанционният съд приел, че подадената от З. М. жалба е процесуално недопустима, като подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване. Посочено е, че Писмо изх. № 97-00-3880/15.11.2024г. на директора на Дирекция „Българско гражданство“ при МП има уведомителен характер и не представлява индивидуален административен акт. Посочена е каква е процедурата във връзка с получаването на българското гражданство, както и че реално министърът на правосъдието се е произнесъл с предложение до Вицепрезидента с № 91-00-231/06.08.2024 г., поради и което мълчалив отказ не се е формирал. Също така е посочено още, че на директора на Дирекция „Българско гражданство“ при МП не са вменени задължения да се произнася по искане за придобиване на българско гражданство, поради което непроизнасянето му не формира мълчалив отказ. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд е оставил без разглеждане жалбата на З. М., подадена против мълчалив отказ от директора на Дирекция „Българско гражданство“ при министерство на правосъдието за признаване на български произход на основание чл. 15 от Закона за българското гражданство, и е прекратил производството по делото. Съгласно чл. 98, т. 8 от Конституцията на Република България Президентът на републиката дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него. Производството се развива по специален ред, уреден в Закона за българското гражданство. Съгласно чл. 29 ЗБГ придобиване на българско гражданство по натурализация, освобождаване от българско гражданство и възстановяване на българско гражданство се извършва по молба на заинтересуваното лице, подадена лично в Министерството на правосъдието или в дипломатическо или консулско представителство на Република България. Молбата се отправя до министъра на правосъдието. По молбите и предложенията, свързани с българското гражданство, се произнася Съветът по гражданството, консултативен орган, сформиран в Министерството на правосъдието от представители на различни ведомства. Съветът по гражданството дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство след писмени становища на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция Национална сигурност- чл. 33, ал. 3 ЗБГ. Въз основа на мнението на съвета, министърът на правосъдието прави предложение до Президента на Република България за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация - чл. 34 ЗБГ. Предложението представлява правен акт, с който министърът на правосъдието, отнася въпросът до компетентната за решаването им институция. Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗБГ, министърът на правосъдието прави предложение за издаване на указ по молбите за придобиване на българско гражданство по натурализация в срок от девет месеца. Даденото от Съвета по гражданството мнение и предложението на министъра на правосъдието по чл. 34 ЗБГ не са включени в обхвата на правото на оспорване по съдебен ред, доколкото не представляват индивидуални административни актове, с който се завършва процедурата по предоставяне на българско гражданство. Същите имат характер на подготвително действие – необходима част от производството по издаване на Указа на Президента. Следва да се посочи още, че Законът за българското гражданство не предвижда съдебно обжалване на мнението на съвета или предложението по чл. 34 ЗБГ, което министърът на правосъдието отправя до Президента на Републиката за издаване или за отказ за издаване на Указ за придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство. Правилно административният съд посочил още, че реално министърът на правосъдието се е произнесъл с предложение до Вицепрезидента с № 91-00-231/06.08.2024 г., поради и което мълчалив отказ не се е формирал. Също така, на директора на Дирекция „Българско гражданство“ при МП не са вменени задължения да се произнася по искане за придобиване на българско гражданство, поради което непроизнасянето му не формира мълчалив отказ. Водим от горното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение