Решение № 82 от 2.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1799/2014 г.

Решение № 82 от 2.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1799/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на П. А. П. от [населено място] срещу решение № 74 от 04.03.2014 г. на Окръжен съд-Русе по в. гр. д. № 33/2014 г., с което е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено друго, с което е уважен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 410 ГПК на [фирма] - С. за установяване съществуването на вземане срещу касатора основано на чл. 88, ал. 1, предл. 2 ЗЗД в размер на 13 326,07 лева-обезщетение за неизпълнение на развален, поради виновно неизпълнение от ответника на договор за лизинг. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, иска се неговата отмяна и постановяване на решение по същество за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС - основание за допускане до касация, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма] - С. в отговора на същата счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на разноските пред ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 04.06.2008 г. между страните е сключен договор за финансов лизинг по силата на който дружеството ищец като лизингодател е предоставил на ответника П. П. лек автомобил срещу задължението на последния като лизингополучател да заплати 36 бр. лизингови вноски, съгласно погасителен план-неразделна част от самия договор. С писмено волеизявление, връчено на лизингополучателя през м. 09.2009 г. лизингодателят е прекратил действието на договора, поради виновно неизпълнение от страна на лизингополучателя. Лизинговата вещ е върната на лизингодателя на 10.03.2010 г. като последният я е продал за сумата от 32 859194 лева без ДДС, което е с 13 326,07 лева по-ниска цена от цялата стойност на лекия автомобил, която лизингодателят е следвало да получи, ако задължението на ответника за заплащане на договорените лизингови вноски е било изпълнявано от страна на лизингополучателя в пълнодоговорения размер в рамките до изтичане срока на договора. Ето защо разликата между двете суми се претендира като обезщетение за вреди-пропуснати ползи. Доколкото тези факти по спора са доказани, съдът е уважил иска. Възражението за погасяване по давност на правото на иск за това вземане е счетено за неоснователно, тъй като съдът е счел, че в случая е приложима общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД - петгодишна, а не тази по чл. 111, б. "а" ЗЗД - тригодишна, а от датата на прекратяване действието на договора до датата на завеждане на ИМ петгодишен срок не е изтекъл. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода по спора правен въпрос: за приложимия давностен срок относно искови претенции, основани на вземане за обезщетение за неизпълнен договор, поради наличие на констатирано противоречие със задължителната за съдилищата практика на ВКС - Р № 60 от 08.09.2010 г. по т. д. № 763/2008 г. на Първо т. о. на ВКС което е основание за допускане до касация, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В действителност, от съдържанието на цитираното решение на ВКС, така и от съдържанието на чл. 111, б. "б" ЗЗД следва, че вземанията за обезщетения се погасяват с кратка тригодишна давност. Ето защо, при положение, че страните не спорят, а и от доказателствата по спора е видно, че договорът за финансов лизинг, сключен между страните е бил прекратен едностранно от страна на лизингодателя чрез връчване на предизвестие по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД като даденият срок за изпълнение на незаплатените към този момент лизингови вноски е изтекъл през м. септември 2009 г., то следва, че към датата на депозирането в съда на заявлението за издаване на заповед пои чл. 410 ГПК за процесната сума - 14.12.2012 г., вземането за обезщетение за неизпълнен договор е било погасено по давност с изтичането на тригодишния давностен срок, съгласно чл. 111, б. "б" ЗЗД. Отделен е въпросът, че при развален договор за лизинг и върната лизингова вещ на лизингодателя на 10.03.2010 г., няма основание на последния да се дължат лизинговите вноски с ненастъпил падеж за периода след разваляне на договора. Това е така, тъй като с прекъсването на облигационната връзка между страните отпадат и задълженията основани на нея. Самото връщане на лизинговата вещ на лизингодателя изключва накърняване на неговото материално благо. В този смисъл е ясната, безпротиворечива, постоянна задължителна практика на ВКС формирана по реда на чл. 290 ГПК: Р № 156/30.11.2010 по т. д. № 69/2010 на Второ т. о. на ВКС, Р № 112/15.01.2015 г. по т. д. № 2936/2013 г. на Второ т. о. Р № 253/08.01.2015 г. по т. д. № 3881/13 на ВКС, Първо т. о., Р № 147/29.10.2014 по т. д. 2953/13т, Р № 122/22.01.2015 г. по т. д. № 3137/2013 на ВКС, Второ т. о. и Р № 220/10.02.2015 г. по т. д. № 4028/13 на ВКС, Първо т. о.. Следователно, липсва основание за присъждане, под формата на обезщетение за пропуснати ползи, на разликата между сбора на договорените първоначално като дължими лизингови вноски за периода след разваляне на договора за лизинг и цената на автомобила, продаден впоследствие от лизингодателя на трето лице. От изложеното следва, че в обжалваното въззивно съдебно решение е неправилно, т. е. постановено е в нарушение на материалноправни норми- чл. 82 ЗЗД и чл. 111 ЗЗД и следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което искът да се отхвърли изцяло като неоснователен. По отношение на разноските: С оглед резултата по касационната жалба в полза на касатора следва да се присъдят и установените като направени разноски пред ВКС: адв. възнаграждение в размер на 1000 лева и 296,52 лева-общо внесена държавна такса по касационната жалба или сумата от 1296,52 лева. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение