Решение № 4073 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11660/2025 г.

Образувано е по искане на Л. С. Д., от гр. Радомир за отмяна на влязлото в сила решение № 757/05.05.2025 г. по адм. дело № 707/2024 г. на Административен съд – Перник. Посочват се основания по чл. 239, т.4 и т.6 АПК. Ответникът по искането – директорът на ТП на НОИ – Перник, чрез юрисконсулт Е. Скримова изразява становище за неоснователност на същото. Сочи, че не са налице заявените основания за отмяна. Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира искането за отмяна за подадено в срока по чл. 240 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за разглеждането му и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на отмяна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество на посочените в него основания е неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл.239 АПК. С решение № 757/05.05.2025 г. по адм. дело № 707/2024 г. Административен съд – Перник е отхвърлил оспорването по жалба на Л. С. Д., от гр. Радомир срещу решение № КПК-33/02.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Перник, с което е потвърдено разпореждане № 131-01-117-3/22.10.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. С решение № 859/22.05.2025 г. по адм. дело № 708/2024 г. Административен съд – Перник е отменил по жалба на М. Р. С. (син на молителката) решение № КПК-33/02.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Перник и потвърденото с него разпореждане № 131-01-117-3/22.10.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО и е изпратил преписката на органите на НОИ за издаване на нов административен акт при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Твърденията на молителката за идентичност на нейния случай с този на сина ѝ са несъставомерни за хипотезата по чл. 239, т.4 АПК, съгласно която съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Предпоставките от правната норма изискват тъждество между страните и спорния предмет и различно решаване на спора по двете дела. В случая не е налице нито едно от визираните основания, поради което искането за отмяна на решение № 757/05.05.2025 г. по адм. дело № 707/2024 г. на Административен съд – Перник е неоснователно. В соченото от молителката основание по чл.239, т. 6 АПК е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. По делото не са представени никакви доказателства за наличие на подобен съдебен акт. При липсата на посочените основания за отмяна на решението, молбата следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора в тежест на молителката следва да бъдат поставени заявените от ответника по искането разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя в размер на 110,00 евро. Воден от горното и на основание чл. 244, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение