Решение № 8195 от 20.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3387/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на А. Ш. и И. А. И., чрез пълномощника си, срещу решение № 3432 от 27.01.2026 г. по адм. дело № 12391/2025 г. на Административен съд – София-град. С обжалваното решение АС – София-град е отхвърлил жалбата на А. Ш. и И. А. И. от гр. София, чрез адв. Георгиева, срещу заповед № ЗАП-01142 от 04.11.2025г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите в частта, в която са утвърдени инвентаризация на горски територии, ловностопански план и план за дейностите по опазване на горските територии от пожари в границите на част от община Созопол. Решението на АС – София-град в частта, с която е оставил без разглеждане жалбата на А. Ш. и И. А. И. от гр. София, чрез адв. Георгиева, срещу заповед № ЗАП-01142 от 04.11.2025г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, в частта, в която е утвърден горскостопански план за държавните горски територии на ТП „ДГС Бургас“, гр. Бургас, и е прекратил производството по делото в тази част, не е обжалвано и съответно не е предмет на касационна проверка. Касационните жалбоподатели поддържат, че обжалваното решение в частта относно утвърждаването на инвентаризацията като горски територии на поземлени имоти с идентификатори 67800.34.21, 67800.34.22 и 67800.34.24, находящи се в гр. Созопол, в местността „Света Марина“, е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необосновано – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат доводи, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е събрал и обсъдил необходимите за изясняване на спора доказателства, не е разпределил доказателствената тежест и не е дал указания в съответствие с правилото на чл. 171, ал. 5 АПК. Поддържат, че съдът не е обсъдил изцяло събрания доказателствени материал по делото, неточно е интерпретирал установените фактически обстоятелства и е достигнал до погрешни правни изводи. При тези съображения, развити подробно в касационната жалба, искат да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество, алтернативно – да се върне делото за ново разглеждане, с указания във връзка със спорните фактически и правни въпроси. Претендират присъждане на разноски за двете инстанции и произнасяне по молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Ответникът по касационната жалба – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на А. Ш. и И. А. И. срещу заповед № ЗАП-01142 от 04.11.2025г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, с която са утвърдени инвентаризация на горски територии, ловностопански план и план за дейностите по опазване на горските територии от пожари в границите на част от община Созопол по - горе заповед, в частта й относно имоти с идентификатори 67800.34.21, 67800.34.22 и 67800.34.24, находящи се в гр. Созопол, в местността „Света Марина“, с петитум за обявяване на нищожността на заповедта или отмяната й като незаконосъобразна в обжалваната част. АССГ е изложил доводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-процесуалните норми, в съответствие с приложимото материално право и целта на закона. Решението е неправилно в обжалваните части - постановено е при съществени съдопроизводствени нарушения и е необосновано. Неправилно съдът е приел, че са спазени административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед. В първоинстанционното производство, отново релевирано и в касационната жалба, жалбоподателите са поддържали, че от страна на административния орган не е спазено изискването по чл. 37, ал. 5 от Наредба № 18 от 07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии – не е публикувана покана за обществено обсъждане на страницата в Интернет на ИАГ. АССГ, за да приеме, че липсват твърдените от жалбоподателите нарушения на административно - процесуалните норми, е приел в решението, че според доказателствата по делото на интернет страницата на ИАГ е публикувана покана за обществено обсъждане на 24.07.2024 година. Пред първоинстанционния съд подобно доказателство не е представяно, поради което този извод е направен без да е събрано по делото цитираното в решението доказателство, въпреки че пълномощникът на жалбоподателите неколкократно е твърдяла, че при влизане на интернет страницата на ИАГ не се открива покана за обществено обсъждане и собствениците на процесните имоти не са могли да присъстват на общественото обсъждане, което е нарушило правата им. За пръв път в касационното производство е представена разпечатка от ответника на съобщения от интернет страница с "Покана за обществено обсъждане на инвентаризацията на горските територии, изработените горскостопански карти, горскостопански план, планове за ловностопански дейности и за дейности по опазване от пожари на ТП ДГС Бургас", с отбелязване за дата на публикуване 24.07.2024 г. и под заглавието надпис "изтегли". Няма данни за съдържанието на поканата, приложената страница от Регионална дирекция по горите Бургас не съдържа такава информация. Липсват мотиви в съдебния акт и дали е спазено изискването на чл.49, ал.4 от Наредба №18/07.10. 2015 г. относно срока, в който следва да се проведе общественото обсъждане след публикуване на поканата - не по рано от 30 дни след публикуване на обявата. Този срок е от значение и за продължителността на периода, в който заинтересованите лица могат да се запознаят с проекта, тъй като през периода от обявата до обсъждането той е на разположение за запознаване. Основателно е и оплакването за липса на произнасяне в съдебния акт по възражението на жалбоподателите, че одобреният с обжалваната заповед проект не съответства на заданието на инвентаризацията в частта относно процесния имот. Видно от приложеното Задание за извършване на инвентаризация на горските територии а изработване на горскостопанска карта, на план за ловностопанските дейности и на план за дейностите за опазване на горските територии от пожари, и за изработване на горскостопански план за горските територии – държавна собственост, в района на дейност на ТП ДГС Бургас – на л.21 от същото, абзац предпоследен е посочено: "Да не се отразяват като горски територии незалесени площи, възстановени по Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, независимо дали са били отразени върху горскостопанските карти". По делото е приложена кореспонденция между различни участници в процеса, видно от която е, че „Агролеспроект“ ЕООД, на който е възложена изработката на документите по заданието, не е представил изисканата му с писмо от 26.03.2025 г. на директора на ТП ДГС „Бургас“ информация за причините за отпадане на тези територии от горския фонд, а останалите данни във връзка със спорния въпрос не са били предмет на обсъждане. Не е преценено и основателното възражение, че изпълнителят на заданието не е бил включил процесните имоти в проекта по причини, обсъдени в кореспонденцията между изпълнителя и собственика на имота, а с протокол от 08.05.2025 г. на експертния съвет при ИАГ е наредено включването на визираните поземлени имоти, част от които са процесните. В съдебното решение липсва обсъждане дали заповедта съдържа фактически и правни основания относно включването на процесния имот в обхвата на инвентаризацията и дали такива са посочени и в някой друг документ от преписката, който би могъл да се третира като мотиви на акта. Съдът, въпреки че е цитирал нормата на чл. 9, ал. 1 от Наредба №18/07.10. 2015 г. относно обхвата на инвентаризацията - а именно горските територии, както и териториите, имащи характеристика на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите, независимо дали са отразени върху кадастралната карта, или върху картата на възстановената собственост, не е изразил становище, дали процесните имоти имат характеристика на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1-7 от Закона за горите или горска територия по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 1 - 4 от Закона за горите и ако - да, в коя хипотеза. Мотивите по този въпрос са правнорелевантни за преценката дали е налице съответствие на оспорената заповед с приложимото материално право. Основателни са и оплакванията на касаторите, че решаването на този спорен въпрос изискват специални познания от вещо лице - лесовъд, а по делото е назначена експертиза, възложена на вещо лице - геодезист. Аналогично и по отношение на останалите доводи в касационната жалба, свързани с топографските означения, използваните символи и тяхното значение в различния картов материал по делото във връзка със спорния въпрос представляват ли горски територии процесните имоти, е следвало да бъдат предмет на експертна проверка от вещо лице с необходимата специалност и опит освен в геодезията и с опит в изготвянето на лесоустройствени проекти, планове и карти. Предвид изложеното решението като неправилно в обжалваните части - постановено при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения и необосновано, следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане, при което да се вземе предвид изложеното в мотивите на настоящото решение. Изложените доводи в касационната жалба във връзка с правилното приложение на материалния закон в решението следва да бъде обсъдени от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, както и относимостта към спора на представените писмени доказателства в касационното производство. С оглед отмяната на частта от решението, с която е отхвърлена жалбата на А. Ш. и И. И., следва и отмяна на решението в частта за разноските, което представлява произнасяне, както по касационната жалба в тази част, така и по искането за изменение на решението в частта за разноските. При новото произнасяне по жалбата съдът следва да се произнесе и с диспозитив, съответстващ на петитума на жалбата - а именно в частта на заповедта относно поземлени имоти с идентификатори 67800.34.21, 67800.34.22 и 67800.34.24, находящи се в гр. Созопол, местността „Света Марина“, а не както в обжалвания диспозитив - "в границите на част от община Созопол". По направените искания в производството пред ВАС за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение следва да се произнесе втората първа инстанция на основание чл. 226, ал. 3 АПК, като вземе предвид и изхода на делото по същество. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение