Решение № 8488 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1142/2025 г.

Производството е по чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по оспорване от Сдружение “Балканка“, гр. София, срещу решение № 919 от 31.12.2024 г. на Министерски съвет, с което е приет актуализиран План за управление на речните басейни в Западнобеломорски район за басейново управление за периода 2022-2027г. и национална програма за изпълнението му. Предметът на спора е определен с влязло в сила определение от 15.07.2025 г., с което е оставено без разглеждане оспорването, с изключение на действие с код HY_10_2 относно забрана за вземане при маловодие и действие с код HY_7_1 относно недопускане на нови негативни промени в хидроморфологическия режим. Жалбоподателят твърди допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт, изразяващи се: в неспазване на срока, определен в чл. 168б, ал. 2, т. 3 от Закона за водите (ЗВ); приемане на решението при липса на влязло в сила становище за екологична оценка, в нарушение на чл. 82, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС); липса на уведомяване за предстоящото издаване на оспореното решение в нарушение на 166, ал. 1 и ал. 3 АПК; нарушение на чл. 168б, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 192в, ал. 1 ЗВ, тъй като публикуваният проект на плана за управление на речните басейни е непълен, поради отсъствие на най-важните икономически показатели и инструменти за финансово обезпечение на изпълнението на програмата от мерки, за което излага съображения в жалбата. По отношение на оспореното действие с код HY_10_2, въведено в Програмата от мерки към ПУРБ за изпълнение на мярка с код HY_10 основава неправилно приложение на закона поради липсата на издадена методика, въз основа на която да се осъществи въведената с него забрана. По отношение на оспореното действие с код HY_7_1, въведено в Програмата от мерки към ПУРБ за изпълнение на мярка с код HY_7 основава неправилно приложение на закона поради противоречие с чл. 118ж, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ. Иска съдът да отмени оспорените действия от Програмата от мерки към ПУРБ. Ответникът – Министерският съвет на Република България чрез своя процесуален представител Я.–Иванова оспорва жалбата, иска отхвърлянето и като неоснователна, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Министерство на околната среда и водите, чрез юрисконсулт Николова оспорва жалбата, иска отхвърлянето като неоснователна, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Актуализираният план за управление на речните басейни в Западнобеломорския район за басейново управление за периода 2022-2027 г. и национална програма за изпълнението му (ПУРБ) е приет с Решение № 919 от 31.12.2024 г. на Министерски съвет на Република България на основание чл. 151, ал. 2, т. 1, буква „к“, във вр. с чл. 159 от Закона за водите по доклад на министъра на околната среда и водите с приложена финансова обосновка утвърдена от министъра на финансите на 27.12.2024 г. Оспореното действие с код HY_10_2 е въведено в Прилагащата програма за изпълнение на мерките в ПУРБ (Програмата) за изпълнение на мярка с код HY_10 - Осигуряване на екологичен отток и гласи: „Забрана за водовземане от ВЕЦ при маловодие (съгласно методология за екологичен отток). Оспореното действие с код HY_7_1 е въведено в Програмата за изпълнение на мярка с код HY_7 – Подобряване на хидроморфологичното състояние на реките и гласи: „Недопускане на нови негативни промени в хидроморфологичния режим (причинени от ВЕЦ, изземване на наносни отложения от язовири, нови водовземания и др.) във водните тела определени като или попадащи в зона за защита на водите“. Действията са приложими за всички повърхностни водни тела в Западнобеломорския район за басейново управление. При установената по делото фактическа обстановка съдът приема следното: Компетентността на издателя на акта не се оспорва от жалбоподателя. Същата произтича от чл. 160 ЗВ, съгласно който Плановете за управление на речните басейни и актуализирането им се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите. Във връзка с твърдените от жалбоподателя нарушения на административнопроизводствените правила за приемане на акта в оспорената му част, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 168б, ал. 1 ЗВ, приложим в случая съгласно чл. 168г с.з. за всеки район на басейново управление се публикуват и обявяват на обществеността, включително на водоползвателите, за консултации и писмени становища: 1. график и работна програма за разработването на плана за управление на речния басейн и обществените обсъждания, които е необходимо да се проведат; 2. междинен преглед на установените проблеми, свързани с управление на водите; 3. проект на план за управление на речния басейн. Съответно според ал. 2 информацията по ал. 1 се предоставя на обществеността, по т. 1 - най-малко три години преди началото на периода, за който се отнася планът, по т. 2 - най-малко две години преди началото на периода, за който се отнася планът и по т. 3 - най-малко една година преди началото на периода, за който се отнася планът. Установено е по делото - Раздел 9 от ПУРБ – информиране на обществеността, със съдържащите се в него препратки, както от представените по делото доказателства за публикации на сайта на БД „Западнобеломорски район“, този на Министерство на околната среда и водите и разпечатка от централен всекидневник, че информацията по т. 1 е публикувана на 21.12.2018 г., по т. 2 на 15.10.2021 г., а проектът на плана на 30.03..2024 г., т. е. по реда на чл. 168б, ал. 4 ЗВ. Съдът намира, че със соченото и установено по делото неизпълнение на чл. 198б, ал. 2, т. 2 ЗВ – непубликуване на проекта на плана в едногодишен срок, преди началото на периода, за който се отнася планът, не са допуснати съществени нарушения на администативнопроизводствените правила, рефлектиращи върху правото на жалбоподателя за участие в производството по издаване на оспорения акт. Въведените от разпоредбата срокове са във връзка с приемствеността на актуализирания план с предходния. В случая, макар проектът на ПУРБ да е публикуван извън посочения в закона срок не е лишил обществеността от дължимата се информация и от възможността за консултации. Спазено е изискването на чл. 168в, ал. 1 ЗВ, съответен на това по чл. 14, § 2 от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (Директива 2000/60/ЕО), документите по чл. 168б, ал. 1 да се обявят на обществеността за становища за срок от 6 месеца, които становища са неразделна част от документацията към плана за управление на речния басейн. В дадения срок жалбоподателят е упражнил правото си да даде становища и предложения, всяко от които е разгледано преди приемане на окончателния план – лист 1621 до лист 1638 от делото. Относно твърдяното несъответствие в наименованието на плана, а именно, че е за периода 2022 – 2027 г., въпреки че е приет през 2024 г. следва да се отбележи, че независимо от наименованието му, същият има действие занапред, като до приемането му действа предходния съгласно чл. 159, ал. 3 ЗВ. Съдът намира за неоснователно и твърдяното нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с наличието на влязло в сила становище по екологична оценка на плана. Съгласно чл. 82, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) екологичната оценка на планове и програми завършва със становище или решение на компетентния орган по чл. 84, ал. 1, а влязлото в сила становище или решение е задължително условие за последващото одобряване на плана или програмата и органите, отговорни за одобряване и прилагане на плана или програмата, се съобразяват със становището или решението и с поставените в тях условия, мерки и ограничения. Съгласно чл. 88, ал. 3 ЗООС, заинтересованите лица може да обжалват становището по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му. От доказателствата по делото се установява, че проектът на ПУРБ 2022-2027 г. е съгласуван със Становище по екологична оценка № 4-3 от 19.12.2024 г., което е публикувано на интернет страницата на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ и Министерство на околната среда и водите на 19.12.2024 г., при което действително четиринадесетдневният срок за обжалването му не е изтекъл към момента на приемането на решението на МС, с което се приема актуализирания ПУРБ, съответно то не е влязло в сила към този момент, каквото е изискването на чл. 82, ал. 4, изр. първо ЗООС. Съдът не споделя доводите на ответниците, че посочената разпоредба следва да се тълкува разширително. Нито допуснатото по силата на закона – чл. 180, ал. 1 АПК предварително изпълнение, нито ненужното в тази хипотеза допуснато предварително изпълнение с решение на министъра на околната среда и водите от 20.12.2024 г. основават хипотезата на чл. 82, ал. 4 ЗООС. Следва обаче да се отбележи, че съществено нарушение на административнопроизводствените правила е налице тогава, когато ако то не бе допуснато, би се стигнало до издаване на акт със съдържание, различно от постановеното. В случая жалбоподателят не твърди и не установява отмяна на издаденото становище, като предпоставка за приемане на оспорения ПУРБ, което обстоятелство несъмнено би довело до неговата незаконосъобразност. Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 4, изр. 2 ЗООС, органите, отговорни за одобряване и прилагане на плана или програмата, се съобразяват със становището ли решението и с поставените в тях условия, мерки и ограничения, каквото несъобразяване в случая не се твърди, не се и установява по делото. Относно твърдяната липса на уведомяване за издаване на решението на Министерския съвет на РБ по реда на чл. 66, ал. 1 и ал. 3 АПК следва да се отбележи, че правилно уведомяването за предстоящото издаване на общия административен акт е сторено по реда на специалния закон, въвеждащ специфични критерии, които в случая са спазени и отговарят в пълнота на общите изисквания, въведени с АПК. Относно възражението за нарушение на чл. 168б, ал. 2, т. 3 от ЗВ във вр. с чл. 192в, ал.1, т. 1 от с.з., съгласно който мерките за осигуряване на ценовата политика по чл. 192, ал. 2, т. 2 и приносът на водоползватели по чл. 192а, ал. 1, т. 1 се включват в плановете за управление на речните басейни. Оспореният ПУРБ съдържа съгласно Приложение VІІ към Директива 2000/60/ЕО обобщение на икономическия анализ на водоползването, изискуем по чл. 5 и приложение ІІІ от нея. Съдът намира жалбата в тази и част за неоснователна, тъй като соченото основание е неотносимо към предмета на спора, конкретизиран с постановеното и влязло в сила определение по делото от 15.07.2025 г. и при положение, че същото е формално, тъй като не се твърди несъответствие на Раздел 6 от ПУРБ „Икономически анализ на водоползването в Западнобеломорския район за басейново управление с относимите и приложими материалноправни разпоредби. Оспореното пред съда действие с код HY_10_2 е въведено в Прилагащата програма за изпълнение на мерките в ПУРБ (Програмата) за изпълнение на мярка с код HY_10 - Осигуряване на екологичен отток и гласи: „Забрана за водовземане от ВЕЦ при маловодие (съгласно методика за екологичен отток). Неговата незаконосъобразност се основава на липсата на утвърдена Методика за екологичен отток, при въведено от закона, чл. 116, ал. 2 ЗВ понятие „минимално допустим отток“. Съгласно чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗВ всички води и водни обекти се опазват от изтощаване, замърсяване и увреждане с цел поддържане на необходимото количество и качество на водите и здравословна околна среда, съхраняване на екосистемите, запазване на ландшафта и предотвратяване на стопански щети, включително постигане на добро химично и екологично състояние на повърхностните води, съответно според ал. 2, т. 1 за постигане на целите по ал. 1 се определя минимално допустим отток в реките. За поддържане на количеството и необходимото качество на водите министърът на околната среда и водите утвърждава методика за определяне на минимално допустим отток в реките - чл. 135, ал. 1, т. 1 ЗВ. Установено е по делото, че министърът на околната среда и водите не е изпълнил законовото си задължение и не приел методиката по чл. 135, ал. 1, т. 1 ЗВ. При това положение е приложим § 125 от ПЗР към ЗИД на ЗВ (ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., попр., бр. 66 от 2006 г., изм., бр. 22 от 2007 г., в сила от 11.02.2007 г., изм. и доп., бр. 95 от 2009 г., в сила от 11.08.2006 г., изм., бр. 98 от 2018 г., в сила от 11.08.2006 г.) съгласно който до издаването на методиката по чл. 135, т. 1 минимално допустимият отток в реките се определя на 10 на сто от средномногогодишното водно количество, но не по-малко от минималното средномесечно водно количество с обезпеченост 95 на сто към точката на всяко съоръжение за регулиране на оттока или за водовземане. Терминът маловодие се съдържа единствено в разпоредбата на чл. 156е, ал. 3, т. 2, б. „б“ ЗВ, гласяща, че в програмите от мерки по чл. 156н, ал. 2, т. 1, буква "а" се планират мерки, свързани с оценка на въздействието върху околната среда, за дейности, които могат да доведат до непостигане на добро състояние или потенциал на съответно водно тяло или до влошаване на състоянието му, когато при черпенето на проектното водно количество и разрешените вече други черпения има опасност да не се гарантира минимално допустимият отток в реката в периода на маловодие на реката. При посочената нормативна уредба съдът намира жалбата в тази и част за основателна. Законът въвежда изискване за осигуряване на минимално допустим отток на реките, определяем с утвърдена от министъра на околната среда и водите, а до приемането и по реда на § 125 от ПЗР към ЗИД на ЗВ (ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., попр., бр. 66 от 2006 г., изм., бр. 22 от 2007 г., в сила от 11.02.2007 г., изм. и доп., бр. 95 от 2009 г., в сила от 11.08.2006 г., изм., бр. 98 от 2018 г., в сила от 11.08.2006 г.). Това изискване не може да бъде дерогирано от общия административен акт ПУРБ. Оспореното действие с код HY_10_2 от Прилагащата програма за изпълнение на мерките в ПУРБ (Програмата) за изпълнение на мярка с код HY_10 - Осигуряване на екологичен отток няма законово основание за приемането му, съответно е и реално неприложимо, тъй като ЗВ не предвижда компетентност на министъра на околната среда и водите да приеме методика за екологичен отток, на приложението на която действието се основава. Не е налице идентичност между понятията екологичен отток и минимално допустим такъв. Оспореното пред съда действие с код HY_7_1 е въведено в Програмата за изпълнение на мярка с код HY_7 – Подобряване на хидроморфологичното състояние на реките и гласи: „Недопускане на нови негативни промени в хидроморфологичния режим (причинени от ВЕЦ, изземване на наносни отложения от язовири, нови водовземания и др.) във водните тела определени като или попадащи в зона за защита на водите“. Жалбата се основава на твърдяната непълнота на действието, тъй като същото, съгласно Програмата от мерки, е приложимо само за защитени територии, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване. Жалбоподателят счита, че тази мярка следва да е приложима спрямо всички зони за защита за водите по смисъла на чл. 119, ал. 1, т. 5 ЗВ, който гласи, че зони за защита на водите са защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване, защото е в противоречие с чл. 118ж, ал. 1, т. 4, според който не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5. Жалбата в тази и част е неоснователна. Оспореното действие е в съответствие с чл. 118ж,, ал. 1, т. 4 и чл. 118з, ал. 2, т. 4 ЗВ, които разпоредби съдържат забрани, идентични с тези, предвидени в оспореното действие по приложението на мярка с код HY_7 – Подобряване на хидроморфологичното състояние на реките. Сочената от жалбоподателя непълнота на действието с оглед приложението на закона в неговата цялост не може да бъде преодоляна чрез обжалването и, съответно на изпълнение подлежат пряко приложимите законови разпоредби. Независимо от това следва да се отбележи, че във връзка с даденото от жалбоподателя становище по проекта на ПУРБ, с възражения, идентични с тези на които се основава жалбата до съда в Програмата от мерки е включено действие с код HY_7_410, приложимо към всички повърхностни водни тела в Западнобеломорския район. Действие с код HY_7_410 предвижда недопускане на нови негативни промени в хидроморфологичния режим (причинени от ВЕЦ, изземване на наносни отложения от язовири, нови водовземания и др.) във водните тела определени като или попадащи в зона за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 1, т. 4 и т.5 от ЗВ, с изключение на случаите, за които е обосновано изключение по чл. 156е от ЗВ. По изложените съображения съдът намира жалбата за частично основателна. Следва оспореният актуализиран план за управление на речните басейни в Западнобеломорския район за басейново управление за периода 2022-2027 г. и национална програма за изпълнението му (ПУРБ) е приет с Решение № 919 от 31.12.2024 г. на Министерски съвет на Република България като незаконосъобразен да бъде отменен относно въведеното действие с код HY_10_2 за изпълнение на мярка с код HY_10 - Осигуряване на екологичен отток. В останалата и част жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно, във вр. с чл.184 АПК, Върховният административен съд