Решение № 2122 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8100/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на министерство на вътрешните работи –Хасково /ОДМВР- гр. Хасково/, чрез процесуален представител срещу Решение № 5915/16.06.2025г., постановено по адм. дело № 969/2024г. на Административен съд- Хасково (АС-Хасково), с което касаторът е осъден да заплати на В. С. К., [ЕГН], сумата от 3 695 лв., представляваща обезщетение за претърпени в периода от 04.12.2023 г. до 03.07.2024г. имуществени вреди от незаконосъобразна Заповед за преназначаване на държавен служител по мотивирана служебна необходимост с №272з-3983/14.11.2023г., издадена от Директор на ОДМВР – Хасково, отменена с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2024 г., до окончателното й изплащане, като и осъжда касатора, да заплати на В. К., сумата от 3 500 лв., представляваща обезщетение за причинени в периода от 04.12.2023г. до 03.07.2024г. неимуществени вреди от същата незаконосъобразна Заповед, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2024г., до окончателното й изплащане. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че не са доказани по безспорен начин претърпените от ищеца имуществени вреди. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че в размера на присъдените в полза на В. К. неимуществени вреди следва да бъдат включени разходи за амортизация на автомобила му, тъй като същият не е използван единствено и само за служебни цели. Излага, че се явява недоказан и размерът на включените в имуществените разходи за пътни, тъй като не е установено по безспорен начин с каква цел са извършвани пътуванията. Намира за необоснован извода на съда, че имуществените вреди следва да включват и разходи за наем, предвид което ОДМВР- гр. Хасково не следва да носи отговорност за разходи за наем на етаж от къща, което не съответства на жилищните нужди на един човек. Обжалва и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска изцяло или алтернативно връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Ответникът– В. С. К. в представена по делото писмена защита моли за отхвърляне на касационната жалба, като неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното решение като правилно. Претендира сторените пред настоящата инстанция разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд, като правилно следва да остане в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първостепенният съд е бил сезиран от В. С. К., [ЕГН] с осъдителен иск с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), срещу ОДМВР- гр. Хасково, с който иска органът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 5 813.33 лв., представляваща причинени имуществени вреди- пътни разходи, разходи квартира, вода и ток, както и консумативи за автомобила му за времето от 04.12.2023г. до 03.07.2024г. и неимуществени вреди в размер на 7000лв., в следствие на отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед за преназначаване на държавен служител по мотивирана служебна необходимост с №272з-3983/14.11.2023 г., издадена от ВПД Директор на ОДМВР – гр. Хасково, ведно със законната лихва. С обжалваното решение на АС– Хасково е бил уважен частично иска на В. К. срещу ОДМВР- Хасково, с което органът издал отменения акт е осъдена да заплати на К. сумата в размер на 3 695лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и сумата от 3 500лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са и разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Със Заповед за преназначаване на държавен служител по мотивирана служебна необходимост с №272з-3983/14.11.2023 г., издадена от ВПД Директор на ОДМВР – Хасково, В. С. К. бил преназначен от длъжност старши разследващ полицай в отдел Разследване при Областна дирекция на МВР – Хасково на длъжност старши разследващ полицай в РУ Харманли в сектор Разследване РУ – Харманли и РУ – Тополовград към отдел Разследване при Областна дирекция на МВР – Хасково за срок от една година. С посочената заповед Директорът на ОДМВР Хасково едностранно изменил мястото на изпълнение на служебните задължения на В. С. К. от гр. Хасково в гр. Тополовград. С Решение №423 от 26.01.2024 г., постановено по адм. д. №1297/2023 г. по описа на АС-–Хасково е била отменена Заповед за преназначаване на държавен служител по мотивирана служебна необходимост с №272з-3983/14.11.2023 г. Решението на АС-Хасково е оставено в сила с Решение №8289 от 03.07.2024 г., постановено по адм. д. №2847/2023 г. по описа на ВАС. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че е налице първата предпоставка от фактическия състав за завеждане на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменен като незаконосъобразен административен акт, а именно Заповед за преназначаване на държавен служител по мотивирана служебна необходимост с №272з-3983/14.11.2023 г., издадена от ВПД Директор на ОДМВР – Хасково. Решаващият състав е приел, че искът е предявен от надлежна страна и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издател на посоченото НП, от чиято незаконосъобразност се твърди да са произтекли вреди за ищеца, е ОДМВР –Хасково, което е юридическо лице. За да уважи предявеният иск, първоинстанционният съд е приел, че по отношение на ОДМВР – Хасково, са изпълнени в кумулативност всички елементи от правопораждащия отговорността фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като от събраните по делото доказателства се установява настъпването на реални вреди с имуществен и неимуществен характер, които да са в причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт и настъпилите от него неблагоприятните последици. За изясняване на фактите по делото са изслушани и показанията на трима свидетели (свид. А., колега на ищеца, свид. Д., която живее във фактическо съжителство с К. и имат две общи деца и свид. К., който е близък приятел на ищеца). Назначена е съдебно-техническа експертиза със задача на база средния разход на конкретния лек автомобил, собственост на ищеца, като се вземе предвид разстоянието на придвижване между жилището му в гр.Хасково и местоработата му в гр.Тополовград, да представи изчисления за възможния разход на гориво при придвижване в исковия период – в началото на работната седмица, в посока гр.Хасково – гр.Тополовград, и в края на работната седмица в посока гр.Тополовград – гр.Хасково, като вземе предвид и дните, в които съобразно представените по делото болнични листове и разрешени ползвания на годишен отпуск се предполага, че ищецът не е пътувал по посоченото направление. В задачата на вещото лице е включено да даде заключение и за размера на заплащане на горивото за изчислените километри, както и за съотношението на този разход с общата сума на заплатеното количество гориво от бензиностанциите, съобразно представените по делото фискални бонове, като посочи и какви са разноските, свързани с амортизацията на автомобила за посочения период. За да определи размера на претърпените имуществени вреди, свързани с разходи за гориво и амортизация на личния автомобил на ищеца, настъпили вследствие на ежеседмични пътувания от гр. Хасково до гр. Харманли и обратно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на назначената по делото експертиза, която не е оспорена от насрещната страна. Вещото лице е приело, че на база представените по делото разходооправдателни документи извършваните от страна на ищеца разходи за гориво възлизат на стойност 761,44 лв. за периода от 04.12.2023 г. до 03.07.2024 г. По отношение установените по делото с писмени доказателства разходи, извършени от ищеца в исковия период за поддръжка на лекия автомобил – за добавки, масла, филтри, ремонти, разходи възлизат на стойност 513 лв. и за закупуване на годишна винетка за 2024 г. на стойност 87 лв., или общо 600 лв. Съдът е приел, че тези разходи не следва да се вменяват изцяло в тежест на ответника- ОДМВР- Хасково. За да определи размера на тези разходи, съдът е приел, че не може да се извърши прецизна проверка каква част от времето автомобилът е бил използван от ищеца за несвързани с работата му в гр. Тополовград пътувания. Съгласно изготвена по делото експертиза на база представени по делото документи вещото лице е определило, че тези разходи следва да се определят като 44,16% от тази сума, или 264,96 лв. Посоченият процент е изчислен в т.4, буква А от заключението на експертизата като съотношението между сумите, определени от експертизата като свързани с пътуванията на ищеца, и първоначално предявените от същия разходи, за които са представени разходооправдателни документи, т.е. представлява ориентировъчния процент на използване на лекия автомобил във връзка с преназначаването на ищеца. Първоинстанционният съд е приел за безспорно доказано, на база представени по делото писмени доказателства, извършените от страна на ищеца в исковия период разходите за заплащане на наем за жилище в гр.Тополовград. За срока на ползване на нетото жилище от 04.12.2023 г. до 30.06.2024 г. и съгласно договорената месечна наема цена от 350 лв., разходите направени от ищеца за наем са определени в общ размер на 2 450 лв. Към размера на имуществените вреди, АС-Хасково е приел, че следва да бъдат включени и разходите за комунални услуги за електроенергия за наетото жилище в същия период в размер на 193,32 лв. и заплащането на вода в размер на 24,84 лв. По отношение на неимуществените вреди съдебният състав на АС-Хасково е определил същите в размер на 3 500 лв. по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД като е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, а за сумата над този размер, до пълния предявен от 7 000 лв., е приел претенцията за неоснователна и недоказана. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон трябва да са налице всички изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно първоинстанционният съд е прел, че е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността на ОДМВР-гр.Хасково като в случая това се явява незаконосъобразен административен акт- Заповед за преназначаване на държавен служител по мотивирана служебна необходимост с №272з-3983/14.11.2023 г., издадена от ВПД Директор на ОДМВР – Хасково. По делото безспорно е установено, че тази Заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение. Правилен е изводът на АС-Хасково, че са налице и останалите законови предпоставки за ангажиране отговорността на държавата, а именно имуществени и неимуществени вреди и причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилите вреди. По делото категорично е установено, че за периода от 04.12.2023г. до 03.07.2024г. В. С. К. е бил преназначен от длъжност старши разследващ полицай в отдел Разследване при ОДМВР – Хасково на длъжност старши разследващ полицай в РУ Харманли в сектор Разследване РУ – Харманли и РУ – Тополовград към отдел Разследване при ОДМВР– Хасково. Спорен по делото се явява въпросът относно определяният размер на обезщетението, който ОДМВР-Хасково следва да заплати в полза на К. за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди причинени вследствие на отменена като незаконосъобразна Заповед за преназначаване на държавен служител по мотивирана служебна необходимост с №272з-3983/14.11.2023 г., издадена от ВПД Директор на ОДМВР – Хасково. За да определи размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди в полза на В. К., пъвроинстанционния съдебен състав мотивирано и задълбочено е направил анализ на представените по делото документи и се е позовал на назначената съдебно-техническа експертиза. За ОДМВР- Хасково в първоинстанционното съдебно производство е съществувала възможност да оспори изготвената и приета по делото експертиза, като се установява, че органът не е упражнил това свое правомощие, поради което, при проявената процесуална пасивност пред първостепенния съд и при наличието на забрана за нови фактически установявания (чл.220 АПК), наведените пред касационната инстанция доводи за неправилно определен размер на имуществените вреди, е недопустимо да се разглеждат от настоящия състав. Заключението по приетата експертиза е обосновано, обективно и компетентно изготвено въз основа на представени разходооправдателни документи и правилно е кредитирано от съда. Вещото лице е взело предвид всички обстоятелства релевантни за настоящия случай, които са от значение за прецизното изчисляване на сторените от В. К. разходи, причинени вследствие на незаконосъобразното му преместване на работа в друго населено място. Предвид което, настоящият съдебен състав намира, присъденият от пъвроинстанционния съд размер на обезщетението за имуществени вреди за правилен и напълно доказан по основание и размер. В случая напълно нормално е, след като се е наложило В. К. да се премести да живее в друг град- Харманли, за да изпълнява служебните си задължения, да има нуждата ежеседмично да пътува до семейството си в гр. Хасково, където се намира семейството му- двете му деца, тяхната майка, с която живее на съпружески начала и възрастен родител. Несъмнено пътуването е свързано с разходи, които лицето не би търпяло в случай, че незаконосъобразната заповед за преместване не е била издадена. Сторените пътни разходи за пътуване са безспорно доказани по основание и размер с писмени доказателства и заключението от назначената съдебно-техническа експертиза и категорично са в пряка причинна връзка с незаконосъобразния акт. Настоящият касационен състав счита за доказани и намиращи се в пряка причинно-следствена връзка между отменената заповед имуществените вреди, представляващи разходи направени от В. К. за наем на жилище. Напълно нормално и логично е лицето, след като е било преместено да работи в друго населено място, без осигурено жилище от работодателя си, само за негово сметка да осигури, място където да живее. Доводите на касатора относно размера на заплащания от В. К. наем, са неоснователни. Размерът на наема се удостоверява с представен по делото валидно сключен договор, чиято автентичност не е оспорена от страните. Следва да се има предвид, че настоящето производство е състезателно и всяка от страните следва да докаже фактите, от които черпи правата си, а задължение на насрещната страна е да обори тези факти, в случай на несъгласие. ОДМВР- гр. Хасково с отговора на исковата молба пред първоинстанционния съд е могъл да направи оспорване на представените от другата страна частни документи – договор за наем. В случая такова изявление от страна на ОДМВР- гр. Хасково не е направено, предвид което настоящият касационен състав намира строените разходи за наем на жилище за доказани по основание и размер, както правилно е приел и административният съд. Тези разходи категорично представляват неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с незаконосъобразния акт. Доказват се и настъпили неимуществени вреди, които житейски логично и обосновано биха били налице в една подобна създала се ситуация. Животът на лицето и неговото семейство несъмнено са били засегнати от едно такова преместване. Настоящата инстанция споделя извода на АС-Хасково, че са налице и трите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за ангажиране на отговорност за неимуществени вреди. Правилен се явява и присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди, като настоящата инстанция намира сумата от 3500 лв. за справедлива. Относно размера на обезщетението, при условията на чл. 52 ЗЗД следва да се отчете увреждането, естеството и степента на претърпените морални страдания и тяхната продължителност. Времетраенето на преместването на лицето е продължило около 6 месеца. Несъмнено самото преместване се отразява върху нормалния ритъм на живота и ежедневието на В. К. и семейството му. Безспорно и вътрешния мир и спокойствие на лицето са били засегнати от тази ситуация, като настоящата инстанция не счита, че засягането е в твърде голяма степен, предвид което правилен се явява изводът на АС-Хасково, че претендираните неимуществени за сумата в размер над 3500 лв. е неоснователна и недоказана. Не се установява и самото преместване да е имало някаква форма на дисциплинираща санкция. Следва да бъде отбелязано, че се предполага В. К. като държавен служител на изпълнителска длъжност в МВР притежава висока психическа устойчивост и предвид естеството на работата му, следва да знае, че съществува възможност за определен период от време да бъде преместен да изпълнява служебните си задължения в друго населено място. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направено от ответника искане за присъждане на разноски, следва ОДМВР- гр. Хасково да бъде осъден да заплати на В. К. разноски за касационното производство, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 800 /осемстотин/ евро, съгласно представен по делото списък и договор за правна защита и съдействие /л. 29 и л.30/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,