Определение № 3088 от 25.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2324/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК. Образувано е по жалба от „Кемира“ ООД /н/, чрез адв.Ст.С. срещу определение №1227 от 13.05.2024г. по ч.т.д. №89/2024г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна жалба срещу протоколно определение от 05.05.2023г. по т.д. №26/2021г. на Апелативен съд- София, с което е заличено от списъка на призованите лица дружеството чрез управителя. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен- постановен при нарушение на закона. Намира за неправилен извода на съда, че протоколното определение не подлежи на обжалване. Поддържа тезата, че определението за заличаване на дружеството чрез управителя от списъка за призоваване е преграждащо по-нататъшното развитие на производството, тъй като заличаването е равносилно на прекратяване на участието на главната страна по делото. Счита, че се прегражда възможността на „Кемира“ ООД /н/ да участва надлежно в производството по чл.694 ТЗ, като се представлява от управителя, респективно да защитава самостоятелно правата си по делото. Излага и аргументи за неправилността на протоколно определение от 05.05.2023г. по т.д. №26/2021г. на Апелативен съд- София. Моли да бъде отменено определението на ВКС и да бъде уважена частната жалба срещу протоколното определение на Апелативен съд-София. Ответникът „Корпоративна и търговска банка“ АД /н/ оспорва частната жалба като неоснователна. Намира за правилни изводите на съда, че с протоколно определение от 05.05.2023г. по т.д. №26/2021г. на Апелативен съд- София не се прегражда възможността на „Кемира“ ООД /н/ да участва в производството по делото, а единствено е решен въпросът кое лице да представлява дружеството. Третото лице- помагач „Държавна консолидационна компания“ ЕАД оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за недопустимостта на частната жалба срещу протоколно определение от 05.05.2023г. по т.д. №26/2021г. на Апелативен съд- София. Подаден е отговор от „Хеджинвестмънт България“ АД, което счита частната жалба за основателна по съображения идентични с изложените от жалбоподателя. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. Производството пред ВКС е образувано по частна жалба от „Кемира“ ООД /н/, чрез адв.Ст.С. срещу протоколно определение от 05.05.2023г. по т.д. №26/2021г. на Апелативен съд- София, с което е заличено от списъка на призованите лица дружеството чрез управителя. С атакуваното определение съставът на ВКС, ІІ т.о. оставя без разглеждане като недопустима частната жалба. Излага доводи, че протоколно определение от 05.05.2023г., с което съдът е приел, че „Кемира“ ООД ще се представлява по делото от синдика, а не от управителя, поради което е постановил да бъде заличено от списъка на призованите лица „Кемира“ ООД /н/ чрез управителя, не е от категорията на посочените в чл.274, ал.1 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е изрично предвидено в закона. Отбелязва, че с това определение не е прекратено производството по отношение на дружеството- частен жалбоподател, а е указан начинът на представляване в производството. Евентуалната неправилност на това определение би опорочила постановеното по делото въззивно решение, респективно защитата на страната следва да се реализира по пътя на обжалване на решението. Счита, че това определение може да бъде отменено от постановилия го съд, като въпреки липсата на изрично произнасяне в този смисъл, дружеството е било призовано за последващо открито съдебно заседание чрез адвоката, упълномощен от управителя. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно. В съдебната практика се приема, че обжалваемостта на определенията и разпорежданията на съда е обусловена от наличието на общите предпоставки по чл.274, ал.1 ГПК – преграждащ характер на определението или изрично предвидена в закона възможност за обжалването му. В конкретния случай с протоколно определение от 05.05.2023г. по т.д. №26/2021г. на Апелативен съд- София не е прекратено производството по отношение на „Кемира“ ООД /н/, а въззивният съд е постановил кой представлява, респ. чрез кого да бъде призовано дружеството. Това определение не е преграждащо развитието на производството, нито законът предвижда възможност за самостоятелен инстанционен контрол. Доводите на частния жалбоподател за незаконосъобразността на протоколното определение от 05.05.2023г. не подлежат на обсъждане в настоящото производство. Пътят на защита на „Кемира“ ООД /н/ е чрез обжалване на решението, което ще бъде постановено по т.д. №26/2021г. на Апелативен съд- София, включително и поради твърдяното съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване от право на защита. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение за оставяне без разглеждане на частната жалба на е правилно и следва да се потвърди. Водим от което, състав на ВКС, Първо търговско отделение