Решение № 2812 от 13.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1202/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д „ОДОП“) - София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез упълномощения юрк. М. Михайлова, срещу Решение № 2111 от 16.12.2025 г., постановено по адм. д. № 454 по описа на Административен съд – Перник (АС – Перник) за 2025 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22001418003148-091-001 от 20.12.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) – София. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на обжалваното съдебно решение – касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Твърди се, че спорният РА е връчен на дружеството на 20.12.2018 г., а жалбата срещу него била подадена извън срока по чл. 152, ал. 1 ДОПК, който изтекъл на 03.01.2019 г. В нея била заявена само претенция за нищожност на РА, която била разгледана и отхвърлена от настоящия касационен жалбоподател. Съдът проявил формален подход и не извършил дължимата преценка за допустимостта на упражненото срещу РА оспорване. Така при съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 156, ал. 2 ДОПК се произнесъл като отменил спорния РА като незаконосъобразен. При условията на евентуалност касационният жалбоподател релевира и съображения за неправилност на обжалваното съдебно. Моли обезсилването му, респективно отмяната му и постановяване на друго за отхвърляна на жалбата срещу РА. Претендират се разноски за двете инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалба се поддържа от упълномощената юрк. Михайлова, която по същество на касационното оспорване моли за обезсилване на обжалваното съдебно решение, а при условията на евентуалност – за неговата отмяна. Моли присъждане на разноските за внесената държавна такса за касационното оспорване и за юрисконсултско възнаграждение съгласно представения списък на разноските. Ответникът по касационната жалба – „Лемън Билдинг“ ЕООД оспорва касационната жалба в съдебното заседание пред настоящия съд чрез упълномощения адв. Иванов. По същество на касационното оспорване моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представя писмени бележки. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава писмено заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по съображенията, свързани с допустимостта на обжалваното съдебно решение. Предмет на съдебен контрол пред АС – Перник е бил Ревизионен акт № Р-22001418003148-091-001 от 20.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, с който на „Лемън Билдинг“ ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 80757,18 лв., в това число главница в размер на 74983,34 лв. и лихви в размер на 5773,84 лв. за данъчни периоди м.01.2018 г., м.02.2018 г. и м.03.2018 г. С Решение № 857 от 14.07.2025, издадено от настоящия касационен жалбоподател, е отхвърлено искането на ревизираното лице за прогласяване на нищожността на спорния РА. Въз основа на направените фактически установявания, първоинстанционният съд приел, че спорният РА е валиден акт, който не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Съдът се произнесъл и по законосъобразността на РА на всички основания за неговата законосъобразност и обоснованост по чл. 160, ал. 2 ДОПК. Достигнал до извод за противоречието му с материалния закон, поради което постановил решение за неговата отмяна. Решението е валидно, но е недопустимо. Основателно е оплакването на касационния жалбоподател за недопустимост на решението, предмет на касационен контрол. Обосновано на изложените в него мотиви в касационната жалба се поддържа становище, че първоинстанционният съд е проявил формален подход и не е извършил дължимата преценка за допустимостта на упражненото срещу РА пред него оспорване, поради което при съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 156, ал. 2 ДОПК се произнесъл като отменил спорния РА като незаконосъобразен. Съдът е посочил, че извършил проверка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата (стр. 2, абзац 4 от решението), че РА е връчен на ответника по касация на 20.12.2018 г., като съобразил, че упражненото през 2025 г. оспорване на РА пред директора на Д «ОДОП» - София при ЦУ на НАП е било по искане за обявяване на неговата нищожност – отхвърлено с негово Решение № 857 от 14.07.2025 г. (стр. 4, абзац 3 и 4 от решението), както и това, че жалбата е допустима по аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК, доколкото с нея е поискано обявяване нищожността на РА (стр. 5, абзац 6 от решението). При тези съображения по допустимостта на оспорването, след като приел, че не се констатират отменителни основания по чл. 146, ал. 1 АПК без да съобрази, че по чл. 156, ал. 2 ДОПК РА не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред, както е в случая, съдът отменил РА поради наличие на основания за това по чл. 146, т. 4 АПК. Установява се, че спорният РА е връчен на „Лемън Билдинг“ ЕООД на 20.12.2018 г., като по делото няма данни да е бил оспорен в срока по чл. 152, ал. 1 ДОПК, както правилно е заявено в касационната жалба. По аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, РА може да се оспорва без ограничение във времето единствено с искане за обявяване на неговата нищожност. Именно такова искане е направено от дружеството в депозираната на 02.04.2025 г. жалба до директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП срещу спорния РА. Следователно, предмет на обжалване по административен ред е била единствено неговата валидност, респективно проверка налице ли е основание за обявяване на нищожността на акта. Решаващият орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК не е бил сезиран да провери законосъобразнстта и обосноваността на РА на останалите основания и съответно те не са обсъждани в неговото решение. При съществено противоречие с правната регламентация по чл. 156, ал. 2 ДОПК, съдът е разгледал оспорването на РА и се е произнесъл по всички основания на чл. 160, ал. 2 ДОПК, в това число относно наличието на пороци в данъчния акт, които не са основание за прогласяване на неговата нищожност и не са били предмет на обжалването по административен ред. Вярно е, че в жалбата до АС – Перник са изложени съображения за незаконосъобразност и за невалидност на РА, като е поискана неговата отмяна или обявяване на нищожност. Това обаче не обвързва съда да се произнесе по така заявеното искане за отмяна на РА, без да отчете предписанието по чл.156, ал. 2 ДОПК в контекста на фактите по спора и да процедира съобразно посочената разпоредба. В заключение вместо това, АС – Перник е отменил спорния РА поради констатирано противоречие с материалния закон, като по този начин е постановил недопустимо съдебно решение. Ето защо и поради наличието на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК за недопустимост на решението, предмет на касационна проверка, на основание чл. 221, ал. 3, предл. второ АПК, то следва да бъде обезсилено, а делото следва да се върне за ново разглеждане на друг състав от първоинстанционния съд. При това съдът следва да извърши преценка относно допустимостта на предявеното оспорване на РА с жалбата до съда – относно оспорване неговата законосъобразност и относно претенцията за нищожността му. За целта, преди това е необходимо съдът да поиска уточнение от „Лемън билдинг“ ЕООД относно предмета на оспорване предвид посоченото в титулната част на първоинстанционната жалба, че се обжалва решението на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, с което е потвърден РА в различие от нейния петитум, както и по отношение на новозаявените едва в настоящото касационно производство твърдения, че връчването на РА не било осъществено на електронния адрес на дружеството, заявен в НАП. В съответствие с изявленията, които ще бъдат направени от „Лемън билдинг“ ЕООД при новото разглеждане на делото, на първо място съдът следва да изложи изрични съображения по допустимостта на оспорването на РА пред съда – по доводите относно неговата незаконосъобразност и по доводи за неговата невалидност, след което да пристъпи към процедиране съобразно направените уточнения, и произнасяне по същество на спора, който прецени, че е допустимо повдигнат пред съда. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съобразно правилото по чл. 226, ал. 3 АПК. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 3, предл. второ, във вр. с чл. 209, т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение