Определение № 523 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2039/2014 г.

Образувано е по молба на [фирма] /правоприемник на [фирма]/ със седалище и адрес на управление [населено място] с искане за спиране изпълнението на въззивно решение № 178 от 30.06.2014 г. по в.т.д. № 190/2014 г. на Варненски апелативен съд, ТО. С решението, чието спиране се иска, праводателят на молителя [фирма] е осъден на основание чл.92,ал.1 ЗЗД да заплати на [фирма], [населено място] неустойка за забава в размер на 55 340 евро по договор за изработка от 18.01.2010 г., вземанията по който са му прехвърлени с договор за цесия от 18.01.2010 г. От данните по делото е видно, че срещу въззивното решение от 30.06.2014 г. е подадена касационна жалба, входирана във Варненския апелативен съд на 24.07.2014 г., т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. По делото е представен платежен документ от 24.07.2014 г., с който молителят е наредил да бъде преведена по набирателната сметка на ВКС обезпечение в размер на сумата 121 262 лв., представляваща левовата равностойност на неустойката, която е осъден да заплати с обжалваното решение. Представена е и служебна бележка от счетоводството на ВКС, удостоверяваща постъпване на сумата по сметката на съда. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл.282, ал.2 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което подадената молба следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение