Определение № 5576 от 02.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2406/2025 г.

Производство по чл.248 ГПК. Образувано по молба /“частна жалба“/ от 04.11.2025 г. на П. Ц. П., с искане да се изменени определение № 4938/30.10.2025 г. по гр.д.№ 2406/2025 г. на ВКС, ІV г.о. в частта относно присъдените в негова тежест разноски. Според молителя адвокатското възнаграждение е прекомерно и иска да бъде намалено „както предвижда Наредба №1 за адвокатските възнаграждения“. От „Медик-консулт“ ООД, чрез адвокат М. М. от АК – Велико Търново, е подаден писмен отговор, в който оспорва допустимостта на частната жалба, като счита, че не са налице предпоставките за изменение на определението по чл.288 ГПК, а възражението за прекомерност е несвоевременно заявено. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че молбата за изменение на постановеното определение в частта за разноските е редовна и процесуално допустима, а по същество и основателна поради следното: Молбата за изменение на присъдените разноски по реда на чл.248, ал.1 ГПК е подадена в законовия едномесечен срок от постановяване на определението по реда на чл.288 ГПК. С отговора на исковата молба, „Медик-консулт“ ООД, чрез адвокат М. М. от АК – Велико Търново, е поискал разноски съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 29.05.2025 г., за които касаторът е уведомен след постановяване на съдебния акт, Ето защо, доводите на ответника по молбата за несвоевременно направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и недопустимост на молбата, са неоснователни. Правото на разноски по делото се признава на страната, която е постигнала желания правен резултат при решаване на спора, респ. при позитивен за нея изход от обжалването, вкл. и прекратяване на делото. Съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съгласно чл.81 ГПК, като присъжда онези от тях, които спечелилата страна доказва, че са били извършени с надлежни писмени доказателства. За да възникне отговорността за разноски по чл.78, ал.3 и 4 ГПК, обаче, ответната страна следва да е уведомена за образуваното производство и разноските на насрещната страна, с оглед възможността да упражни предоставените й процесуални права. Съдът не може да намали служебно размера на адвокатското възнаграждение, без да е направено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК и да е извършена преценка на фактическата и правна сложност на делото. В същия смисъл са мотивите към т.11 на ТР 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, че претенцията за разноски съставлява искане свързано със спорния предмет, което следва да бъде заявено до приключване на съдебното заседание пред съответната инстанция, т.е. исканията за присъждане на сторените разноски, съответно възраженията за техния размер, могат да бъдат валидно заявени най-късно в съдебното заседание, в което приключва делото, респ.когато страната е уведомена за тях. В случая, ответната страна е поискала сторените от нея разноски по делото с отговора на касационната жалба, а насрещната страна е уведомена за тях след проведеното закрито съдебно заседание, поради което не е имала възможност да оспори техния размер пред касационната инстанция. При преценката на изложените мотиви и даденото разрешение на правните въпроси в писмения отговор, с оглед особеностите на случая, се налага извод за несъответствие между положените усилия на защитата при упражняване на процесуалните права на ответника по касационната жалба и размера на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение. Без значение е дали съображенията в писмения отговор са приети за основателни от съда, тъй като е от значение единствено дали е било взето отношение по всички поставени правни въпроси в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения, настоящият състав приема, че платеното адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева по договор за правна защита и съдействие от 29.05.2025 г. не е съобразено действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което възражението за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК е основателно, а молбата за изменение на определението на съда по реда на чл.248, ал.1 ГПК в частта за разноските, следва да бъде уважена, като се намали възнаграждението до размер на 1000 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение