Определение № 1513 от 07.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3835/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Тоники - МБ“ ООД, гр. Чепеларе, срещу определение № 254 от 24.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 57/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на решение № 59 от 04.05.2022 г. по същото дело в частта за разноските, като му бъдат присъдени допълнително разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1789,34 лв. за първата инстанция, съобразно крайния резултат на въззивното производство. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради което иска отмяната му. Ответникът по жалбата С. Е. К. е подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. С решението си Пловдивският апелативен съд е отменил решение № 226 от 13.11.2021 г. по гр. д. № 422/2020 г. на Смоленския окръжен съд в частта, с която предявеният от С. Е. К. против „Тоники - МБ“ ООД иск с правна квалификация чл. 108 ЗС е бил уважен и е постановил отхвърлянето му; потвърдил е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. К. против ответното дружество иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 37 422 лв. (частичен иск от 54 000 лв.) и е присъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК поисканите от ответното дружество разноски за въззивната инстанция. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с оглед крайния резултат на делото „Тоники - МБ“ ООД има право на разноски и за двете инстанции, но доколкото ответното дружество е заявило искане да му бъдат присъдени разноски само за въззивната инстанция, съдът не следва да му присъжда такива и за производството пред първоинстанционния съд. Върховният касационен съд, II г. о., преценявайки данните по делото, намира следното: Неправилно въззивният съд е отказал присъждането на разноски за производството пред първата инстанция поради липса на нарочно искане, направено във въззивното производство. Още с отговора на исковата молба, като и в хода на устните състезания пред първоинстанционния съд, проведени на 27.05.2021 г., процесуалният представител на ответното дружество е поискал, с оглед евентуалното отхвърляне на предявените искове, да бъдат присъдени разноски по приложен списък /л. 121 по гр. д. № 422/2020 г. на Смолянския окръжен съд/. С така извършеното процесуално действие искането за присъждане на разноски е било надлежно въведено и не е било необходимо повторното му заявяване във въззивната инстанция. При промяна на резултата по повод подадената от ответното дружество въззивна жалба, въззивният съд е следвало да присъди и направените от дружеството разноски за първата инстанция. От представения по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК, договорите за правна защита и съдействие № 1/02.01.2020 г. и № 20/19.05.2020 г., както и представеното платежно нареждане от 22.01.2020 г., се установява, че ответникът е направил разноски пред първата инстанция в общ размер на 3180 лв., от които 2900 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 280 лв. – платен депозит за вещо лице. Възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК не е направено от насрещната страна. С оглед изхода на делото пред първоинстанционния съд и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответното дружество е присъдена сумата 1390,66 лв., съобразно отхвърления иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. При тези данни следва да се приеме, че ответното дружество, чиято въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта му по иска с правна квалификация чл. 108 ЗС е уважена, има право на сторените от него разноски за производството пред първата инстанция и по този иск. С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. Е. К. следва да бъде осъден да заплати допълнително на „Тоники - МБ“ ООД сторените от него разноски за първоинстанционното производство по отношение на иска по чл. 108 ЗС в размер на 1789,34 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, II г. о.,