Определение № 183 от 25.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 690/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Р. Д. Б. и „Гарант РБ“ ЕООД обжалват определение № 4142 от 16.12.2019 г. по т.д. 2276/16 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение молбата им за издаване на обратен изпълнителен лист срещу „Тексимбанк“ АД за сумата от 125 626,44 евро (245 793,97 лв, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и разноски, сторени в изпълнителното производство, изплатени на „Тексимбанк“ АД в размер на 12 174,73 лв.

Излагат съображения за неправилност. Представено било удостоверение от съдия-изпълнител, като било посочено, че сумата, за която претендират била изплатена на банката. Мотивите на апелативния съд, че липсвали доказателства за погасяване на главното задължение били незаконосъобразни. Счита, че Апелативният съд не е дал указания за представяне на доказателства и това е довело до нарушаване на правото му на защита, а съответно и нарушение на съдопроизводствените правила. Молят да се отмени определението и да се издаде обратен изпълнителен лист.

Ответникът „Тексимбанк“ АД оспорва частната жалба. Претенци ите не били уточнени. Счита, че има непогасено вземане по издадения изпълнителен лист и образувано изпълнително производство в размер на 47 505,23 лв. Отделно, върху главницата, предмет на изпълнителния лист, е дължима лихва 28 632,02 лв. Следвало длъжниците да установят, че цялото задължение е погасено вследствие на проведеното принудително изпълнение, както и че събраните суми по изпълнителното дело били постъпили по сметка и в патримониума на взискателя „Тексимбанк“ АД и то до размера на пълното им погасяване. По делото не били се събрали такива доказателства. Не било установено каква сума в т.ч. главница, лихви, разноски и на кои дати са постъпили в полза на взискателя. Наличието на седемте броя разпределителни протоколи на ЧСИ Д., на които се позовавал жалбоподателят не замествал наличието или липсата на реално плащане в полза на банката. Били събрани такси и разноски от 44 412,30 лв, които не били в полза на банката. Доколкото с решението по иска с правно основание чл. 422 от ГПК, не било установено вземането за наказателни лихви, тъй като не били предмет на предявения иск, то силата на пресъдено нещо не била формирана. Счита, че ако евентуално съществува претенция, то тя следвало да се упражни в бъдещо исково производство, а не чрез издаване на обратен изпълнителен лист. Моли да не се уважава частната жалба. Моли да му се присъдят разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, намира за установено следното:

С обжалваното определение, въззивният съд е оставил без уважение молбата на Р. Б., „Гарант РБ“ ЕООД и „Гарант строй груп“ ЕООД за издаване на обратен изпълнителен лист на основание чл. 245, ал.3 от ГПК за сумата от 125 626,44 евро, както и разноски в размер на 12 174,73 лв. Въззивният съд е приел, че не следва да се издава обратен изпълнителен лист по искането на частните жалбоподатели. Приел е, че правото на обратен изпълнителен лист, на основание чл. 245, ал.3 от ГПК, възниква за длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за погасяване на вземане, което не съществува към момента на приключване на исковото производство, но е съществувало към момента на принудителното изпълнение. Позовавайки се на разясненията в т. 13 от ТР 4– 18.6.2014 г. по т.д. 4/13 г. ОСГТК на ВКС, че обратен изпълнителен лист се издава за „връщане на сумите, получени въз основа на допуснато предварително изпълнение“, въззивният съд приема, че в случая било проведено предварително изпълнение по чл. 418 от ГПК. Тогава от значение било дали в изпълнителното производство са събрани суми от длъжника, от които да е постъпило плащане на взискателя, както и дали подлежат на връщане предвид влязлото в сила решение за отхвърляне на установителния иск или на определението за прекратяване на производството. В хипотезите на отхвърляне на иска поради доброволно погасяване на вземането, обратен изпълнителен лист се издавал, ако сборът от сумата, получена от кредитора и сумата от задължението, надхвърлял размера на вземането, предмет на заповедта. Обратният изпълнителен лист се издавал за разликата за връщане на надплатената сума на задължението до размера, до който същата представлява двойно плащане. Въззивният съд, разглеждайки конкретно сумите, за които е издаден изпълнителен лист, сумите за които е отменено решението в частта относно лихвата, приема, че обратен изпълнителен лист може да се издаде само когато е изплатено задължението изцяло и са събрани суми в повече от дължимото. А в случая липсвали данни със събраните суми да е погасено задължението за главница, за което е налице решение, с което е признато, че сумите се дължат. Така събраните суми, с които при извършените разпределения било прието от ЧСИ, че се погасява лихва, която не се дължи, следвало да бъдат отнесени за погасяване на главница и дължими лихви, което в производството по издаване на обратен изпълнителен лист не можело да бъде извършено. Липсвали доказателства, че със събраните и разпределени суми е налице погасяване на главното задължение, което е дължимо от молителите. Възприемането, че при неизпълнение на цялото задължение следвало да се издаде обратен изпълнителен лист, би дало възможност на неизправния длъжник да претендира неоснователно суми от изправния кредитор.

Настоящият съдебен състав на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК дължи произнасяне по същество на искането, ако установи, че определението на въззивния съд е незаконосъобразно.

В случая се установи, че е подадено искане за издаване на обратен изпълнителен лист, на основание чл. 245, ал.3 от ГПК, към което е приложено издадено удостоверение от ЧСИ.

Съгласно това удостоверение, издадено на 31.10.2019 са събрани и разпределени суми, получени в резултат на принудително изпълнение, въз основа на издаден изпълнителен лист по гр. д. 29 564/ 14 г., СРС, 61 състав. Видно е от данните по делото, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 417, т. 2 от ГПК за сумите както следва 229 025 евро – главница по договор за банков кредит „Тексим универсален кредит“ № СФ 424/2007 г., изменен и допълнен с Анекс 1 от 08.08.2007 г., анекс 2 от 4.9.2007 г. и анекс 3 от 16.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението 2.6.2014 г., 144 812,81 евро, договорна лихва за периода от 20.8.2011 г. до 20.7.2012 г. и 9 069,39 евро такси за обслужване за периода 20.7.2012 г. до 31.5.2014 г., 14 983,36 лв, 11 767,50 лв юрисконсултско възнаграждение.

С влязло в сила съдебно решение е признато за установено, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че „Гарант РБ“ ЕООД и Р. Д. Б. дължат на „Тексимбанк“ АД сумата от 229 025 евро – главница, и 19 186,37 евро, договорна лихва за периода 20.8.2011 г. до 20.7.2012 г., 9 069,39 евро такси за обслужване за периода 20.7.2012 г. до 31.5.2014 г. За разликата над 19 186,37 евро до 144 812,81 евро е отхвърлен иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, поради това, че няма вземане за договорна лихва за този период. Вземането е за наказателна лихва за този период, но е за период следващ прекратяване на договора 20.07.2012 г. и не е заявена в заповедното производство и не може да бъде предмет на заповедта. Това са мотивите на въззивния съд, за да постанови отхвърлително решение по иска за установяване дължимост на договорна лихва.

Видно от удостоверение от 27.11.2020 г., издадено от ЧСИ Д. по същото изпълнително дело, към датата на изготвяне на настоящето, дългът на „Гарант РБ“ ЕООД и Р. Д. Б. е в размер на 47 505,23 лв главница и 28 632,02 лв законна лихва от 20.12.2014 г. върху сумата от 47 505,23 лв.

Съпоставени решението на Апелативния съд, както и издаденото удостоверение от ЧСИ Д., установяват, че е събрана по-голяма сума от установената със съдебното решение, за което е проведен изпълнителен процес. Въззивният съд е следвало да съобрази, че спорът между страните за издаване на обратен изпълнителен лист, е следвало да се разреши като се вземе предвид удостовереното от съдия-изпълнител и влязлото в сила съдебно решение. Неотчитайки недължимостта на сумите в по-голям размер, от останалите дължими суми, въззивният съд не е установил точно фактите, от значение за определяне на правото на вземане на молителите, основано на проведено принудително изпълнение в по-голям размер от установения в процеса. Това е нарушение на чл. 245, ал. 3 от ГПК. Предвид необходимостта от установяване на точните суми, е назначено в настоящия процес и изслушването на вещо лице.

От заключението на вещото лице В. П., счетоводител, се установява, че всички суми от продадени недвижими имоти са събрани като общата стойност е 910 467 лв., като това е станало в резултат на принудително изпълнение – публична продан на недвижимите имоти. Сумата от 144 812,81 евро е договорна лихва за периода от 20.8.2011 г. до 20.07.2012 г. била погасена със събраните суми от публичната продан. Погасяването на договорната лихва в размер на 283 229,24 лв с принудително събраните суми са както следва протокол 2 - 150 424,61 лв, протокол 3 - 16 065,14 лв и протокол 4 - 116 739,49 лв. Сумата над 19 186,37 евро до 144 812,81 евро е погасена изцяло само в резултат от принудително събраните суми и няма друг вид способ за погасяване. Това вземане не е удовлетворено по друг способ. Начислените пропорционални такси по т. 26 от Тарифата върху удовлетвореното вземане, вземане за данък за апартамент 8, вземане за данък за апартамент 10 са в размер 6 064,94 лв, като начислените такси само за удовлетвореното вземане за договорна лихва 1 161,26 лв. Подробно в удостоверението на ЧСИ от 31.10.2019 г. са описани протоколите за разпределение на суми.

От удостоверение, издадено от ЧСИ от 7.12.2020 г. се установява, че освен изпълнение по посочения вече изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. 29 564/14 г. е присъединено и вземане по изпълнителен лист от 10.07.2017 г. за присъдени разноски по т.д. 28/15 г. на СГС, 6-18 състав и е осъден „Гарант строй груп“ ЕООД да заплати 9 469,10 лв – деловодни разноски. „Тексимбанк“ АД е извършила прихващане с вземанията си по изпълнителен лист срещу задължението от 9 469,10 лв, сума, която е присъдена с решението на апелативния съд в полза на „Гарант строй груп“ ЕООД.

Удостоверено е, че са събрани следните такси: 5 520,84 лв с ДДС т. 26 върху продажни цени на апартамент 8 /бил собственост на „Гарант РБ“ ЕООД и апартамент 10 /бил собственост на Р. Д. Б. и В. К. М../

5 882,90 лв с ДДС т. 26 върху продажни цени на апартамент 6 /бил собственост на „Гарант РБ“ ЕООД и офис 2 /бил собственост на „Гарант РБ“ ЕООД

3 060,64 лв с ДДС т. 26 върху продажна цена на апартамент 11 /бил собственост на Р. Д. Б. и В. К. М. 4 612,43 лв т. 26 върху продажна цена на апартамент 12 /бил собственост на Р. Д. Б. и В. К. М.

1 800,46 лв с ДДС т. 26 върху продажна цена на офис 3 /бил собственост на „Гарант РБ“ ЕООД

601,44 лв с ДДС т. 26, върху продажна цена на паркомясто 1 и паркомясто 12 били собственост на Р. Д. Б. и В. К. М.

14 031,31 лв с ДДС т. 20 за извършване на опис на следните имоти:офис 1, офис 3, апартамент 8, апартамент 10, паркомясто 10, апартамент 6, офис 2, паркомясто 1 паркомясто 12 и апартамент 11

4 902,28 лв – обикновени такси по ТТРЗЧСИ.

Посочената сума от 40 412,30 лв е събрана от продажбата на офис 3, апартаменти 8 и 10, паркомясто 10, апартамент 6, офис 2, паркомясто 1, паркомясто 12 и апартамент 11.

От удостоверение, издадено от 27.11.2020 г. от ЧСИ Д. изп.д. 20208580402182, изх. № 33 429/27.11.2020 г. се установява, че съдия-изпълнител удостоверява, че дългът на „Гарант РБ“ ЕООД, Р. Д. Б., В. К. М. към „Тексим банк“ АД е в размер на 47 505,23 лв главница и 28 632,02 лв законна лихва от 20.12.2014 г. върху сумата от 47 505,23 лв.

В открито съдебно заседание на 08.12.2020 г., представителят на ответника по частната жалба „Тексимбанк“ АД, е посочил, че сумите, получени в хода на изпълнителното производство са преведени на банката с изключение на сумите, които не са погасени и това непогасяване е удостоверено от съдия-изпълнител.

От удостоверение, издадено по същото изпълнително дело на 16.11.2020 г. се установява, че на 28.7.2020 г. с протокол от тази дата изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, като е удостоверен непогасен остатък, както е посочено по-горе.

Молители в производството по чл. 245, ал. 3 от ГПК са Р. Б. „Гарант РБ“ ЕООД и „Гарант Стройгруп“ ЕООД. Същите са и частни жалбоподатели. Спрямо последното дружество – „Гарантстройгруп“ ЕООД е оставена без разглеждане частната жалба и е прекратено производството, на основание чл. 26 от ГПК, поради заличаването на това дружество от търговския регистър.

На основание чл. 245, ал. 3 от ГПК, при допуснато предварително изпълнение, когато искът впоследствие бъде отхвърлен, изпълнителният процес се прекратява и съдът издава обратен изпълнителен лист срещу взискателя за връщане на сумите, получени в резултат на принудителното предварително изпълнение на решението, което след изпълнителния процес е отменено. Съдът издава обратен изпълнителен лист за събраните такси и разноски в резултат на принудителното изпълнение. Съгласно разясненията в т. 9 от Тълкувателно решение 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. 4/13 г. при издаване на обратен изпълнителен лист, не може да се съобразява установената недължимост на вземането на длъжника в резултат на проведено принудително изпълнение. Съгласно чл. 422, ал. 3 от ГПК, ако искът бъде отхвърлен, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3 от ГПК. Съгласно чл. 422, ал. 4 от ГПК, обратен изпълнителен лист не се издава, ако искът бъде отхвърлен само поради липса на изискуемост на вземането.

Видно от издаденото удостоверение от съдия-изпълнител, че изпълнителният процес е образуван с взискател „Тексимбанк“ АД срещу длъжниците „Гарант РБ“ ЕООД, „Гарант строй груп“ ЕООД, Р. Д. Б.. Срещу В. К. М. също е проведено принудидително изпълниние. Видно от заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 от ГПК по ч.гр.д. 29 654/14 г. СРС, четиримата длъжници солидарно са осъдени да заплатят на „Тексимбанк“ АД посочените суми. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист и видно от удостоверението на съдия-изпълнител изп.д. 20148580400854 на ЧСИ Д., е образувано въз основа на изпълнителен лист от 09.6.2014 г. по гр.д. 29 654/14 г. Съответно изпълнението е срещу всеки от длъжниците е осъществено на основание заповед за изпълнение на парично задължение, на основание издаден изпълнителен лист въз основа на разпореждане за незабавно изпълнение на основание чл. 417, т. 2 от ГПК. Видно от данните по делото, издаването на заповедта по чл. 417, т. 2 от ГПК е било оспорено от „Гарант РБ“ ЕООД, „Гарант строй груп“ ЕООД и Р. Д. Б.. Няма данни да е била оспорена от В. К. М.. Съответно е било образувано производство пред Софийски градски съд по иск на „Тексимбанк“ АД срещу оспорилите длъжници. В първоинстанционното производство са установени вземанията по заповедта. Но с решение на въззивния съд – Апелативен съд, частично е отменено относно вземането за договорна лихва в частта над 19 186,37 лв до 144 812,81 евро. Това решение е влязло в законна сила след като не е допуснато до касационно обжалване с оглед определение № 319 от 30.5.2017 г. по т.д. 621/17 г., ВКС, 1 ТО. Следователно е отречено вземането, за което е издаден изпълнителен лист, на основание заповедта по чл. 417, т. 2 от ГПК в размер на 125 626,44 евро. Следователно на основание чл. 422 от ГПК, въпреки допуснатото предварително изпълнение на основание чл. 418, вр. чл. 417, т. 2 от ГПК, при наличие на формиран диспозитив за отхвърляне на иска, следва да се приеме, че проведеното предварително изпълнение на заповедта по чл. 417, т. 2 от ГПК, е без основание досежно посочената сума от 125 626,44 евро., разлика между 144 812,81 евро и 19 186,37 евро.

Въпросът, поставен в процеса, е кои са легитимираните лица да получат обратен изпълнителен лист. На основание чл. 245, ал. 3 от ГПК, легитимиран да получи сумите е лицето, срещу което е проведен неоснователен изпълнителен процес. Неоснователността на изпълнителния процес се установява от решението за отхвърляне на иска или прекратяване на производството по делото. Следователно легитимиран е всеки един от ответниците, срещу когото е проведено предварително принудително изпълнение и спрямо когото е установено със сила на пресъдено нещо отхвърляне на иска за това вземане или за прекратяване на производство за вземането от съда.

С оглед действието на решението на съда за частично отхвърляне на един от обективно съединените искове и то спрямо трима от общо четиримата длъжниците, следва да се приеме, че всеки от тях има право на вземане за сумите, които са събрани в изпълнителния процес в резултат на предварителното принудително изпълнение за частта от вземането, която е отречена с влязло в сила съдебно решение.

Молителите, претендиращи издаване на основание чл. 245, ал. 3 от ГПК обратен изпълнителен лист, т.е. претендиращи притезание, основано на извършено принудително предварително изпълнение с получаване на суми от взискателя и отхвърляне на иска, не са установили между тях да има активна солидарност. Те са обикновени другари в процеса по чл. 422 от ГПК. При отхвърляне на иска, за установяване солидарното задължение на всеки от тях към банката, всеки от тях има право на вземане, но не за цялото вземане, а за съответната му част. Доколкото липсва посочване каква е частта на всеки, липсва упълномощаване на един или двама от всички, то следва да се приеме, че право на вземане съществува само за част, съответстваща на частта на вземане, за което е отречено съществуването на вземане на взискателя и събраните предварително суми, подлежат на връщане. Доколкото спрямо един от длъжниците не е отречено съществуването на вземането, то тази част не подлежи на връщане. Но тъй като длъжниците са четирима, то частните жалбоподатели са легитимирани да получат вземания, които са равни на вземанията им по обратния изпълнителен лист, по равно или по 1/4 вземането. На връщане подлежи само ѕ от вземането, тъй като спрямо трима от длъжниците е отхвърлен иска, но не и спрямо четвъртия. Спрямо длъжникът В. К. М. наред с останалите длъжници е проведено принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист. Не е установено спрямо нея да е отхвърлен иска на банката или заповедта по чл. 417, т. 2 от ГПК да не е провела действие. Същата не е страна в исковия процес и спрямо нея не са изследвани и не е установено в настоящия процес да са налице предпоставките по чл. 245, ал. 3 от ГПК.

Може да се получи обратен изпълнителен лист само за събраните от длъжниците суми, за които е проведено предварително изпълнение и впоследствие е отменено решението на съда, послужило за принудително изпълнение. Доколкото е установено, че сумите са събрани не само от трима от длъжници спрямо, които частично е отхвърлен иска за договорна лихва, следва да се съобрази това обстоятелство и да се приеме, че за частта на В. М. няма отправено искане за издаване на обратен изпълнителен лист и няма отхвърляне на иска за установяване на вземане за договорна лихва, т.е. за ј от вземането. Това се отразява върху правата на длъжнците, за които е отречено частично, че имат задължение. Правото на обратен изпълнителен лист възниква само за събрани в резултат на принудително изпълнение суми, но само за тези суми, за които е отречена с влязло в сила решение дължимостта от длъжника или в различна от разглежданата хипотеза, прекратено производството. В случая това са първоначалните трима молители в производството по издаване на обратен изпълнителен лист. Единият от молителите е търговско дружество, което е заличено от ТРРЮЛНЦ, неговите права не преминават върху другите длъжници. Следователно само частните жалбоподатели „Гарант РБ“ ЕООД и Р. Д. Б. са легитимирани да получат съответните, притежавани от тях части на вземане или по ј от вземанията, предварително принудително събрани в изпълнителния процес.

В настоящия случай, искът с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване на вземания за връщане на главница по договор за банков кредит и заплащане на договорни лихви. Въззивният съд е приел, че искът за заплащане на главница е основателен и е признал вземането на банката. За сумата над 19 186,37 евро до 144 812,81 евро, е признал, че не е основателен такъв иск за процесния период, тъй като наказателната лихва се начислява след прекратяване на договора за кредит, настъпило след края на исковия период, който е заявен в процеса. Размерът на договорната лихва, каквато се претендира е 19 186,37 евро, а наличието на наказателна лихва не е заявена. Поради това, че размерът на претендираната договорна лихва е 19 186,37 евро, е отхвърлен искът за заплащане на договорена лихва над този размер до напълно предявения размер от 144 812 ,81 евро, като неоснователен с оглед предявеното основание на иска.

В случая, доколкото доколкото е отречено съществуването на вземане за наказателна лихва за заявения период, следва да се приложи правилото на чл. 422, ал. 3 от ГПК, макар и да не е прекратен изпълнителния процес поради проведено принудително изпълнение за това вземане, но останала непогасена част от главницата. Не може да се приеме, че е налице чл. 422, ал. 4 от ГПК, защото в случая не става въпрос за неизискуемост на вземането, а за липса на това вземане за периода от 20.8.2011 г. до 20.7.2012 г. Вземането на банката за договорна лихва за период след 20.7.2012 г. като неоснователен е отхвърлен. Наличието на така формираното съдебно решение, налага извод, че не е установено в процеса по чл. 422 от ГПК, вземане в по-голям размер от установената главница от 229 025 евро и договорна лихва от 19 186,37 евро. Обстоятелството, че вземане за наказателни лихви може да съществува за „Тексимбанк“ АД, не изключва заключението, че в този процес, искът е отхвърлен. Нормата на чл. 422, ал. 4 от ГПК, е приложима само в случаите когато е установено в процеса съществуването на вземането, но не е установена неговата изискуемост. Докато относно наказателната лихва в процесния случай е преценено, че не съществува вземане за исковия период за наказателна лихва и не е установено съществуването на това вземане, установено е, че се дължи договорна лихва в по-малкия размер. Независимо, че такова вземане може да съществува, то в хода на настоящия процес не бе установено. Следователно трябва да се приеме, че искът е неоснователен в тази част над 19 186,37 евро.

Право на обратен изпълнителен лист съществува, само ако е проведено принудително изпълнение и в резултат на същото са преведени суми на взискателя. Съдия-изпълнител следва да удостовери сумите, които подлежат на връщане, след като му бъдат представени доказателства за прекратяване на производството или за отхвърляне на иска. Но в случай, че не издаде за дължимите суми, то съдът с оглед разрешаване на въпроса по същество и след събиране на доказателства, може да издаде обратен изпълнителен лист. В случая има непогасена част от дълга, удостоверена от съдия-изпълнител. Това обстоятелство следва да се съобрази, защото не могат да подлежат на принудително изпълнение суми, за които искът не е отхвърлен..

Установи се от издаденото удостоверение от съдия-изпълнител и изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, че въз основа на заповедта по чл. 417, т. 2 от ГПК е издаден изпълнителен лист и е проведено принудително изпълнение, в резултат, на което са събрани суми за главница, но е останала непогасена част от 47 505,23 лв и 28 632,02 лв законна лихва от 20.12.2014 г. върху сумата за главница, 47 505,23 лв. Следователно на връщане подлежи получената в резултат на предварителното изпълнение сума, разлика между отхвърлената и уважена част на иска за лихва – 245 703,98 лв (125 626,44 евро) и доколкото е останало задължение за главница, непогасена в размер на 47 505,23 лв и законна лихва върху главницата 28 632,02 лв, общо 76 137,25 лв. Само за разликата над тази сума ще следва да се издаде обратен изпълнителен лист или за сумата от 245 703,96 лв следва да се приспадне общия размер на дължимите суми 76 137,25 лв. На връщане подлежи сумата от 169 566,71 лв. като за частните жалбоподатели подлежи на връщане само припадащата се на всеки от тях по ј от тази сума или по 42 391,68 лв.

Освен това, с оглед тълкуването на чл. 245, ал. 3 от ГПК с Тълкуването решение 4 от 11.3.2019 г. по тълк.д. 4/17 г. на ОСГТК на ВКС, по изрично разпореждане на закона с оглед действието на чл. 245, ал.3 ГПК (редакцията ДВ бр. 86/2017 г., приложима в случая), на връщане подлежат и сумите, представляващи разноски в изпълнителното производство. А това са сумите съгласно удостоверението на съдия-изпълнител като направени разноски за проведеното изпълнение по събиране на сумите, представляващи вземане на банката за договорна лихва.

Съгласно заключението на вещото лице задача 3, сумата от договорна лихва е събрана, от продажбата на паркоместа 1, 10 12, апартаменти 6,8 и 10 и офис

2. Но общият размер договорна лихва, погасен в резултат на принудителното изпълнение, е 283 229,24 лв. Част от тази лихва е установена като дължима с влязлото в сила съдебно решение до размер 19 186,37 евро или 37 525,28 лв. Освен това е установено, че на връщане подлежи само сумата 169 556,71 лв, за която част е установено, че не е дължима. Поради това, въпреки че на връщане подлежат и разноски, то следва да се приеме, че те ще подлежат само съразмерно на частта от договорната лихва, за която е отхвърлен иска и спрямо лицата, на които се дължат. Удостоверено е от съдия-изпълнител, че направените разноски по т. 26 и т. 20 от ТТРЗЧСИ за посочените обекти, продажната цена, от които е отнесена към погасяване на задълженията за лихви, са в общ размер 40 412,30 лв. Съразмерно между събраните такси в резултат на принудително изпълнение за събиране на сумите и дължимата на молителите сума, следва да се приеме, че от разноските молителите следва да получат съответни на дължимата им сума или стойността на 24 247,38 лв. От която сума двамата молители имат право на по ј.

По отношение на искането за „лихва до окончателно изплащане на сумата“, такава не се дължи върху сумите, подлежащи на заплащане поради неоснователно проведено предварително принудително изпълнение.

По направените разноски.

Отправено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Задв. за Р. Б. и „Гарант РБ“ ЕООД.

По отношение на физическото лице Б. ще следва да се определи възнаграждение съразмерно на уважената част от искането, като на основание чл. 38, ал.1 т.2 от ЗАдв, се вземат предвид минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая при посочения интерес от 257 879 лв, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 6 688 лв., както и депозит за вещо лице от 300 лв. Съразмерно на уважената част за този жалбоподател, следва да се присъди сумата от 668 лв.

По отношение на юридическото лице, не може да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. Поради това, разноски не следва да се присъждат.

Ответникът по частната жалба е направил искане за присъждане на разноски. Представени са доказателства за получена сума от адвокат Ш. като представител на ответника „Тексимбанк“ АД сумата от 3000 лв, платени по банков път, видно от представено извлечение по сметка. Направено е възражение за прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК от представителя на частните жалбоподатели. Но с оглед материалния интерес, съпоставен с размерите, определени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатеното възнаграждение не е прекомерно. Съразмерно, съобразно разрешението по същество, ще следва на банката да се присъдят разноски в размер на 2 430 лв или всеки по 1 215 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение