Решение № 430 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 941/2009 г.

Решение № 430 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 941/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. С. Й. С. Й. и К. В. Й. от гр. Русе, чрез процесуалния си представител - адвокат З. против въззивно решение № 19 от 6.02.2009 г. по в. гр. д. № 714 по описа за 2008 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено решение № 135 от 22.10.2008 г. по гр. д. № 161/2007 г. на Окръжен съд Русе и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявения от Н. С. Й. и Й. С. Й. против "М." гр. Русе и от К. В. Й. против "М." гр. Русе искове за заплащане съответно на сумите от 8000 лв. /за първите двама ищци/ и 9 700 лв. /за третата/ - представляващи обезщетение за лишаването им от ползване съответно на 1/4 ид. ч. и на 1/2 ид. ч. от магазин, находящ се в сградата на ул. "А" № 62 гр. Русе за периода 17.07.2006 г. - 17.11.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.11.2007 г. до окончателното й изплащане като неоснователни. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с уважаване на предявените искове. Претендират направените по делото разноски. С определение № 1131 от 17.09.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с поставените въпроси - 1. за приложимостта на нормата на чл. 51, ал. 4 от ГПК (отм.) досежно връчването на нотариални покани, с оглед преценката за момента за разваляне на сключения договор за наем и 2. за значението на вече разрешен съдебен спор с правно основание чл. 59 от ЗЗД за предходен период между същите страни и за същия обект - за образувано идентично производство, но за последващ период. В съдебно заседание страните не се явяват лично и не се представляват. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: За да постанови решението си по предявения от Н. С. Й. и Й. С. Й. иск, въззивният съд е приел, че е погасен чрез плащане, а искът, предявен от К. В. Й. е счел за неоснователен като се е мотивирал с липса на писмено предизвестие за разваляне на сключения договор за наем. Изпратената до "М. нотариална покана, връчена по реда на чл. 51, ал. 4 от ГПК (отм.) на 29.12.2005 г. е прел, че не може да са счете за такова предизвестие, тъй като посочената разпоредба не е приложима за връчвания, извършвани от нотариус и че - в случая не е налице основание да се приеме, че търговецът е променил адреса си. Отделно е изложил мотиви, че тъй като не са представи доказателства за влизането в сила на решението по гр. д. № 3378/06 г. на Р. окръжен съд - въз основа не него също не може да се направи извод за прекратяване на договора. Счел е, че едва с предявяването на настоящия иск К. В. Й. е заявила волята си за прекратяване на договора, като до този момент между страните е бил налице договор, по силата на който определената наемна цена е в размер на 150 евро месечно /т. е. 300 лв./ или дължимата сума за процесния 16-месечен период е 4 800 лв., която видно от преведените й суми е изплатена. Настоящият съдебен състав споделя частично изводите на въззивния съд. Фактите по делото са следните: Между К. В. Й. и "М." е бил сключен на 18.10.2002 г. договор за наем за срок от шест години на собствената й % ид. ч. от магазин, находящ се в сградата на ул. "А." в гр. Р. за сумата от 150 щатски долара, увеличена впоследствие - с анекс от 1.08.2003 г. - на 150 евро. С влязло в сила на 25.11.2005 г. постановление за възлагане на недвижими имот - на другите двама ищци - Н. С. Й. и Й. С. Й. е възложена 1/4 ид. ч. от същия имот. Те са отправили нотариална покана-предизвестие до ответника М. прекратяват сключения договор, предоставили са му един месец за освобождаване на имота и за предаване на владението и са го уведомили, че ако не предаде владението в посочения срок - дължи обезщетение за лишаване от право на ползване в размер на по 100 лв. - дневно. Поканата е връчена от нотариус по реда на чл. 51, ал. 4 от ГПК (отм.) на 29.12.2005 г., тъй като не е открит представител на адреса на фирмена регистрация. С влязло в сила решение № 37 от 4.05.2007 г. по по гр. д. № 3378/06 г. на Р. районен съд - "М." /в мотивите, на което е прието, че същият договор за наем е прекратен по силата на предизвестие, връчено с така отправената нотариална покана/ е бил осъден да предаде на Н. С. Й. С. Й. и К. В. Й. държането на гореописания магазин, както и да им заплати обезщетение за ползване на имота без основание-както следва на първите двама в размер на 2 873 лв. за периода 29.12.2005 г. -17.07.2006 г., а на третата- 1 378 лв. за периода 25.04.3006 г. - 17.07.2006 г. Сега претенцията е за обезщетение за лишаване на ползване на имота за следващ период - от 17.07.2006 г. до 17.11.2007 г., ведно със законната лихва. На първия поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване за приложимостта на нормата на чл. 51, ал. 4 от ГПК (отм.) досежно връчването на нотариални покани, настоящият съдебен състав намира, че следва да се отговори положително. Нормата на чл. 51, ал. 4 от ГПК (отм.) се намира в Част първа "Общи правила", поради което следва да се прилага за всички видове производства, уредени в ГПК (отм.), включително и за охранителните такива, каквото е нотариалното и по специално и за връчване на нотариални покани по чл. 465 б. "г", във вр. с чл. 488 от ГПК (отм.). В случая не само, че е приложима посочената норма, но и правилно е била приложена от страна на нотариуса. При положение, че представител на юридическото лице не е било намерено на адреса, който той е вписал като свой в търговския регистър - следва да намери приложение посочената в нормата на чл. 51, ал. 4 от ГПК (отм.) последица - документите да се смятат за редовно връчени. Следователно - неправилен е извода на въззивния съд за датата на прекратяване на сключения договор за наем и за това, че до датата на предявяване на настоящия иск между страните е бил налице валиден договор за наем. Последният е бил прекратен с едномесечно предизвестие, изтекло един месец след връчване на поканата, т. е. на 29.01.2006 г. Безспорно установено е по делото, че през процесния период - 17.07.2006 г. до 17.11.2007 г. -ответникът е ползвал имота, което - с оглед приетото по-горе -е било без правно основание. Ползването на чужд имот без правно основание - обосновава дължимостта на обезщетение по силата на общия принцип за дължимост на полученото без основание. Независимо от горното - правилен е изводът на въззивния съд досежно неоснователността на предявения от Н. С. Й. и Й. С. Й. иск поради погасяването му поради плащане. Според заключението на приетата по делото експертиза - стойността на дължимото ежемесечно обезщетение за целия имот възлиза на 2 000 лв. или за дела от % на първите двама ищци- на 500 лв. За 16 месеца дължимата сума е 8 000 лв., която е била изплатена от ответника- видно от внесените от нето по сметка на ищците 9 000 лв. с платежно нареждане от 20.06.2008 г. Настоящият съдебен състав не споделя изложеното в касационната жалба възражение, свързано с приложение на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Посочената норма установява поредността на погасяване на вече установени вземания. Касае се за правило, установяващо поредност при погасяване на главницата, лихвите и разноските и предполагащо съществуването на един главен лихвоносен дълг, по който длъжникът е направил частично плащане. Нормата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД урежда хипотезата на съществуване на две и повече еднородни задължения, когато изпълнението не е достатъчно да ги покрие всичките. В случая не сме изправени пред подобна хипотеза. В случая е установено наличието на едно задължение, за което от наличните доказателства се установява, че е погасено. Частично неправилен е извода на въззивния съд досежно неоснователността на предявения от К. В. Й. иск. Дължимата като обезщетение за неправомерно лишаване от ползването на собствената й % ид. ч. от процесния имот сума за претендирания период възлиза на 16 000 лв. Видно от исковата молба - ищцата е признала, че е получила 3 000 лв. от ответника до месец май 2007 г. По делото са представени доказателства за допълнително внесени още 3 300 лв. /преведени по нейна сметка в банка Д. на 18.09.2008 г./ Следователно остават дължими 9 700 лв. /16 000 - 6 600 лв./, до който размер искът е основателен. До този размер и спорът е висящ /предвид подадената въззивна жалба от ответника само срещу уважителната част на първоинстанционно решение. В останалата отхвърлителна част - първоинстанционният акт е влязъл в сила/. Следователно постановеното въззивно решение е неправилно в частта, в която е отхвърлен предявения от К. В. Й. иск и в тази част следва да бъде отменено, като въпросът бъде разрешен по същество с уважаване на предявения иск до размер на 9 700 лв. Вторият поставен въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване - за значението на влязло в сила решение по идентичен съдебен спор, но за минал период - вече е разрешен с приетото в т. 18 Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което - със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, а по отношение на съдържащите се в мотивите констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо. Въззивният акт е обжалван и в частта, в която първите двама ищци са осъдени да заплатят на ответника разноски в размер на 1 068 лв., а третата - в размер на 1 294 лв. Дължимостта на направените по делото разноски зависи от изхода на спора. Неоснователността на предявения от Н. С. Й. и Й. С. Й. иск води до извод за правилност на постановения въззивен акт в частта му, с която те са осъдени да заплатят на ответника сумата от 1 068 лв. Съответно извода за основателност на предявения от К. В. Й. иск /във висящата му, невлязла в сила част/ налага отмяна на въззивния акт в частта, в която последната е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 1 294 лв. и постановяване на ново, с което ответникът да бъде осъден да заплати направените от нея разноски съобразно уважената част от иска в размер на 1 800 лв. /Общият размер на направените от ищцата К. Й. разноски, изчислен като % от всички направени от ищците разноски възлизат на 3 200 лв., от които 2500 лв. - възнаграждение на адвокат пред трите инстанции, 135 лв. - възнаграждение за експерт и 565 лв. - държавни такси/. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение