Решение № 1565 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9364/2018 г.

Решение № 1565 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9364/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Александров, с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 1050/16.05.2018 г. по адм. дело № 851/2018 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата от В. Александров против заповед № Л - 531/01.02.2018 г., издадена от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"(ГДИН). Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена защита, чрез процесуалния си представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, иска обезсилването на решението или отмяната. Ответникът по касационната жалба - главният директор на ГДИН, в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - В. е приел за установено, че с оспорената пред него заповед младши инспектор В. Александров - надзирател II - ра степен в затвора гр. В. I - ва категория е временно отстранен от длъжност и е разпоредено изземането на служебната карта, личен знак и служебното оръжие на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 ЗМВР, във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 4 и чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС поради образуването с предходна заповед на дисциплинарно производство срещу него за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР и тъй като служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. АС е приел, че заповедта в частта за отстраняването има характер на индивидуален административен акт, а в останалата част - на вътрешноведомствен акт. АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила по издаването й. АС е приел, че заповедта е материалноправно законосъобразна, като е обсъдил съдържащите се в преписката данни за образувано дисциплинарно производство за тежко нарушение на служебната дисциплина - деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение", както и че предвид характер на дисциплинарното нарушение и възможността за контакт с лишените от свобода, с които е свързано дисциплинарното му нарушение, е налице хипотезата, в която служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Изложена са доводи за съразмерност на издадената заповед и спазването на целта на закона. Решението е допустимо - постановено между надлежни страни и по оспорването срещу индивидуален административен акт, с което е сезиран АС. Р. е правилно. Решение № 10/29.05.2018 г. по на Конституционния съд, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 214, ал. 2 ЗМВР е неотносимо към настоящия казус - освен разликата в материалноправните предпоставки по чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 214, ал. 2 ЗМВР са различни и правомощията на административния орган - в настоящия казус той действа при условията на оперативна самостоятелност, а при действието на обявената за противоконституционна разпоредба - при условията на обвързана компетентност. Неоснователни са доводите на касатора за необсъждане на писмената му защита от АС - на страница 6 и 7 от съдебното решение е отговорено на изложените в писмената защита доводи. При издаване на заповед за временно отстраняване от длъжност не се изисква снемане на обяснения от дисциплинарно отговорното лице - същото е необходимо в производството по налагане на дисциплинарно наказание. Същото се отнася и до оспорения протокол за претърсване и изземване, който има отношение единствено към оспорването на заповедта за налагане на дисициплинарно наказание "уволнение" (л. 26 -28), но не и в настоящето производство. Правилна е преценката на АС, че са налице двете кумулативно необходими материалноправни предпоставки, за да бъде отстранено дисциплинарно отговорното лице временно от длъжност - да му е образувано дисциплинарно производство за тежко нарушение на служебната дисиципилна, наказуемо с "уволнение" и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина - в случая изясняването на конкретните факти, посочени в заповедта за образуване на дисициплинарно производство, би могло да стане чрез снемане на обяснения от лишените от свобода, до които жалбоподателят има достъп в качеството си на надзирател в затвора. Оплакването за порок на оспорената заповед не представлява касационно основание по смисъла на чл. 209 АПК, тъй като в касационното производство на проверка подлежат единствено твърдените от касатора пороци на обжалваното съдебно решение. Предвид изложенто решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение