Определение № 2825 от 13.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 348/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от С. Г. З. с [ЕГН], подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. Г. Кадънкова, срещу Определение № 40224 от 02.12.2025 г., постановено по адм. дело № 12719 по описа на Административния съд София-град за 2024 г. С обжалваното определение е върната искова молба на З., предявена против Агенция за хората с увреждания, вх. № 33899 от 18.12.2024 г., и е прекратено производството по делото. Частната жалбоподателка твърди неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът – Агенция за хората с увреждания, с адрес в София, ул. „Софроний Врачански“ № 104-106 оспорва частната жалба по съображения за неоснователността й, в писмен отговор, представен в срока по чл. 232 АПК. Иска отхвърлянето й и потвърждаването на обжалвания съдебен акт. Не претендира разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди становищата на страните и провери обжалваното определение на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, адресат на обжалвания съдебен акт, за която той е неблагоприятен. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството по първоинстанционното дело е образувано по искова молба, вх. № 33899/18.12.2024 г. (от л. 4 до л. 6 от същото) и уточнения към нея (от 29.01.2025 г. (л. 84-86) и от 19.03.2025 г. (л. 89), предявена от С. З., против Агенция за хората с увреждания, за осъждането й, да й заплати обезщетение за неуточнени по размер имуществени вреди (разходи за осигурителни вноски за недостигащ осигурителен стаж; разходи за медицински прегледи; разходи за лекарства) и неимуществени такива (влошено здравословно състояние) в размер на сумата от 100 000, 00 лв., търпени в исковия период от 17.10.2023 г. до 29.01.2025 г. и причинени й от отменен по съдебен ред (с влязло в сила Решение № 947/15.02.2023 г., постановено по адм. дело № 711/2022 г. на Административния съд София-град), като незаконосъобразен, индивидуален административен акт – Заповед № 288/22.12.2021 г., издадена от изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания към Министерство на труда и социалната политика, с която е прекратено служебното правоотношение на ищцата на основание чл. 106, ал. 1, т. 5, предл. трето от Закона за държавния служител (ЗДСл.), ведно със законната лихва върху сумата на обезщетенията, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. С Определение № 11422 от 02.04.2025 г. по първоинстанционното дело съдът е върнал исковата молба на З. и е прекратил производството по делото. Това определение е отменено с Определение № 7863/15.07.2025 г. по адм. дело № 4967/2025 г. по описа на Върховния административен съд. Касационната инстанция, състав на трето отделение, е приела, че изложените от първата инстанция съображения за прекратяване на исковото производство са такива по съществото на спора, а не по допустимостта на предявените искове. Доколкото решаващият състав на Административния съд София-град е преценявал допустимостта на исковите претенции с аргументи, които касаят основателността на същите, Върховният административен съд е формирал извод за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба на З.. След връщане на делото, исковата молба е оставена без движение (определение на л. 102-103 от първоинстанционното дело) и са дадени указания на ищцата да: изложи в последователна (хронологична) и логическа връзка всички факти и обстоятелства, на които основава своя иск; посочи период на увреждане с начало и край; посочи вид и размер на вредата. С трета уточнителна молба от 13.10.2025 г. (л. 105-106 от първоинстанционното дело) ищцата посочила, че претендира само неимуществени вреди, така както са индивидуализирани в исковата й молба и уточненията към нея, в размер на сумата от 60 000, 00 лв. за исковия период 17.10.2023 г. – 18.12.2024 г. и причинени й от отменена по съдебен ред Заповед № 288/22.12.2021 г. на изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението от 40 000, 00 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба – 18.12.2024 г. до окончателното му заплащане. Постановен е обжалваният в настоящото производство резултат. Съдът се е мотивирал, че въпреки дадената на З. възможност да изложи последователно и логично фактите, от които претендира вреди, исковата й молба е останала нередовна. Приел е, че същата съдържа само изброяване на извършени разходи по повод на разноски за адвокат и медицински разходи, но е преценил, че изложеното не е в логическа верига и че твърденията са взаимно изключващи се. Изложил е също аргументи по съществото на спора. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 224 АПК, приложим субсидиарно на основание чл. 236 АПК, указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Съдът е нарушил посочената разпоредба и не е изпълнил задължителните указания на Върховния административен съд, дадени с Определение № 7863/15.07.2025 г. по адм. дело № 4967/2025 г. по описа на ВАС, с което делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Вместо да изпълни указанията на касационната инстанция, съставът на Административния съд София-град с обжалваното определение, отново, е оставил исковата молба без разглеждане и е прекратил производството по делото, при това излагайки мотиви, които са сходни на тези в първото прекратително определение. За втори път съдът недопустимо е смесил проверката за допустимост с тази по същество на исковата претенция и е обосновал правните си изводи за недопустимост на предявения от З. иск с мотиви по съществото на спора. От уточнителните молби на ищцата стават пределно ясни предявените искове. Исковете са два обективно съединени, един главен - за заплащане на обезщетение в размер на 60 000 лева, за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от отменената като незаконосъобразна уволнителна заповед, през периода от 17.10.23 г. до 18.12.24 г. и един акцесорен за мораторна лихва в размер от 40 000 лева, за периода от 18.12.24 г. до датата на исковата молба. Претендира се и законната лихва върху сумата на обезщетението от исковата молба до окончателното му изплащане. С исковата молба е посочен и ответникът – Агенция за хората с увреждания, който отговаря на изискването на чл. 205, ал.1 АПК. Посочен е и увреждащият акт - незаконосъобразната Заповед № 288/22.12.2021 г. за прекратяване на служебно правоотношение, издадена от изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания. Тоест, исковата молба е редовна, а предявените искове са индивидуализирани и са допустими. Съдът не е имал фактическо и правно основание за постановяване на обжалваното определение. Въпрос по съществото на спора е, дали претендираните от З. вреди са действително търпени и са в причинно-следствена връзка с незаконосъобразната Заповед № 288/22.12.2021 г. на изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания, т.е., налице ли е фактическият състав на чл.1 ЗОДОВ. По изложените съображения частната жалба се явява основателна. Обжалваното определение, като неправилно, следва да се отмени, а делото да се върне на същия състав на Административния съд София-град за разглеждане на спора по същество. По исканията за разноски ще се произнесе първоинстанционният съд с крайния си акт, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 236 АПК. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия