Решение № 4140 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 924/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. Ш. (A. A. S.) срещу Решение № 32169 от 02.10.2025 г. по адм. дело № 5742/2025 г. на Административен съд София-град, с което по протест на прокурор Х. Х. при Софийска градска прокуратура (СГП) е обявено за нищожно волеизявление на началника на отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП-СДВР) за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № [номер]/25.06.2024 на А. А. Ш.. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводственитеправила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е изследвал подробно цялата фактическа обстановка, в резултат на което е формирал неправилен извод за нищожност. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъде отхвърлен протестът на прокурора от СГП. Ответникът – началникът на ОПП-СДВР, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на разноски. Ответникът - прокурор при СГП, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по протест на прокурор при СГП с искане за обявяване на нищожността на волеизявление на началника на ОПП-СДВР за издаване на СУМПС [номер]/25.06.2024 на А. А. Ш. с валидност до 25.06.2034 г. Съдът е установил от фактическа страна, че на 27.05.2024 г. А. А. Ш., роден в Сирия, [ЛНЧ], [ЕГН] подава пред служител на ОПП-СДВР заявление за издаване на СУМПС с вх. № 17977. В приложеното заявление-декларация от същата дата лицето декларира, че притежава чуждестранно СУМПС № [номер]/10.10.2022 г., издадено от Република Ирак. На лицето е издадено СУМПС [номер]/25.06.2024 г., със срок на валидност от 25.06.2024 г до 25.06.2034 г., след подмяна на иракско СУМПС. Българското СУМПС е връчено на лицето на 26.06.2024 г. Към протеста е приложена Експертна справка № 134/2024 г от вещо лице в областта на криминалистиката в СЕКД-ГДНП за извършено технико-документално експертно изследване, в която е посочено следното: „Представеният за изследване документ - свидетелство за правоуправление на МПС, издадено от Република Ирак с № [номер] на името на А. А. Ш. е изцяло неистински документ.“ От правна страна съдът е приел, че процесното СУМПС е издадено в хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 8 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157 от 01.10.2002 г.), а именно - подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление. В случая обаче по безспорен начин е установено, че чуждестранното национално свидетелство за управление е неистински документ. Липсата на иракско СУМПС води до нищожност на волеизявлението за издаването на българско СУМПС. Решението валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за нищожност на административния акт. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС. То се издава от органите на МВР на лица при условия и по ред, определен с акт на МС - чл. 51, ал. 1 ЗБЛД. Този подзаконов нормативен акт е Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 8 от посочената наредба СУМПС се издава при подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление. Издаването на българско СУМПС въз основа на неистинско чуждестранно СУМПС е правно нетърпимо, тъй като би дало възможност за упражняване на дейност, съставляваща източник на повишена опасност, без надлежно удостоверена правоспособност. Допуснатото нарушение на материалноправните разпоредби е до такава степен съществено, че изключва пораждането на правни последици от извършената подмяна. По изложените съображения волеизявлението за издаването на българско СУМПС е нищожно. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро (с левова равностойност 200 лева), определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение