Определение № 376 от 12.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11605/2023 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.216а във вр. с чл.204, ал.1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на Адвокатско дружество "Димитров и Пелов" със седалище в гр.София, против определение №1207 от 16.11.2023г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка №КЗК-1063/2023г. С жалбата са релевирани по същество доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на определение, с което да бъде наложена временна мярка спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка. Ответникът – заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството, с писмено възражение, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде оставено в сила обжалваното определение. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл.216а, ал.1 от ЗОП. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение №1207 от 16.11.2023г., постановено по преписка №КЗК-1063/2023г., Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение искането на Адвокатско дружество "Димитров и Пелов" за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Специализирани юридически услуги за управляващия орган на Програма "Развитие на регионите" 2021-2027" с две обособени позиции", открита с решение №F399024 от 06.10.2023г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и с уникален № 00028/2023-0022 в ЦАИС ЕОП. За да достигне до този резултат, КЗК се е позовала на чл.203, ал.1 и чл.204, ал.2 и ал.3 от ЗОП. КЗК е извършила преценка на възможните последици от налагането на временната мярка. Комисията е преценила, че дружеството не е изложило обосновани и подкрепени с доказателства мотиви, даващи основание за преценка, че интересите му ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Преценено е, че доводите касаещи извършени нарушения на ЗОП при откриване на обществената поръчка са такива по същество и КЗК не следва да се произнася по тях. На следващо място КЗК е съобразила предмета на обжалваната поръчка, който е свързан с изпълнение на Програма "Развитие на регионите" 2021-2027. Комисията е взела предвид, че спирането на процедурата ще окаже негативно въздействие както върху възложителя, така и върху Управляващия орган и на всички лица, които ще се възползват от възможностите на Програма "Развитие на регионите" 2021-2027. В тази насока КЗК е съобразила целите на програмата. Приела е, че налагането на временна мярка в по-голяма степен ще накърни обществения интерес. Спирането на процедурата можело да засегне интересите на широк кръг лица, поради което КЗК е счела, че в случая следва да се даде превес на обществения интерес пред индивидуалните икономически интереси на жалбоподателя. Затова КЗК е приела, че в случая била налице хипотезата на чл.204, ал.3 от ЗОП - от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане. Комисията се е позовала и на чл.112, ал.8 от ЗОП, като е приела, че интересите на жалбоподателя няма да бъдат нарушени, тъй като докато тече процедурата няма да се сключи договор с избран изпълнител. Според настоящия съдебен състав атакуваното определение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. Твърденията в частната жалба, че определението на КЗК е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон е неоснователно. Съдът възприема становището на КЗК по отношение тълкуването на нормите на чл.204, ал.2 и ал.3 от ЗОП, които следва да се тълкуват и прилагат заедно с текста на чл.203, ал.1 от ЗОП, по силата на който жалбата срещу решение на възложителя за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, не спира процедурата, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Това означава, че като принцип законодателят е извел, че в тази хипотеза общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и съответствие с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Настоящият съдебен състав намира за правилна тезата на КЗК, че спирането на процедурата ще нанесе неблагоприятни последици за възложителя и обществото. Интересът на възложителя изисква продължаване на процедурата за задоволяване на нуждите му от специализирани юридически услуги по Програма "Развитие на регионите" 2021-2027. Такъв е и общественият интерес, който от една страна се презумира от закона. А от друга страна изисква продължаване на процедурата, за да може обществото да ползва възможностите на Програма "Развитие на регионите" 2021-2027. Предвид на това правилен е и изводът, че спирането на процедурата ще доведе до значително по-големи вреди от ползата от налагане на временната мярка. С това са налице и предпоставките по чл.204, ал.3 от ЗОП. В конкретният случай общественият интерес е с предимство пред интереса на жалбоподателя. Освен това, неналагането на временната мярка не би могло да увреди интересите му, доколкото съгласно чл.112, ал.8 от ЗОП, възложителят няма право да сключи договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, което също правилно е отчетено от КЗК. Доводите в частната жалба за законосъобразно провеждане на процедурата се отнася до всяка възлагателна процедура, която е открита по реда на ЗОП. Ако се сподели тезата на жалбоподателя, тогава би следвало да се спре всяка една процедура за възлагане на обществена поръчка, защото по отношение на всички процедури е налице безспорно изискване да бъдат законосъобразно открити и проведени. А тъкмо обратното е възприето от законодателя с нормата на чл.203, ал.1 от ЗОП. Затова обжалваното определение като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл.204, ал.5 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,