Определение № 476 от 12.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 183/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 248 ГПК. Образувано е по две частни жалби, подадени от страните по в.т.д. № 673/2023г. на САС, ТО, 3-ти състав, срещу допълнително решение №369/30.09.2024г., имащо характер на определение, с което са оставени без уважение молбите по чл. 248 ГПК, подадени от „Енко пластикс“ ЕООД и от „Акумпласт“ АД, за изменение на решението в частта за разноските. Частната жалба с вх. №27022/22.10.2024г. е подадена от „Акумпласт“ АД, чрез процесуалния му представител – адв. Ж., срещу гореописания акт, като се атакува намаляването на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, с твърдения, че неправилно САС е приел, че са прекомерни. Според жалбоподателя, производството пред първата инстанция е продължило две години, с множество извършени процесуални действия, предявени са 15 на брой обективно съединени искове, на три различни основания, и отделно от това иск по чл. 212 ГПК за преждеползване. Сочи, че обратно на възприетото от САС, е налице фактическа и правна сложност на делото. Поддържа, че по първоначалното въззивно производство е изготвена мотивирана въззивна жалба, в рамките му са проведени и две частни производства, за които не е заплащано допълнително възнаграждение. Извод за фактическата и правна сложност на делото бил и фактът, че САС два пъти постановява непълно решение, което се налага да допълва по реда на чл. 250 ГПК. За касационното производство сочи, че ВКС бил сезиран с шест жалби, допуснато е касационно обжалване, по време на производството е прието Тълкувателно решение № 2/14.03.2023г., което е свързано с доводите му по касационната жалба. С оглед горното, според жалбоподателя няма основание за намаляване поради прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения. Жалбоподателят претендира отмяна на акта и присъждане на сумите за разноски за адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер. Ответната страна по тази частна жалба – „ЕНКО ПЛАСТИКС“ ЕООД, оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор от 13.11.2024г., чрез процесуалния си пълномощник – адв. И. Г.. Претендира, че жалбата е необоснована и неоснователна, като при съпоставка на платените хонорари за един адвокат на противната страна при идентична дейност /1000 лв./, се установявало безспорно, че възнаграждението е прекомерно. Втората частна жалба, с вх. № 26085/14.10.2024г., е подадена от „ЕНКО ПЛАСТИКС“ ЕООД, чрез процесуалния му представител – адв. Г., срещу допълнителното решение под №569/30.09.2024г., в частта, с която е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК. Жалбоподателят претендира, че след постановяване на отменителното решение на ВКС, съставът на САС при повторното разглеждане на делото, е следвало единствено да констатира факта на заличаване на процесните промишлени дизайни и с оглед на това да се произнесе. Предвид изложеното счита, че не е налице фактическа и правна сложност на делото, а претендираните от противната страна, и присъдени адвокатски възнаграждения, макар и намалени, се явяват прекомерни по размер. Счита, че в производството по в.т.д. № 673/2023г. на САС страните не били извършвали същинска защита, нямали активно процесуално поведение. Изходът от спора бил предрешен и заплащането на адвокатски хонорар в размер на 8000 лв. за това производство е прекомерен по размер. Поддържа, че минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба №1/2004г. е 1000 лв., поради което възнаграждението следва да се намали до този размер. По отношение на присъденото възнаграждение за пред ВКС, следвало да се намали до 2400 лв. общо адвокатския хонорар. В частната жалба са изложени и доводи за възстановяване на платени от страната държавни такси по сметка на ВКС в размер на 480лв., като се твърди, че са недължимо платени, защото жалбите не били разгледани, и се претендира да се постанови връщането им. Ответната по тази частна жалба страна – „Акумпласт“ АД оспорва същата по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 14.11.2024г., подаден чрез адв. Ж., като изтъква фактическата и правна сложност на делото и липсата на основание изобщо за намаляване на възнагражденията поради прекомерност. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като обсъди доводите на страните и материалите по делото намира следното: Софийски апелативен съд, с решение № 371/07.06.2024г., постановено при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, след отменително решение на ВКС, е отменил първоинстанционното решение и отхвърлил предявените от „Енко пластикс“ ЕООД срещу „Акумпласт“ АД, обективно съединени искове по чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗПрД за признаване за установено, че „Акумпласт“ АД извършва нарушение на описаните права на регистриран промишлен дизайн на „Енко пластикс“ ЕООД за посочените пет броя дизайни, исковете по чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗПрД - за преустановяване на нарушенията и по чл. 57, ал. 1 т. 4 от ЗПрД - за изземване на продуктите, предмет на нарушенията. С решението, на основание чл. 78 от ГПК, съдът е присъдил на ответника следните суми като разноски: 1 700 лв. – депозити за вещи лица, сумата от 3 600 лв. – намалено адвокатско възнаграждение за производството пред СГС, сумата от 762 лв. – държавна такса, сумата 3 600 лв. - намалено адвокатско възнаграждение за първоначалното въззивно производство, сумата от 430 лв. – внесени държавни такси по касационното производство, сумата от 7 200 лв. – адвокатско възнаграждение за касационното производство пред ВКС, както и сумата от 8 000 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивно производство пред него. За две от инстанциите, САС е приел, че предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение за съответните инстанции, в които е заявено такова, с оглед на датата на сключването на договора за правна защита и съдействие, на ответника се дължи на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата, сумата от 3 600 лв. като разноски за хонорар за един адвокат, вместо претендираните 6 000 лв. Сезиран с две молби по чл. 248 от ГПК, от двете страни по делото, с допълнителното решение № 369/30.09.2024г., САС е оставил същите без уважение, като е приел, че няма основание да измени акта си в частта за разноските. Въззивният съд е посочил, че в мотивите на постановеното решение е отбелязал само релевираните възражения за прекомерност и е намалил претендираните адвокатски възнаграждения само когато такива са направени. Посочил е, че ищецът е предявил множество искове за защита на правата си относно нарушение на пет промишлени дизайна, с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗПрД, и че макар това да представляват 15 иска, то обективно съединените искове за преустановяване на нарушението, и за изземване и унищожаване на продуктите, както и на средствата за тяхното производство – инструменти, се предпоставят от успешното превеждане на исковете за установяване на извършените нарушения, т.е. обусловени са. Приел е, че макар и производството по делото да е проведено в множество съдебни заседания, не се отличава с такава фактическа и правна сложност, която би могла да обоснове присъждането на адвокатски възнаграждения в претендирания пълен размер. Посочил е, че касационното производство се е развило в пълен обем, затова за него не се дължат разноски само за изготвяне на касационните жалби, а и за процесуално представителство. Приел е, че е неоснователно твърдението за повишена правна сложност, изведено от отправянето на искане за постановяване на тълкувателно решение, което е посочил, че е следствие от съществуваща противоречива практика на състави на ВКС, а не е инвокирано от жалбоподателя. С оглед горното е приел, че са справедливи размерите на намаленото адвокатско възнаграждение, съответстващи на използваната като ориентир Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счел е, че релевираните в молбите основания за намаляване или увеличаване на присъдените адвокатски възнаграждения са неоснователни и е отхвърлил същите. Настоящият съдебен състав намира, че частните жалби, с които е сезиран, са допустими и следва да се разгледат по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, тъй като са срещу акт на въззивния съд, постановен по реда на чл. 248 ГПК. Жалбите са подадени в срок, от активно легитимирани страни, и следва да бъде разгледани по същество. Настоящият съдебен състав намира, че са неоснователни доводите по частната жалба на ответника „Акумпласт“ АД, подадена срещу намаляването на размера на присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител от сумата 6 000 лв. на сумата от 3600 лв. за две от инстанциите, за които е заявено и прието за основателно възражение за прекомерност. Както е посочил и въззивният съд, формално предявените искове са множество на брой, но същите са взаимосвързани и обусловени. Установяването на фактите и основателността на исковете за нарушение са пряко обуславящи произнасянето по другите два иска, като дизайните са пет, но не са коренно различни / отличават се по цветово описание и номер/. С оглед горното, следва да бъде споделен изводът на САС, че независимо от броя предявени искове, то правната и фактическа сложност на делото не е над средната такава за дела от подобен тип, поради което и като се съобрази, че от претендираните общо за инстанциите разноски в общ размер на 31 392 лв., претенцията е уважена в голяма степен, а е налице намаление само за сумата от 2 400 лв. за две от инстанциите, не може да се приеме, че възнаграждението е несправедливо. Следва да бъде отбелязано, че с оглед постановеното задължителното за съдилищата решение от 25.01.2024г. по дело С - 438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, а размерът на адвокатското възнаграждение не може да бъде определен съобразно разпоредбите на Наредбата. Наличието на празнота в закона следва да се преодолее, като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв., с изключение на частта, в която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. В разпоредбата на чл. 36, ал.2, изр. 2, вр. с ал. 1 от ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован. При определяне на възнаграждението на процесуалния представител на страната, следва да се вземат предвид конкретни критерии като високата образователна квалификация на лице, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия, поетата от него отговорност, но да се отчете конкретната фактическа и правна сложност на делото. Отчитайки горните критерии, настоящият съдебен състав намира, че възнаграждение от 3600 лв., колкото е приел, че е дължимо САС за две от инстанциите, е справедливо и обосновано по размер, при надлежно направено възражение за прекомерност, и съобразно особеностите на делото. С оглед горното частната жалба срещу намаляването на възнаграждението е неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че е неоснователна и частната жалба на противната страна. Не могат да бъдат споделени доводите на този жалбоподател, че при повторното разглеждане на делото от САС, страните не били извършвали същински процесуални действия. Горното не кореспондира с данните по делото, тъй като е видно, че са явявали процесуални представители на страните пред съда, извършвани са редица процесуални действия. Това, че след постановяване на ТР № 2/14.03.2023г. на ВКС, въззивният съд е следвало да установи и зачете факта на заличиване на процесните дизайни, касае неговата решаваща дейност, но не и процесуалните действия на страните. Наред с горното по отношение на инстанциите, за които не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както е процедирал и апелативният съд, не следва да бъде намалявано адвокатското възнаграждение. Това, че за процесуалния представител на ищеца за производството при повторното разглеждане на делото е уговорен адвокатски хонорар, според твърденията по жалбата в размер на 1000 лв., а видно от приложения списък, общо се търсят 1500 лв., тъй като се претендира и отделно сумата 300лв. за проведено допълнително съдебно заседание, не води до извод, че възнаграждението на противната страна следва да бъде намалено в същия размер. Видно от данните, само за изготвяне на документите за подаване на касационно обжалване, същата страна е заплатила и претендирала сумата от 4800 лв. с включен ДДС, т.е. не може да се приеме, че възнаграждението на противната е несъразмерно на осъществената дейност. Следва да бъдат споделени и доводите на въззивния съд, че независимо от обусловеността на исковете едни от други, все пак същите са над 10 на брой, касаят специфична материя – по Закона за промишления дизайн, и с оглед горното преценката на САС относно неоснователност на искането за намаляване в по-голяма степен на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, следва да бъде споделена. С оглед горното присъденото възнаграждение за адвокат се явява справедливо и обосновано съобразно изискванията на чл. 36, ал.2, изр. 2, вр. с ал. 1 от ЗАдв., и при съобразяване, че правилата на Наредба № 1/09.01.2004г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, не могат да бъдат приложени с оглед задължителния характер на решението от 25.01.2024г. по дело С - 438/22 на СЕС. В частта по жалбата, в която се твърди, че неправомерно САС не е възстановил заплатените от жалбоподателя държавни такси по касационните жалби, които не са били допуснати за разглеждане от ВКС, съдът намира, че също няма основание за отмяна на акта на въззивния съд. При недопускане на касационно обжалване, и при неразглеждане по същество на една касационна жалба, внесената по нея такса не подлежи на връщане, и в този смисъл не се явява недължимо платена. Независимо от горното по отношение на връщане на държавни такси, които страната счита, че е надплатила, е налице и друг процесуален ред, който е различен от този по чл. 248 ГПК. С оглед гореизложените мотиви ВКС намира, че частните жалби се явяват неоснователни и атакуваното допълнително решение, имащо характер на определение по чл. 248 ГПК, следва да бъде потвърдено. Разноски за настоящото производство не се следват с оглед изхода на спора и доколкото същото е производство във връзка с чл. 248 ГПК. Воден от горните съображения, ВКС, ТК, Второ търговско отделение