Определение № 2393 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10042/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с §40 от преходните и заключителни (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на АПК. Образувано е по искане на председателя на Патентно ведомство (ПВ) на Република България (РБ), подадено чрез процесуален представител, за изменение на Решение № 7774 от 11.07.2025 г. по адм. дело № 10042/2024 г. на Върховния административен съд (ВАС), Седмо отделение, в частта за разноските. Излагат се доводи, че съдът не е обсъдил своевременно направеното от страна на председателя на ПВ на РБ възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от страна на мобиле.де ГмбХ (mobile.de GmbH). Tвърди се, че в касационното производство по адм.д. № 10042/2024 на ВАС е проведено едно единствено открито съдебно заседание, при което представеният списък на разноските в размер на 6 824,24 лв., от които 6 454,24 лв. за адвокатско възнаграждение не съответства на обема на извършената защита. Сочи се, че съдът неправилно при определяне размера на разноските, присъдени в полза на мобиле.де ГмбХ (mobile.de GmbH), е включил сумата от 18 580,40 лв. представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по адм.д. № 12421/2020 г. на Административен съд София - град (АССГ). Поддържа се, че включването на разноски от предходни инстанции не обосновава присъдения общ размер, доколкото част от производствата са резултат от допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Посочва се още, че делото е административно без определен материален интерес, поради което приложим е чл. 8, ал. 3 от същата Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа (Наредба №1). Излагат се съображения за липса на фактическа и правна сложност, несъразмерност между договореното възнаграждение и предмета на спора, както и несъответствие с критериите за обоснованост и справедливост по чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). В подкрепа на искането се сочи и съдебна практика по аналогични дела между същите страни. Прави се искане за постановяване на съдебен акт, с който да бъде уважено искането за изменение на решението, в частта за разноските. Ответникът по искането - мобиле.де ГмбХ (mobile.de GmbH), чрез процесуален представител, в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК изразява становище за неоснователност на искането. Моли съда да остави без уважение искането за изменение като неоснователно. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искането е допустимо като подадено от надлежна страна в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Производството по адм. д. № 10042/2024 г. по описа на ВАС е приключило с Решение № 7774 от 11.07.2025 г., с което се отменя Решение № 4939/14.05.2024 г. по адм. д. № 6220/2023 г. на АССГ, в частта, с която е отхвърлена жалбата на мобиле.де ГмбХ срещу Решение № 316/06.10.2020 г. на председателя на ПВ на РБ, в частта, с която е оставено без уважение Искане № 70114373/12.03.2019 г. за отмяна на регистрация на марка № 51245 „mobile“ – комбинирана, за услугите от клас 35 от Международния класификатор на стоките и услугите - „управление на търговски сделки“, „търговска администрация“, „административна дейност“, както и в частта за разноските като вместо него се постановява отмяна на Решение № 316/06.10.2020 г. на председателя на ПВ на РБ, в частта, с която е оставено без уважение Искане № 70114373/12.03.2019 г. за отмяна на регистрация на марка № 51245 „mobile“ и административната преписка е изпратена на председателя на ПВ на РБ за ново произнасяне по искането на мобиле.де ГмбХ в тази му част. С решението е оставено в сила Решение № 4939/14.05.2024 г. по адм. дело № 6220/2023 г. на АССГ в останалата му част. С Решението ПВ на РБ, е осъдено да заплати на мобиле.де ГмбХ (mobile.de GmbH), разноски по делото в общ размер на 28 018,67 лв. за четири съдебни инстанции, изчислени съразмерно с уважената част на касационната жалба, съгласно приложени по делото платежни документи и списък. По отношение на възражението на председателя на ПВ на РБ за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение касационният съдебен състав на ВАС е приел същото за неоснователно, поради сериозна правна и фактическа сложност на делото. При тази фактическа установеност претенцията за изменение на съдебното решение в частта за разноските е неоснователна. В съответствие с чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Правото на разноски е субективно право на страната, съдът дължи произнасяне по него само тогава, когато е сезиран. Присъждането на разноски не става служебно от съда, нито волята на страната може да бъде извеждана по тълкувателен път, доколкото осъждането за разноски се отразява неблагоприятно в правната сфера на ответната страна. Искането за присъждане на разноските следва да се направи пред всяка съдебна инстанция и страната следва да представи списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, който съдържа актуализиран размер на претендираните от нея разноски. За да осъди ПВ на РБ за разноски в размер на 28 018,67 лв., изчислени съразмерно на уважената част от касационната жалба, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за четири съдебни инстанции, две държавни такси за подадени касационни жалби, държавна такса пред пъвроинстанционния съд и заплатени депозити за вещи лица, съдът е взел предвид направените и претендирани в производствата от страна на мобиле.де ГмбХ разноски за действително сторени. Взел е предвид и направеното от ответника (председателя на ПВ на РБ) възражение за прекомерност, като не е намерил основания за намаляване размера на адвокатското възнаграждение. Съдът не намира основания за промяна на становището си, предвид изложените в настоящото искане съображения за изменение на постановеното решение в частта за разноските. На първо място направеното с искането възражение за прекомерност е бланкетно, тъй като не се излагат никакви конкретни доводи в насока каква е действителната фактическа и правна сложност на делото, дали обемът на осъществената процесуална защита от ответната страна съответства на същата или не. От председателя на ПВ на РБ не са изложени каквито и да било фактически основания за направеното искане. По възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът се произнася само когато е сезиран, като не дължи служебно да мотивира възражението на страната, а следва само да провери налице ли са сочените от нея основания. При липса на надлежни основания за направеното възражение съдът счита същото за неоснователно. На следващо място възражението на искателя, че делото е без определен материален интерес и адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, е неоснователно, тъй като делото се отличава с изключително висока фактическа и правна сложност, оспорен е акт на председателя на Патентното ведомство за отмяна регистрацията на марка. Както се сочи в отговора на мобиле.де ГмбХ по делото са събрани голям брой писмени доказателства, изготвени са четири съдебномаркови експертизи и са проведени голям брой открити съдебни заседания, поради което договореното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и отговаря на извършената от адвоката работа. Размерът на адвокатското възнаграждение, по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАдв (в релевантната към датата на приключването на устните състезания редакция), следва да бъде справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Следователно законодателят е предвидил три отделни обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при дефиниране на дължимия размер на адвокатско възнаграждение – то трябва да е справедливо, обосновано и да съответства на предвидения в съответната наредба минимум. По последния критерий е налице произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) – решение от 23 ноември 2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 г., с което същият е приел, че чл. 101, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), във връзка с чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) (България), би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС, като в тези случаи следва да се провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. В случая легитимната цел на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв е да се създадат гаранции за осигуряване на качествена адвокатска услуга, която да предлага подходяща защита на правата и интересите на страните в съдебното производство. Тази цел, с оглед препращането, се постига чрез приемане на Наредба № 1/2004 г., която според изрично изложените мотиви към изменението и допълнението й с ДВ, бр. 88/04.11.2022 г., следва да осигури диференциран подход при определяне на минималното адвокатско възнаграждение при отделните дейности, който да доведе до справедливи житейски и правни резултати в съответствие с покупателната способност на населението и актуалната икономическа обстановка в Република България, както и да стойности по достоен и справедлив начин работата на адвоката. В Наредбата обаче, както е посочил и СЕС, липсват критерии, въз основа на които да се прецени дали действително посочените размери са справедливи и обосновани, поради което според настоящата инстанция преследваната легитимна цел може да се постигне като съдът сам прецени кой размер е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, с оглед всички обстоятелства по делото, а не само спрямо материалния интерес, присъстващ като единствен ориентир в цитирания акт на ВАдвС. Материалният интерес на спора може да бъде индикация за степента на сложност на спора, но не би трябвало да се тълкува като единствен критерий за това. Съобразяването на всички други обстоятелства, характеризиращи делото, категорично обслужва по-добре интересите на страните, състоящи се в справедливо остойностяване на заплатеното от спечелилата страна. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС е прието, че Наредба № 1/09.07.2004 г., нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 ДФЕС (ограничение на конкуренцията), поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство и да присъди разноски, сторени по делото за адвокатско възнаграждение по вътрешното убеждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото, без да бъде обвързан да съобразява решението си с разпоредбите не Наредба № 1/09.07.2004 г. Преследваната легитимна цел е да се осигури качеството на предоставяните от адвокатите услуги като едновременно с това се осигури достойно заплащане на адвокатския труд при отчитане на извършената работа, сложността на казуса и други характеристики, без да се нарушава конкуренция. Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС е по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е задължително за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно, същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Установява се от приложените по делото писмени доказателства, че процесуалният представител на дружеството активно е участвал в четирите производствата по делото, изготвял е подробни жалби, отговори и становища и е взел лично и активно участие в съдебните заседания. Логично и житейски обосновано е предвид предмета на делото страната да защитава интереса си като наеме висококвалифициран, компетентен и съответно оценен адвокат. Възраженията на искателя, че в случая неправилно с решението по настоящето дело са присъдени разноски и за предходните съдебни инстанции също е неоснователни. В случая съдът е изпълнил волята на касатора - мобиле.де ГмбХ да му присъди сторените в производствата разноски и се е произнесъл въз основа на представените по адм.д. № 6220/2023 на АССГ писмени доказателства и списъци по чл. 80 ГПК, включващи разноски за адвокатско възнаграждение, държавни такси и депозити за вещи лица. Съдебните разноски са присъдени точно така, както са поискани от страната. Представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка, както за присъждане на претендираните разноски в хода на производството, така и процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени от съответната инстанция. С Решение № 7081 от 27.06.2023 г. по адм.д. № 11484/2022 г. ВАС е отменил Решение № 3049 от 05.05.2022 г. по адм. д. № 12421/2020 г. на АССГ, с което е съдът е отхвърлил жалбата на мобиле.де ГмбХ (mobile.de GmbH) против Решение № 316/06.10.2020 г. на председателя на ПВ на РБ, в частта в която е оставено без уважение Искане № 70114373/12.03.2019 г. за отмяна на регистрация на марка № 51245 „mobile“ и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото производството пред първостепенния съд е проведено при условията на чл. 226 АПК, поради което със съдебния си акт съдът следва да се произнесе и по разноските по водене на адм. дело № 11484/2022 г. на ВАС съгласно изричния текст на чл. 226, ал. 3 АПК. В този смисъл са и ясните указания, дадени с решението по адм. дело № 11484/2022 г. на ВАС. Следователно претенцията за разноски по адм.д. № 12421/2020 г. по описа на АССГ и адм. д. № 11484/2022 г. по описа на ВАС следва да бъде направена пред пъвроинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане и по нея съдебният състав дължи произнасяне с оглед изхода на спора. В производство по адм.д. № 6220/2023 г. е представен списък на разноски /л.136/, с който се претендират разноски за три съдебни инстанции, включващи адвокатско възнаграждение, държавни такси и депозити за вещи лица. При новото разглеждане на делото предвид изхода на спора с Решение № 4939 от 14.05.2024 г. по адм.д. №6220/2023 г. на АССГ в приел претенцията на мобиле.де ГмбХ за присъждане на разноски за неоснователна. Предвид изложеното и с оглед изхода на правния спор, с Решението по настоящето дело ВАС е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в полза на мобиле.де ГмбХ и за предходните три съдебни инстанции, както следва: 18 580,40 лв. по адм.д. № 12421/ 2020г. на АССГ; 7 432, 15 лв. по адм.д. № 11484/2022 г. на ВАС; 7 040, 99 лв. по адм. д. № 6220/2023 г. на АССГ и адвокатско възнаграждение в размер на 6 454,24 лв. по настоящето дело. От страна на мобиле.де ГмбХ е направено изрично искане за присъждане на разноски по водене на делото, предвид което съдебният състав на ВАС, след като е отменил първоинстанционното съдебно решение по адм.д. № 6220/2023 г. на АССГ е присъдил разноски в полза на касатора за всички предходни съдебни инстанции, които са били надлежно претендирани и доказани. Съдът е изчислил, че общо претендираните разноски възлиза в размер на 46 697,78 лв., като с оглед изхода на делото съразмерно на уважената част от касационната жалба, е присъдил разноски в полза на мобиле.де ГмбХ в размер на 28 018,67 лв. В случая всички разноски за заплатено адвокатско възнаграждение са доказани за реално сторени и навременно претендирани. На последно място искането за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователно, тъй като напълно неотносими се явяват аналогиите, които искателят прави с други дела, при които става въпрос за различен спор, касаещ различни търговски марки, фактология и развитие на производството. За да постанови решението си в частта за разноските съдът е изложил мотиви, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК и е изразил волята си в диспозитива на съдебния акт. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Съдебният акт не е непълен, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло както и е обсъдил направеното възражение за прекомерност на размера на претедираните разноски за адвокатско възнаграждение. Настоящият касационен състав намира, че при липсата на изложени своевременно от страна на председателя на ПВ на РБ съществени доводи за прекомерността на претендираното от страна на мобиле.де ГмбХ (mobile.de GmbH) адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на не са налице основания за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Отчитайки вида на правния спор, обема на извършената адвокатска работа, следва да бъде прието, че присъдените разноски за адвокатски хонорар за четири съдебни инстанции не са прекомерни, а възраженията на искателя в обратния смисъл се явяват неоснователни. С оглед на изложеното съдът следва да отхвърли искането на председателя на Патентно ведомство на Република България за изменение на Решение № 7774 от 11.07.2025 г. по адм. дело № 10042/2024 г. на ВАС, в частта за разноските. Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК във връзка с чл.144 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,