Определение № 1230 от 04.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 708/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Н. П., от гр. Пловдив, срещу Определение № 10921/ 04.12.2025 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1938/ 2025 г., с което е оставена без разглеждане жалбата ѝ против отказ на „София Комерс Кредит Груп“ АД да предостави информация за обработваните лични данни, ведно с копие на носителите на тези лични данни и е прекратено производството по делото. С частната жалба се иска да бъде отменено обжалваното Определение и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с произнасяне по същество на спора. Твърди се, че е неправилен изводът на съда за липса на годен за обжалване акт и преждевременност на подадената жалба. Настоява се, че е налице отказ, тъй като, дори да се приеме, че ответникът „дава указания“, това не прави поведението му необжалваемо. Според частния жалбоподател е налице изричен отказ, поради което няма как да изчаква изтичане на срокове. Прави възражение, че прекратяването след даден ход по същество, е без гаранции за състезателност и се явява съществено процесуално нарушение. При тези доводи иска отмяна на Определението и претендира разноски. Ответникът по частната жалба – „София Комерс Кредит Груп“ АД, чрез адв. Мавров, в Отговор оспорва частната жалба (л. 13), като излага своите съображения за това и претендира разноски. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното Определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата на П. Н. П., [ЕГН], от гр. Пловдив, против отказ на „София Комерс Кредит Груп“ АД да предостави информация за обработваните нейни лични данни, ведно с копие на носителите на тези лични данни и е прекратено производството по делото. За да постанови този акт, съдът е приел жалбата за недопустима, като преждевременно подадена, а оттам и за отсъствие на годен за обжалване акт към датата на произнасяне. Позовал се е на чл. 12, § 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2016/679, че администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15—22 от Регламента, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането, като при необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията, но администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. В тази връзка е посочил, че искането е отправено на 29.07.2025 г., а отговорът, който се счита за отказ, е получен на 22.08.2025 г., поради което не са изтекли разписаните в Регламента срокове. Освен това е изложил мотиви защо приема, че правилно ответникът е дал конкретните указания с писмото, получено на 22.08.2025 г. Според касационната инстанция Определението като краен резултат е правилно. Налице е подадено искане от П. П. за предоставяне на информация за обработваните нейни лични данни от дружеството, ведно с копие на носителите на тези лични данни. До нея е изпратено писмо с изявление за готовност за изпълнение на искането, но при указани условия. Писмото е изпратено и подписано от длъжностното лице по защита на лични данни, а не от представляващ администратора на личните данни. В самото писмо изрично е изразено становище за предоставяне на исканата информация. В този смисъл правилно съдът е счел, че не е налице годен за обжалване акт. Оспореното писмо не представлява акт по смисъла на чл. 21 от АПК и поради това не подлежи на обжалване. Предвид установените фактически и правни обстоятелства, настоящият касационен състав намира, че обжалваното Определение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва бъде оставено в сила. Ответникът по частната жалба претендира разноски в отговора по нея, но не представя доказателства за такива, поради което съдът не му присъжда разноски за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,