Определение № 820 от 12.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3242/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Т. С. Г. и В. С. Г. и двете от [населено място] срещу определение № 7314 от 19.03.2014 г. по ч. гр. дело № 135/2014 г. на Софийски градски съд. Ответникът по частната жалба- [фирма]- [населено място] е на становище, че частната жалба е недопустима, а разгледана по същество- неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, с оглед постановения от въззивния съд резултат – прекратено производство, предполагащо контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, а не по ал. 3 на този текст, както неправилно счита ответникът по частната жалба. С разпореждането, предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд е върнал жалба вх. № 3141395 от 03.12.2013 г. на СРС и е прекратил образуваното по тази частна жалба производство. Определението е мотивирано с разпоредбата на чл.262, ал.2, т. 2 ГПК с оглед неудостоверяване на внасяне на държавната такса за обжалване в срок. Т. Г. и В. Д. са подали частна жалба против определение от 16.09.2013 г. по гр. дело 1396/2013 г. на Софийски районен съд в частта му, с която е оставено без уважение искането им за спиране на изпълнително дело № 20138630402967 по описа на ЧСИ Х.. С разпореждане от 07.01.2014 г. въззивният съд, сезиран с тази жалба е констатирал, че липсват доказателства за заплащането на държавна такса в размер от по 15 лв. за всяка една от жалбоподателките, поради което им е указал да я внесат в седмичен срок от съобщенията, като представят и вносен документ, удостоверяващ изпълнение на тези задължения. Двете жалбоподателки са били редовно уведомени за тези указания- Д. на 09.01.2014 г., а Г. на 18.02.2014 г. Същите към момента на постановяване на обжалваното определение не са удостоверели внасянето на таксата, поради което правилно съдът е приложил правните последици на чл. 262, ал.2, т.2 ГПК. Правно необосновано страната сочи довод за неправилност на така постановения съдебен акт като твърди, че е изпълнила задълженията си представяйки пред настоящата инстанция две вносни бележки от 13.12.2013 г., в които общо е отбелязано, че обективират внасяне на такса по частна жалба по гр. дело 1396/2013 г. Този довод не може да обоснове неправилност на атакуваното определение, тъй като съдът изрично е указал на страната да бъде представен пред него вносен документ, удостоверяващ внасянето на таксата. В жалбата изрично е посочено, че тези указания не са изпълнени. Твърдението, че те касаели вече внесена такса не се установява от данните по делото – нито е приложена молба, подадена до районния съд, удостоверяваща внасянето на таксата, нито пред този съд са представени двете вносни бележки, нито по образуваното дело пред СГС е направено такова удостоверяване. Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното пред настоящата инстанция определение следва бъде потвърдено. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на търговска, първо отделение