Определение № 291 от 01.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 975/2020 г.

Производство по чл. 250 ГПК. Образувано е по молба на „Буларко“ АД /н./, с която се претендира допълване на определение № 263/11.08.2020 г., постановено по ч. т. д. № 975/2020 г. на ВКС, Търговска колегия, първо търговско отделение. В молбата се сочи, че настоящият състав не се е произнесъл по формулираното в раздел IV, т. 9, абзац първи in fine на подадената частна жалба искане – делото да бъде върнато на Апелативен съд София за разглеждане от друг съдебен състав. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Съгласно чл. 250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Разпоредбата се прилага и в производството по частни жалби по препращане на чл. 278, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК. В процесната хипотеза не са налице факти, които да обосноват наличието на необходимост постановеното на 11.08.2020 г. определение по настоящото дело да бъде допълнено. С него съдът се е произнесъл по повдигнатия пред него процесуален спор и е преценил, че няма основания производството по предявения от „Булактив“ ЕООД иск с правно основание чл. 422 ГПК да бъде прекратено. Искането на частния жалбоподател „Буларко“ АД /н./ делото да бъде върнато с указания за разглеждане от друг състав на Апелативен съд София не представлява такова по смисъла на чл. 2 ГПК – за предоставяне на съдебна защита или съдействие, ето защо изричната липса на произнасяне по него не представлява непълнота на постановения от настоящата инстанция съдебен акт. За пълнота следва да бъде отбелязано обстоятелството, че касационната инстанция връща делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд само при обезсилване на постановено съдебно решение. Правомощие, регламентирано в чл. 293, ал. 4 ГПК, вр. с ал. 3 ГПК, вр. с чл. 270 ГПК, разяснено с т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Изпращането за разглеждане от друг състав на контролираната инстанция се налага с цел избягване забраната на чл. 22 ГПК и осигуряване на предвидената с чл. 12 ГПК гаранция за безпристрастност и непредубеденост на съда. В случая съставът на Апелативен съд София не е разгледал спора по същество, поради което не съществува пречка за продължаване от него на процесуалните действия по разглеждане на подадената въззивна жалба. С тези мотиви и на основание чл. 250 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС