Определение № 306 от 16.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 304/2019 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Подадена е молба от И. М. И., с адрес в [населено място], представляван от адв. К. Б., за допълване на постановеното по настоящото дело определение по чл. 288 ГПК в частта му за разноските. В молбата се сочи, че въпреки изричното искане в отговора на касационната жалба и приложените към него договор за правна защита и съдействие и пълномощно, съдът не се е произнесъл по разноските. Ответната страна по искането - Г. Д. И., не е представила становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е постъпила в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледано по същество, искането е основателно. С определение № 556 от 27 юни 2019 г. касационният съд, в настоящия си състав, не допусна касационното обжалване на въззивното решение без номер от 15 октомври 2018 г., постановено по в.гр.д. № 175/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място], по касационната жалба на Г. Д. И.. В определението липсва произнасяне по сторените за касационното производство разноски. Установява се, че с подадения на 04.01.2019 г. от И. И., чрез адвокат К. Б., отговор на касационната жалба е направено искане за присъждане на сторените за касационното производство разноски. Към отговора е представен договор за правна защита и съдействие от 05.12.2018 г., сключен между И. и адвокат Б., с предмет изготвяне на отговор на касационна жалба против решение от 15 октомври 2018 г. по в.гр.д. № 1851/2018 г. на окръжния съд в [населено място], като е отбелязано, че уговорено възнаграждение в размер на 500,00 лева е било заплатено в брой. При това положение, тъй като е доказано действителното извършване на разноските (в този смисъл т. 1 от ТР № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС), заплатената сума следва да бъде присъдена в тежест на ответницата. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,