Определение № 79 от 09.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5271/2023 г.

ВКСIII гражданско отделение09.01.2024 г.докладчик Майя Русева

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определение №.718/21.07.23 по ч.г.д.№.212/23 на ОС Благоевград, ІІІ в.с. Определение е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.718/21.07.23 по ч.г.д.№.212/23 на ОС Благоевград, ІІІ в.с., молбата на И. И. И. за възстановяване на срок за изпълнение на разпореждане №.331/5.05.23 по ч.г.д.№.212/23 на ОС Благоевград е оставена без уважение и частна касационна жалба вх.№.5706/3.05.23 на същия против определение №.300/17.03.23 по ч.г.д.№.212/23 на ОС Благоевград - с което е потвърдено протоколно определение №.1392/7.11.22 по г.д.№.855/22 на РС Благоевград за прекратяване на производството по делото, е върната. Постъпила е частна жалба от И. И. И. чрез адв. Р. К., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна М. М. Л. не взема становище. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Атакуваното определение инкорпорира два акта – връщане на частна касационна жалба против въззивно определение, с което се потвърждава първоинстанционно такова за прекратяване на производството по делото, и оставяне без уважение на молба за възстановяване на срок за изпълнение на указания за отстраняване на нередовност на горепосочената частна касационна жалба. Съгласно трайно установената задължителна практика на ВКС /опр.№.18/18.01.16 по г.д.№.6579/14, І ГО, опр.№.516/28.11.19 по ч.г.д.N.4308/19г, ІІІ ГО, и др./, когато страната атакува връщане на жалба и едновременно с това иска възстановяване на срок, чието неспазване е сочено като причина за връщането, първо се проверява законосъобразността на последното /за да се установи от по-горния съд дали е започнал да тече срока, изтекъл ли е или е пропуснат/ и в зависимост от резултата впоследствие се разглежда искането за възстановяване. В случая безспорно жалбоподателят е бил редовно уведомен чрез пълномощника си адв. Р. К. за указанията за отстраняване на нередовност /представяне на изложение на касационни основания, пълномощно и доказателства за внесена държавна такса/ на 22.05.23 и в предоставения 7-дневен срок те не са били изпълнени. При това положение правилно жалбата е била върната. Постановеният в този смисъл съдебен акт на окръжния съд е законосъобразен и следва да се потвърди. С оглед окончателния характер на потвърждаването от настоящата инстанция и с цел процесуална икономия, съдът следва да се произнесе по правилността на определението на ОС Благоевград и в частта, с която е отказано възстановяване на срока – макар то да е било към момента на постановяването му преждевременно-преди да е бил осъществен контрол по законосъобразността на връщането на частната касационна жалба от горна инстанция. Възстановяването на предвиден в закона или определен от съда срок за извършване на процесуално действие е възможно при наличие на предвидените в чл.64 ал.2 ГПК предпоставки. За да бъде възстановен срокът, пропускането му трябва да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. На практика то може да се дължи и на особени непредвидени обстоятелства, възникнали по отношение на лицето, което страната вече е избрала и упълномощила да я представлява по делото /опр. №.707/23.07.12 по т.д.№.501/12, ІІ ТО на ВКС/. Законът не дефинира понятието "особени непредвидени обстоятелства", но правната доктрина и константната практика на ВКС еднопосочно са се ориентирали към разбирането, че като особени и непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса /напр. природни бедствия, прекъсване на пътищата и съобщенията, внезапно тежко заболяване и др./. Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл.64 ал.2 ГПК. В разглежданата хипотеза се сочи, че указанията не са могли да бъдат изпълнени в срок, защото адвокатът не е могъл да се свърже с доверителя и да го запознае с разпореждането /изискващо внасяне на държавна такса и представяне на пълномощно относно депозираната касационна жалба за представителство пред ВКС/ - успял е да направи това по телефона едва на 30.05.23 /страната живее в чужбина/ и още на същия ден пълномощното е било изготвено и таксата платена; същевременно по време на течението на срока пълномощникът е трябвало да подготвя изключителен обем от документи, жалби и молби, свързани с изпълнение на дадени му срокове от съд и други институции; това довело до невъзможност да се справи в срок и да подготви тези документи, жалби и молби, както и до неспазване на определения по настоящото дело срок за отстраняване на нередовност и подаване на искане за удължаването му. Така изложените причини не притежават горепосочените характеристики на „особено непредвидено обстоятелство“ /внезапност, неочакваност, невъзможност за преодоляване/; отделно от това и не са подкрепени с каквито и да е доказателства. От друга страна страната е имала още един надлежно упълномощен процесуален представител – адв.В. Д. /доколкото с представеното още пред първата инстанция пълномощно е упълномощено адвокатско дружество „М., Д.“, адвокат В. Д. и адв.Р. К. с адрес на кантора [населено място], [улица]-заедно и поотделно да представляват упълномощителя/, по отношение на който не са изложени твърдения и не са ангажирани доказателства за наличие на особени непредвидени обстоятелства, които да са го възпрепятствали да извърши изискуемите процесуални действия по отстраняване на нередовност или да подаде искане за продължаване на срок съобразно чл.63 ГПК. При тези обстоятелства следва да се приеме, че не са налице условията на чл.64 ал.2 ГПК за възстановяване на срок. С оглед на изложеното обжалваното определение, с което то е отказано, като краен резултат е правилно и трябва да се потвърди. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Цитирани разпоредби

3