Определение № 3197 от 25.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4442/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 8930/24.07.2023 г. (дата на пощенското клеймо – 20.07.2023 г.), подадена от М. В. Д. срещу определение № 2081 от 11.07.2023 г. по гр. д. № 2443/2023 г. на ВКС, IІ г. о. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молба вх. № 260279/06.04.2023 г. на М. В. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 50027 от 28.02.2023 г. по гр. д. № 2353/2022 г. на ВКС, I г. о. и е прекратено производството по делото Съдът е съобразил, че делото пред него е образувано по молба на М. В. Домузчиев за отмяна на влязлото в сила решение № 50027 от 28.02.2023 г. по гр. д. № 2353/2022 г. на ВКС, I г. о., с което е отхвърлен предявеният от него против Д. Ц. А. и „Турист тръст“ ЕООД, [населено място] установителен иск за собственост на поземлен имот в [населено място], област Л., [улица], целият с площ от 835 кв.м, с идентификатор ***, заедно с находящите се в имота едноетажна паянтова жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 53 кв.м, и едноетажна паянтова жилищна сграда - лятна кухня, с идентификатор ****, със застроена площ от 23 кв.м, придобита въз основа на давностно владение. Молителят е посочил основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В молбата обаче липсват твърдения за наличие на новооткрити обстоятелства или новооткрити доказателства за твърдени в процеса факти, които да са относими към формираните от съда изводи, нито към нея са приложени писмените доказателства. Наведените доводи са във връзка с правилността на постановеното решение - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - фактическите изводи на съда са направени едностранно и без доказателствата да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност, като събраните по делото гласни доказателства са обсъдени фрагментарно и едностранно, а това опорочава изцяло фактическите констатации на съда относно релевантните обстоятелства по делото. М. Д. поддържа и че решението на ВКС е порочно, тъй като е налице нарушение и на Конвенцията за защита правата на човека. Съдът е изложил, че с оглед това съдържание на молбата за отмяна, с разпореждане № 87 от 13.06.2023 г. касационният съд е констатирал, че същата е нередовна и на молителя е указано да посочи новооткритите обстоятелства (за които да представи писмени доказателства) или новооткритите писмени доказателства за твърдени в хода на делото факти, които са приети за неустановени (които да представи към молбата за отмяна), с оглед обосновка на посоченото от него основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, евентуално да обоснове някой от другите фактически състави за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. С молба вх. № 7680/29.06.2023 г. М. В. Д. е посочил, че желае да се установи по какъв начин Д. Ц. А. е станал собственик на имота, който е оставен в наследство от родителите на молителя и не е бил продаван, нито молителят дължи суми на някого. Заявява, че няма вариант Д. А. да е собственик, тъй като давностният срок от закупуването от негова страна е изтекъл почти два пъти. ВКС, състав на второ гражданско отделение е приел, че с молбата вх. № 7680/29.06.2023 г. не са отстранени нередовностите на молбата за отмяна. Изявленията на молителя не могат да бъдат квалифицирани под никое от основанията по чл. 303 ГПК, поради което на основание чл. 306, ал. 2 ГПК същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. В частната жалба се твърди, че определение № 2081 от 11.07.2023 г. по гр. д. № 2443/2023 г. на ВКС, IІ г. о. е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за неправилност и порочност на решението на ВКС, чиято отмяна се търси, като се сочи, че същото не отговаря на действителното правно положение и че на М. Д. е било нарушено правото на справедлив процес. Въпреки че си е изплатил дълга, съдебният изпълнител е прехвърлил с протокол собствеността върху имота му и последният е бил продаден. От насрещната страна Д. Ц. А. е постъпил отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното: Подадената частна жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., т. 10, липсата на изложение на обстоятелства, съставляващи някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, води до нередовност на молбата. Ако тя не бъде отстранена след надлежни указания, Върховният касационен съд следва да остави молбата без разглеждане и да прекрати делото. В настоящия случай от страна на М. Д., в първоначалната молба и уточнението й, не са изложени твърдения за наличието на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1-7 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 50027 от 28.02.2023 г. по гр. д. № 2353/2022 г. по описа на ВКС, І г. о. Налице са единствено оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт. Ето защо молбата се явява недопустима и не подлежи на разглеждане. Изложеното обуславя потвърждаване на обжалваното определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,