Определение № 186 от 01.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2823/2011 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл. 43, т. 3 НПК по повод определение № 495 от 10.11.2011 г. на председателя на Сливенския окръжен съд по в. н. ч. х. д. № 309/2011 г. с искане за определяне на друг съд, който да разгледа делото. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил писмено становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 495 от 10.11.2011 г. по в. н. ч. х. д. № 309/2011 г. по описа на Сливенския окръжен съд съдебното производство е прекратено и делото е изпратено на Върховния касационен съд за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Данните разкриват, че след образуване на съдебното производство, на основание чл. 29, ал. 2 НПК всички съдии в Сливенския окръжен съд са си направили отвод, поради което е налице невъзможност да се образува съдебен състав. Изложеното покрива условията на чл. 43, т. 3 НПК, поради което Върховният касационен съд определя Окръжен съд – Стара Загора като териториално близък, за да се осигури и максимално добра организация при съдебното разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 43 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение: