Определение № 4258 от 01.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 764/2026 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на И. К. Р., представлявана от адв. В., за изменение в частта относно присъдените в полза на Кирило-Методиевски научен център към БАН съдебни разноски на постановеното по настоящото дело определение № 2524/14.05.2026 г., с което не е допуснато касационно обжалване на Решение № 5911/30.09.2025 г. по в. гр. д. № 9954/2024 г. на Софийски градски съд в частта, в която е потвърдено Решение № 7755/26.04.2024 г., постановено по гр. д. № 10015/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 50 състав, и в полза на Кирило-Методиевски научен център към БАН на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е присъдена сумата от 1200 - разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение. Поддържа се прекомерност на това адвокатско възнаграждение спрямо работата, извършена от пълномощника на насрещната страна, като искането е за намаляването му под минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. С писмен отговор, подаден от Кирило-Методиевски научен център към БАН, чрез адв. А., се изразява становище за неоснователност на искането. Поддържа се неоснователност на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като платеното адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и с оглед предоставената от адвоката защита на интересите на представляваната страна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Възражението на молителя касатор по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено своевременно. Предвид обстоятелството, че за администриращия касационната жалба съд и за ВКС не съществува задължение за изпращане на подадения отговор по чл. 287 ГПК и приложенията към него на жалбоподателя, както и че пред ВКС не е провеждано открито съдебно заседание, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е заявено в първия възможен момент, поради което срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК е спазен. Разгледано по същество, то е неоснователно. С определение № 2524/14.05.2026 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на Решение № 5911/30.09.2025 г. по в. гр. д. № 9954/2024 г. на Софийски градски съд в частта, в която е потвърдено Решение № 7755/26.04.2024 г., постановено по гр. д. № 10015/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 50 състав, с което са отхвърлени предявените от И. К. Р. срещу Кирило-Методиевски научен център – БАН и Б. П. М. искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискиминация (ЗЗДискр), и в полза на Кирило-Методиевски научен център към БАН на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е присъдена сумата от 1200 евро - разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение. Прилагайки чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е длъжен да прецени съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, обусловена от спора между страните във връзка със защитимия интерес, правнорелевантните факти по този спор, доказателствата за тях и дължимото разрешение на правните въпроси, определящо вида и количеството на извършената работа при всеки отделен случай. Анализът на критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата е в основата на извода на съда налице ли е пропорционалност между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. Според настоящия състав на съда не е налице прекомерност на уговореното от ответника по касация Кирило-Методиевски научен център към БАН възнаграждение за процесуално представителство по спора. За да обоснове този извод, съдът съобрази относителната фактическа сложност на делото, предопределена от множеството обективно кумулативно съединени искове, засегнатия интерес, събраните доказателства, поддържаните с касационната жалба доводи и възражения, поставените с изложението към касационната жалба въпроси, обема на посочената практика на ВКС, подадения отговор на касационната жалба, в който пълномощникът на Кирило-Методиевски научен център към БАН е изложил мотивирано становище по всички въпроси, свързани с допустимостта на касационното обжалване, поставени от касатора. Ето защо договореното и платено от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение от 1200 евро не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение