Решение № 1260 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8478/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Х. А., [ЛНЧ] – гражданин на Сирия, срещу Решение № 22975 от 03.07.2025 г., постановено по административно дело № 3183/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). В касационната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност на съдебното решение, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал информацията за актуалната обстановка на сигурност в Сирия. Иска се отмяна на решението на административния съд. Ответникът – Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ - МС) в открито съдебно заседание, чрез юрисконсулт Хичовски, пледира да се отхвърли подадената касационна жалба. Моли да се остави в сила първоинстанционното решение на АССГ като правилно и законосъобразно издадено. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и като такова, предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съобразно разпоредбата на чл.218, ал.1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата на Х. Х. А., гражданин на Сирия, против Решение № 2095/28.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващия е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е приел жалбата, с която е бил сезиран, за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, срещу подлежащ на обжалване акт. Преценил е, че оспореното решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България. Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Решаващият съд не е констатирал в хода на административното производство да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административната преписка е попълнена с достатъчно доказателства, въз основа на които органът законосъобразно е постановил решението си. Извършена е от съда и преценка за съответствието на административния акт с материалния закон. В тази връзка е преценен, като правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки, в процесната фактическа хипотеза, за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Х. Х. А.. Прието е от съда, че не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Преценил е като законосъобразни, изводите на административния орган, че по отношение на търсещия закрила не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ. Съдът, предвид тези доводи и съобразявайки актуалното положение в Сирия, намерил оспореният акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Административният акт не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, предвид което подадената против него жалба била отхвърлена като неоснователна. Настоящият състав на ВАС намира решението на административния съд за валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно в касационната жалба са изложени твърдения, че съдебното решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Административният съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146, т.1- т.5 от АПК. Обсъдил е всички релевантни факти и обстоятелства, включително свързаните с личната история на лицето, заедно с основния въпрос относно сигурността на страната му на произход. Правилни са изводите на административния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на визираното в чл.8, ал.1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии, поради своята етническа и религиозна принадлежност. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Доводи в тази насока не се излагат от жалбоподателя нито в жалбата, нито пред съда в проведените открити съдебни заседания. От бежанската му история става ясно, че е напуснал Сирия доброволно, заради непрестанните бомбардировки и трудния живот. Добавя, че друга причина да напусне страната си е че постоянно се сменяла властта в района и хората били тормозени от групировките или от режима. Уточнява, че в Сирия няма стабилност и не може да си намери постоянна работа, а каквото успее да припечели не е достатъчно, за да издържа семейство. Добавя, че друга причина била поради икономически проблеми, трудния живот, липсата на работа. Х. Х. А. е гражданин на Сирия, роден на [дата]. в с Кафар Халеб, Сирия, етническа принадлежност – арабин, вероизповедание – мюсюлманин сунит, семейно положение – неженен. Част от семейството му-майка му, двамата му братя и двете му сестри - живеят необезпокоявано в Сирия, никой не го е гонел или преследвал. Х. Х. А. твърди, че е напуснал Сирия заради войната. Разказва, че липсвали условия за живот. Заявява, че не е бил обект на преследване от държавата, партии или организации или недържавни субекти, не е нямал проблеми, свързани с религията, която изповядва или с етническата му принадлежност. Нямало сигурност, имало отвличания и убийства, проблеми между кюрдите и арабите, но в района където живял нямало инциденти. Кюрдите започнали да вземат хора в казармата. Не е членувал в политическа партия и не е имал проблеми с властите в своята родина. Заявителят е посочил като причина за напускане на Сирия, несигурния живот там и войната. Не бил арестуван или осъждан в страната си по произход или друга държава, не членувал в политическа партия или организация, нито във въоръжена групировка, не е имал проблеми, заради етническата и религиозната си принадлежност. От представените справки се установява, че настоящият президент на Сирия Ахмед Ал Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба и разчита на доброволно набиране на войници. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно чл. 9 ЗУБ. Спрямо лицето не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В настоящия случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия, поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора, поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Неговият мотив да поиска закрила в България е сигурността в България и възможността да изпраща парични средства на близките в Сирия. Посоченото от него в проведеното интервю пред административният орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната, поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и спрямо него да съществува риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. Съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но тези причини следва да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Такъв риск не е установен и с това не се обосновава предоставяне на закрила. Според съдебната практика "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно е от данните по делото, че в случая такива причини не се установяват по отношение на жалбоподателя. Обстановката в Сирия е обсъдена в обжалваното съдебно решение, съобразно представените по делото, актуални към момента, в т.ч. и справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. След техният анализ се установява, че не е налице ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/ 83 ЕО, пренесен в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Представените по настоящото дело справки от 20.10.2025 г. и от 30.09.2025 г. на Дирекция международна дейност към ДАБ, дават сведения, че след падането на режима на Башар Асад през декември 2024г. тенденциите за общото положение в Сирия са положителни. В медиите се публикуват материали, че след промяната в управлението, хиляди сирийци, намиращи се извън страната си, се завръщат в родината си. Основните причини за завръщане на сирийците са политическото развитие, подобрената сигурност и събирането на семействата, както и възстановяване на собствеността. Подобряват се външните политически и икономически отношения. По делото е доказана и липсата на основанията за прилагане на принципа „non refoulment“(забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В настоящия случай са изложени констатации относно липсата на фактическите предпоставки, които обуславят приложението на тази забрана, доколкото тези предпоставки се явяват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8 или 9 ЗУБ. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Правилно от административния съд и ДАБ е прието, че личните мотиви на лицето да живее в Република България, заради по - добрия живот, не могат да бъдат ценени, като основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, като остава извън съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Сирия по икономически причини с цел да търси по - добра трудова и социална среда и условия за живот. Поради изложеното, настоящият състав на ВАС счита, че в случая не следва да намерят приложение, както чл. 8 ЗУБ, така и чл. 9 ЗУБ. Първоинстанционният съд, като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, състав на трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,