Решение № 4293 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 169/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на А. А. А., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, срещу Решение № 25649 от 28.07.2025 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. дело № 4809/2025 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на А. А. А. срещу Решение № 3056 от 10.04.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 от Закона за убежище на бежанците (ЗУБ) и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ, е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно приема, че не е налице заплаха за живота и сигурността на чуждия гражданин, както и че липсват материално-правни предпоставки за предоставянето на международна закрила на лицето. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че молителят е подложен на преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ, както и че поради наличието на военни действия на територията на Сирия, животът и здравето му ще бъдат застрашени. Намира, че от приложените по делото справки относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, и по-конкретно в областта Идлиб, се установява, че същата е усложнена – налице е широкомащабен военен конфликт, безогледно насилие, продължаващи и интензивни сражения между различни враждуващи фракции, бомбардировки и т.н. В тази връзка сочи, че спрямо търсещият закрила са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Позовава се на Решение от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Иска от съда обжалваното решение да бъде отменено и да му бъде предоставена закрила като получи статут на бежанец или хуманитарен статут. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. Алипиева, която поддържа касационната жалба и излага твърдения, че при евентуално връщане в страната по произход, чуждият гражданин би бил изложен на особен риск за неговия живот и здраве. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юрк. Кръстева, изразява становище за нейната неоснователност. Иска от съда да остави в сила обжалваното решение. Представя справка за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 23.01.2026 г. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: За да постанови решението си, съдът приема от фактическа страна, че административното производство е образувано по Молба за предоставяне на международна закрила, вх. № В-13-730 от 11.07.2024 г. по описа на Регистрационно-приемателен център (РПЦ) - София, подадена от А. А. А., гражданин на Сирия, роден на [дата]. в гр. Кафър Нобол, обл. Идлиб, етническа принадлежност: [заличен текст], вероизповедание [заличен текст], семейно положение - женен. Личните му данни са установени въз основа на подписана от него декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съставена е Евродак дактилоскопна карта реф. № BR106С2407110012 и му е генериран [ЛНЧ]. На 10.01.2025 г. с А. А. А. е проведено интервю, обективирано в Протокол, рег. № УП6698., от което се установява, че чуждият гражданин е напуснал Сирия през май 2024 г. и нелегално е преминал в Турция, където останал два-три месеца, като с помощта на трафиканти, отново нелегално е влязъл в Република България. Чужденецът е мотивирал молбата си за международна закрила с войната в Сирия и заради влошеното икономическо положение там, липсата на работа и сигурност. Посочва, че не желае да се върне в Сирия, защото страната е опустошена. В страната си не е бил задържан и арестуван от официалните власти, не е имал проблеми заради етническата си принадлежност и изповядваната от него религия. Не е членувал в секти, религиозни общности, политически партии. Декларира, че не е имал проблеми с официалните власти в страната си. Напуснал е заради общото положение на несигурност в страната и желанието му да живее извън Сирия. В хода на административното производство е получено становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), с което специализираният орган дава становище, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай че отговаря на изискванията на ЗУБ. В хода на административното производство е ползвана информацията от Справка, вх. № МД-02-159 от 14.03.2025 г. относно Сирия – общо положение в страната, актуална политическа и икономическа обстановка. В Становище, рег. № УП-6698 от 02.04.2025 г. на старши експерт в РПЦ - Враждебна е посочено, че предвид съвкупната преценка на доказателствата по преписката, кандидатът не отговаря на законовите изисквания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Издадено е обжалваното в първоинстанционното производство Решение № 3056 от 10.04.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, на А. А. А. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В хода на съдебното производство са представени справки с вх.№ МД-02-194/ 03.04.2025 г., с вх. № МД-02-265/ 20.05.2025 г. и с вх.№ МД-02-262/19.05.2025 г. относно актуалното положение в Сирия. При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в установената форма и при наличието на фактически и правни основания за издаването му. Обоснован е извод, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Въз основа на данните от предоставената бежанска история първоинстанционният съд приема за правилен извода на административния орган, че изложените от лицето причини за напускане на страната му на произход не представляват материалноправно основание, по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Посочва, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са относими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход. По тези съображения съдът прави извод, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на А. А. А.. Съдът споделя становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на А. А. А. и на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 ЗУБ. За да обоснове неприложимостта на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, административният съд се позовава както на действалата към датата на постановяване на административния акт разпоредба на чл. 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО (Директивата), приповтаряща разпоредбата на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, така и на практиката на СЕС - Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на СЕС, както и на представените по делото справки за актуалното положение в Сирия. Въз основа на тях съдът прави извод за наличие на съществена промяна в политическата и икономическа ситуация в Сирия в посока нормализиране на същата и излизане от досегашното състояние на вътрешен и международен въоръжен конфликт. Макар в някой части на страната положението да е несигурно, не следва насилието във всички части на държавата да се определя като безогледно. Не се установява спрямо търсещия закрила да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието на територията на Сирия, той ще бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, която да съставлява основание за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Според съда в Сирия се установява приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, на което указва и наличието на немалко вътрешно разселени лица в Сирия, желанието на напуснали страната сирийци да се завърнат в нея, както и положителните сигнали в поведението на новите сирийски власти. С тези изводи, Административен съд – София-град отхвърля жалбата на лицето против постановеното от органа решение, с което последният отказва предоставянето на международна закрила на заявителя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на А. А. А. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът приема, че от страна на А. А. А. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен анализ на предоставената от А. А. А. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Административен съд – София-град подробно обсъжда данните, дадени със справки с вх.№ МД-02-194/ 03.04.2025 г, с вх. № МД-02-265/20.05.2025 г. и вх.№ МД-02-262/19.05.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, като съдът анализира информацията относно Сирия и направи правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Съгласно даденото пояснение в т. 35 от решение от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12 Diakiti на Съда на Европейския съюз, посоченото в чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. понятие „въоръжен конфликт“ следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като „въоръжен конфликт, който няма международен характер“ по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. За да бъде приведен в действие чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО, е необходимо въоръженият конфликт да се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица да са изложени на реална опасност от тежки посегателства и да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион поради самия факт на присъствието си на тяхната територия, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В тази връзка, съгласно решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директивата, е необходимо компетентният национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила, да установят, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на дадена държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. В случая тези критерии не са изпълнени. Опасностите, на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу отделния кандидат като обект на лична заплаха и риск. В конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденеца. Не се установява и спрямо него да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Сирия, и по-специално в района на провинция Идлиб, той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Всичко гореизложено налага извод, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно – за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на лицето в територията на конфликта, в качеството му цивилно лице, да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентността на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. Обстановката в Сирия е обсъдена в обжалваното решение съобразно представените по делото справки на дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС. След техния анализ се установява, че на територията на Сирия, макар и обстановката да е нестабилна, конфликтът се намира в състояние на застой и не е налице ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83 ЕО, пренесен в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справката, представена от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. От представената в настоящото производство справка с вх. № МД-02-22/23.01.2026г. на Дирекция „Международна дейност“ е видно, че в бюлетин на ВКБООН от 12 декември 2025 г. се посочва, че общият брой на завърналите се в Сирия лица от 8 декември 2024г. насам достига 1 275 882 души. Завръщането на вътрешно разселени лица също продължава, като общият брой на завърналите се вътрешно разселени лица достига 1 955 090 души. ВКБООН подкрепя 605 завърнали се бежанци с логистична и транспортна подкрепа от граничния контролно-пропускателен пункт и на автогарите до различни дестинации, включително Идлиб. Световната продоволствена програма раздава готови за консумация хранителни кошници и високоенергийни бисквити на 755 завърнали се лица на транзитните автогари в Идлиб. В справката е посочено, че повечето завърнали се лица се насочват към провинции в Северна Сирия, като Идлиб. А от справката представена в административното производство е видно, че ситуацията със сигурността в провинция Идлиб се е променила значително след падането на режима на Башар Асад, като голяма част от военното присъствие е преместено в ключови стратегически райони. През ноември 2024г. в Идлиб е регистриран връх от 257 инцидента със сигурността, преди броят им да намалее значително през следващите месеци. В периода между падането на режима на Башар Асад и 28 февруари 2025г. значително е намалял броя на свързаните със сигурността инциденти в провинция Идлиб. От оценки на ВКБООН до 26 февруари 2025г. приблизително 88 294 вътрешно разселени лица са се завърнали в районите си на местоживеене. Провинциите с най – голям брой завърнали се вътрешно разселени лица са Алепо, Хама и Идлиб. А в допълнение ВКБООН съобщава, че от началото на 2024г. до февруари 2025г. провинциите, където основно се установяват завърнали се от чужбина лица са Алепо, Ракка, Дараа, Хомс, Дамаск и Идлиб. От така направеното изложение следва да се обоснове извода, че в Сирия нивото на сигурност значително се е подобрило. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, включително и обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 ЗУБ като „трета сигурна държава“, както и фактът, че е преминал нелегално българската граница, като в деня на регистрацията е напуснал самоволно лагера и се е отправил към Германия, която е била неговата крайна цел. Цялостното поведение на касатора указва желанието му да емигрира по икономически причини в държава от ЕС, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа „забрана за връщане“, установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България, за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Предвид изложеното и при липса на релевираните с касационната жалба отменителни основания, първоинстанционното решение като правилно и съответно на събраните доказателства и закона следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,