Решение № 1499 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 514/2026 г.

Производството е по реда на чл. 216, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във вр. с чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ДЗЗД "ГП Строй" със съдружници „Гарантспед“ ЕООД и „Менкаура“ ЕООД, подадена чрез процесуален представител адв.Данева, срещу решение № 1231 от 18.12.2025г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-961/2025 г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу решение № D49370295/20.10.2025 г. на кмета на община Болярово за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка, по вид „публично състезание“, с предмет: „Изграждане на нови социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа за пълнолетни лица с интелектуални затруднения и център за специализирана подкрепа за лица с увреждания и техните семейства в община Болярово по обособени позиции“ с уникален № 00703-2025-0013 в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП), в частта по обособена позиция № 3. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение на КЗК е неправилно поради наличието на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 7 ЗОП. Касационният жалбоподател счита за неправилни изводите на КЗК за законосъобразност на решението на възложителя за прекратяване на процедурата по ОП № 3. Поддържа доводите си пред КЗК, че това решение не е мотивирано съобразно изискванията на закона, при постановяването му възложителят е нарушил принципите за обективност, тъй като при идентични обстоятелства процедурата по ОП № 4 не е прекратена, а единственият класиран участник е определен за изпълнител. По тези съображения претендира за отмяна на обжалваното решение на КЗК, както и на решението на възложителя за прекратяване на процедурата и връщане на приписката на възложителя с указания за продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие. Прави искане за присъждане на направените в производството разноски, вкл. държавна такса и адвокатско възнаграждение за двете инстанции по обжалването. Ответникът – кмет на община Болярово, не заявява становище по касационната жалба. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 216, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред КЗК е образувано по жалба на ДЗЗД "ГП Строй" срещу решението на кмета на община Болярово, с което откритата процедура за възлагане на обществена поръчка по обособена позиция № 3 е прекратена на основание чл.110, ал.2, т.2 от ЗОП- има само едно подходящо заявление за участие или една подходяща оферта. След разглеждане на становищата и възраженията на страните и подробно обсъждане на представените доказателства КЗК е приела, че оспореното решение на възложителя за прекратяване на обществената поръчка е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което е оставила без уважение жалбата на дружеството. За да постанови този резултат, КЗК е приела, че в хипотезата на чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП, възложителят може да прекрати процедурата с мотивирано решение, което той взема в условията на оперативна самостоятелност. Комисията е преценила, че предвид наличието само на една подходяща оферта предпоставките на чл.110, ал.2, т.2 са налице, а решението за прекратяване на процедурата е мотивирано с невъзможността да се избере финансово най-изгодната за възложителя оферта като се извърши сравнение между поне две ценови предложения. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Настоящият състав не споделя оплакванията на касационния жалбоподател, че решението на възложителя за прекратяване на процедурата не съдържа изискуемите от закона мотиви. Според чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП възложителят може да прекрати процедурата с мотивирано решение, когато има само едно подходящо заявление за участие или една подходяща оферта. В тази хипотеза възложителят действа в условията на оперативна самостоятелност, съгласно чл.169 от АПК контролът за законосъобразност, упражняван от КЗК и от съда касае единствено проверка на това, дали изложените в решението на възложителя съображения се покриват с изискванията на правната норма или не. Следва да се отчете и обстоятелството, че когато административният орган упражнява правомощията си в условията на оперативна самостоятелност, той има право на свободна и автономна преценка при вземане на решението си, но тази преценка трябва да е подчинена на изискването за постигане на определена цел, предвидена в закона. В хипотезата на чл.110, ал.2, т.2 от ЗОП поставените законови изисквания са две- да има само едно подходящо заявление за участие или една подходяща оферта и решението за прекратяване на процедурата да бъде мотивирано. При това решението на възложителя да прецени дали да завърши процедурата със сключване на договор или да я прекрати следва да е съобразена с основната цел на ЗОП съгласно чл.1, а именно осигуряване на ефективност при разходване на публичните средства и тези, предоставяни от европейските фондове и програми. В настоящия случай е изпълнена законовата предпоставка по обжалваната процедура да е налице само една оферта, която отговаря на предварително обявените условия от възложителя, т. е. възложителят е в хипотезата на една от двете законови предпоставки, регламентирани в чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗОП. Съдът споделя направения от КЗК извод, че е спазено и второто изискване на закона- решението за прекратяване е мотивирано от възложителя. Според тези мотиви, при наличието на само една подходяща оферта се възпрепятства реалната конкуренция, тъй като липсва база за сравнение. Според възложителя липсата на конкурентност и състезателност, до които води наличието на само една подходяща оферта, крие риск за възложителя да приеме нереално ниска цена, която би могла да се отрази на качеството на изпълнение на поръчката. Освен това според възложителя възможността да бъдат оценени повече от една подходящи оферти ще гарантира и принципа за ефективно разходване на средствата с оглед на избрания критерий за възлагане на поръчката- най ниска цена. В конкретната хипотеза, за да пристъпи към прекратяване на възлагателната процедура съобразно чл.110, ал.2, т.2 от ЗОП, възложителят е съобразил изцяло основната цел на закона, прогласена в чл.1 и е изложил подробни мотиви в тази връзка. Действително съображението на възложителя за липса на конкуренция има общ характер, както сочи жалбоподателя, но в практиката на Върховния административен съд последователно се застъпва тезата, че наличието на конкурентни предложения, които да бъдат сравнени, за да бъде избрано най-доброто пазарно такова, е задължителна предпоставка за избор на изпълнител. Да се приеме обратното- че възложителят следва да сключи договор с единствения участник в откритата процедура, допуснат до оценяване и класиране, е равносилно на директно възлагане ( в този смисъл решение № 1470 от 9.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 251/2023 г., IV о.). В тази връзка съдът не споделя застъпеното от касационния жалбоподател становище, че липсата на конкурентност и състезателност не може да послужи като единствен мотив за прекратяване на процедурата. Следва да се уточни, че в хипотезата на чл.110, ал.2, т.2 от ЗОП законодателят изисква излагане на мотиви, но без да дефинира или да поставя изисквания към обстоятелствата, които могат да аргументират решението на възложителя да прекрати процедурата. Това е така, тъй като предоставената на възложителя възможност за прекратяване на процедурата е решение по целесъобразност, при което следва да бъдат преценени различни обстоятелства- предмет на процедурата, разполагаем ресурс, спешност на възлагане и пр. В настоящата хипотеза възложителят се е позовал на избрания критерий за възлагане, а именно най-ниска цена и е приел, че при този критерий наличието на една подходяща оферта, отговаряща на минималните изисквания на възложителя, препятства възможността за сравнение, чрез което да се установи дали цената е изгодна, с което да се постигне в максимална степен задоволяване на интересите на възложителя и ефективно разходване на публичните средства. Правилно КЗК е приела за неоснователно и оплакването на жалбоподателя, че възложителят не е съобразил обстоятелството, че предложената от участника цена е по-ниска от определената прогнозна стойност за процесната обособена позиция. Прогнозната стойност обаче не представлява реално ценово предложение, поради което не може да бъде използвана за сравнение, с оглед на което да се извърши преценка дали представената оферта е икономически най-изгодна. Съобразно чл.21 от ЗОП прогнозната стойност на обществената поръчка се определя от възложителя и включва всички плащания без данък върху добавената стойност, включително предвидените опции и подновявания на договорите, посочени изрично в условията на обществената поръчка. Тази стойност трябва да е актуална към датата на откриване на обществената поръчка и тя може, но не е задължително да бъде изчислена в резултат на проведени пазарни проучвания или консултации. Поради това обстоятелството, че ценовото предложение на участника, направил единствената подходяща оферта, е по-ниско от определената прогнозна стойност, не означава априори, че предложената оферта е икономически най-изгодна. Поради това съдът намира за правилен извода на КЗК, че изложените от възложителя мотиви за прекратяване на процедурата са конкретни и относими към фактите по делото, не са в разрез, а напротив- в пълно съответствие с целта на закона, формулирана в чл. 1 от ЗОП, за ефективност при разходване на средствата. Съдът намира за неоснователно оплакването на касационния жалбоподател, че КЗК не е обсъдила по същество заявеното оплакване за субективно и тенденциозно отношение на възложителя при издаване на оспореното решение. Напротив, КЗК е обсъдила това възражение, но е приела, че фактите, обуславящи решението на възложителя да определи изпълнител или да прекрати процедурата, са различни. Правилно КЗК е преценила легалното определение на §2, т.29 от ДР на ЗОП, според което обособената позиция може да бъде самостоятелен предмет на обществена поръчка, но е систематично свързана с другите позиции от предмета на обществената поръчка. Именно с оглед на тази самостоятелност на предмета на обособената позиция следва да се приеме, че и посочените по-горе обстоятелства, които са от значение за преценката по чл.110, ал.2, т.2 от ЗОП са самостоятелни. По изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените отменителни основания, поради което обжалваното решение на КЗК като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Ответната страна не е предявила искане за разноски, поради които такива не следва да се присъждат. Мотивиран така и на основание чл. 216, ал. 7 ЗОП във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение