Решение № 257 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5665/2014 г.

Решение № 257 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5665/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационната жалба на Общински съвет Русе против решение № 56 от 21.02.2014 г., постановено по адм. дело № 454/2013 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отменено решение, обективирано в протокол № 31 от заседание на Общински съвет Русе, съдържащо постановен отказ да се допусне питане до кмета на Община Русе, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В жалбата са направени оплаквания за недопустимост и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, за което са изложени подробни съображения. Иска се обезсилването му, като недопустимо и прекратяване на производството по делото, алтернативно отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответникът по жалбата, Мариян Йорданов Димитров чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Мариян Димитров против решение на Общински съвет Русе, с което не е допуснато негово питане или изказване на заседание на общинския съвет, проведено на 14.11.2013 г. От писмените доказателства по приложената административна преписка съдът е установил, че жалбоподателят е подал писмено заявление до председателя на Общински съвет Русе, основано на чл. 28, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ да отправи питане, по конкретно формулирани въпроси, към кмета на Община Русе, на заседанието на общинския съвет, което ще се проведе през месец ноември 2013 г., като с допълнително такова е конкретизиран един от поставените въпроси. На проведеното на 14.11.2013 г. заседание Общински съвет Русе е отказал да допусне питането, като не е включил същото в дневния ред, след проведено гласуване. При установената по делото фактическа обстановка с обжалваното решение административният съд е отменил оспореният пред него отказ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление, като е приел, че е препятствано налично и надлежно заявено право по чл. 28, ал. 3 от ЗМСМА. Така постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от ЗМСМА гражданите могат да отправят питания, становища и предложения от компетентността на общинския съвет, кмета или общинската администрация, представляващи обществен интерес, и да получават отговори по ред начин и срок, определени в правилника по чл. 21, ал. 3. Налице е законоустановено право на гражданите, начина на реализиране на което следва да стане по определен от общинския съвет ред в правилника му, приет на основание чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА. Критериите въведени от закона за допустимост на отправени питания, становища и изказвания на гражданите са: същите да са от компетентността на общинския съвет, кмета или общинската администрация и да представляват обществен интерес. Преценката дали отправено питане съответства на законовите критерии е в правомощията на общинския съвет, като само тогава, когато той установи, че те не са налице може да откаже допускането им. В случая е налице заявено по установения в Правилника за организацията и дейността на Общински съвет Русе, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, приет на основание чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА ред питане, срещу орган, посочен в чл. 28, ал. 3 от с. з. С оспореното процедурно решение осъществяването на правото на такова е отказано, при невключването на питането в дневния ред на заседанието. Така постановеният отказ препятства упражняване на законоустановено право при което е правилен извода на административния съд, че той подлежи на оспорване, като акт, с който се засят права на оспорващия го. Доводите в касационната жалба за недопустимост на оспорването, основани на липса на волеизявление, с оглед съотношението на гласувалите общински съветници "за", против" и "въздържал се" не могат да бъдат споделени, тъй като не се касае до взето решение на общински съвет, основано на правомощията му по чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА. Конкретното гласуване, по процедурен въпрос пряко рефлектира върху упражняване на правото по чл. 28, ал. 3 от ЗМСМА, не се установява по делото и последващото му реализиране. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като неправилно е прието от административния съд, че поставените в питането въпроси са от обществен интерес, който извод на съда е основан на съдържанието на въпросите и чл. 44, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА. Както бе посочено, преценката дали отправеното питане отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 3 от ЗМСМА е в правомощието на общинския съвет. В случая е постановен отказ за отправянето му, без да са изложени съображения, които да го основават. Такива не са изложени от председателския съвет при разглеждане на постъпилото искане, в предложението на председателя на общинския съвет за включването му в дневния ред на заседанието, нито в проведеното заседание, на което е гласувано. Налице е неизлагане на мотиви, основаващи оспорения отказ от фактическа и правна страна от органа, който следва да прецени допустимостта на искането, при положение, че са поставени пет отделни въпроса, единият от които уточнен с допълнително заявление, което лишава съда от възможност да извърши преценка в съдебното производство за законосъобразността му. Недопустимо е едва в съдебното производство да се излагат съображенията, основаващи приетия акт. С оглед на изложеното, правилно с решението си първоинстанционният съд е върнал преписката за ново произнасяне от Общински съвет Русе, като такова се следва след извършване преценка за съответствие на поставените въпроси с изискванията на чл. 28, ал. 3 от ЗМСМА. Решението на съда като допустимо и правилно, постановено при спазване на материалния закон следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение