Определение № 282 от 07.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 3055/20.03.2012 г., /неправилно наречена възражение/, на П. Г. К. от С. против разпореждане от 27.02.2012 г. по в.ч.гр.д. № 455/2011 г. на Ямболски ОС, с което се връща жалбата му до ВКС вх.№ 1552/13.02.2012 г. против определение № 249/17.11.2011 г. по в.ч.гр.д. № 455/2011 г. на Ямболски ОС, с което е потвърдено определение № 2289/19.09.2011 г. по гр.д. № 1744/2010 г. на Ямболски РС, поради просрочие. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Правилно е прието с обжалваното разпореждане, че определение № 249/17.11.2011 г. по в.ч.гр.д. № 455/2011 г. на ЯОС е връчено на частния жалбоподател на 5.12.2011 г., видно от разписката на последния лист 16 от делото. Следователно, едноседмичният срок за обжалване е изтекъл на 12.12.2011 г., а жалбата до ВКС е с вх. № 1552/13.02.2012 г. и затова е просрочена. Този вх. номер е на ВКС, тъй като жалбата е подадена до “Висшия касационен съд”. В самата жалба жалбоподателят е вписал дата 10.02.2012 г. Частният жалбоподател в своето “възражение” не излага доводи във връзка с пропускане на срока, а само твърди, че ответникът е “жив и здрав”, въпреки че се касае за заличено юридическо лице. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС-І т.о.