Определение № 1601 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11992/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Образувано е по частна жалба от В. Н. Н. срещу определение № 9049/22.10.2025 г. по адм.д. № 1828/2025 г. на АС-Бургас. Твърди, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. Оспорва извода на съда, че заповедта за временно отстраняване от длъжност е самостоятелен административен акт и счита, че тя е част от административното производство по дисциплинарно уволнение. Ответната страна - МВР–София, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, приема, че подадената частна жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, съдът е върнал искова молба на В. Н. Н. против Министерство на вътрешните работи за заплащане на сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за вреди, произтекли от заплатен адвокатски хонорар във връзка с обжалване на заповед № 8121К-8974/20.07.2021 г. на министъра на вътрешните работи и е прекратил производството по адм. д. № 1828/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас. В мотивите си съдът е посочил, че исковата претенция на Н. против Министерство на вътрешните работи е за заплащане на сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за вреди, произтекли от заплащане на адвокатски хонорар по повод обжалване на заповед № 8121К-8974/20.07.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която е бил временно отстранен от длъжност. Заповедта е обжалвана пред Административен съд – Бургас и образуваното въз основа на жалбата адм. д. № 1975/2021 г. по описа на съда, е приключило с решение, с което жалбата е отхвърлена. Решението е влязло в сила на 07.02.2022 г. Определението е правилно. Не са налице сочените в частната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Съдът правилно и мотивирано е заключил, че съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, иск за обезщетение за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В случая заповед № 8121К-8974/20.07.2021 г. на министъра на вътрешните работи, в частта относно заповяданото с нея временно отстраняване от длъжност, е отхвърлена, поради което предявения иск е недопустим. Ако процесната заповед беше част от административното производство по дисциплинарно уволнение на частния жалбоподател, жалбата срещу нея нямаше да е основание за образуване на административно дело в самостоятелно производство. Двете заповеди имат различни правни последици, поради което са самостоятелни административни актове. С оглед изложените съображения обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,