Определение № 3050 от 29.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1871/2024 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 15986/01.09.2025 г., подадена от адв. В. О. - пълномощник на М. И. Г., за допълване на постановеното по делото решение № 232 от 01.08.2025 г. в частта за разноските. В молбата се поддържа, че в мотивите към решението съставът на ВКС е приел, че на адв. О. се дължи адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за въззивното производство в размера, определен от въззивния съд, но в диспозитива на решението си е пропуснал да остави в сила въззивното решение в частта за възнаграждението. Поради това се иска пропускът да бъде отстранен чрез допълване на решението по реда на чл.248 ГПК. Препис от молбата е връчен на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, който е изразил становище за нейната неоснователност по съображения, че присъденото адвокатско възнаграждение е „обосновано, законосъобразно и справедливо, като напълно съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на положения адвокатски труд“. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а по същество е основателна. В мотивите към постановеното по делото решение № 232 от 01.08.2025 г., произнасяйки се по отговорността на страните за разноски, настоящият състав на ВКС е приел, че с оглед крайния изход на спора ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД дължи на адв. В. О. - пълномощник на касатора - ищец М. Г., адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за производството пред въззивната инстанция в размера, присъден с обжалваното въззивно решение - 3 000 лв. С решението съдебният състав е оставил в сила решението на въззивния съд в частта относно присъденото обезщетение по чл.432, ал.1 КЗ, но е пропуснал да се произнесе и по разноските за въззивното производство като остави в сила решението и в частта, с която на адв. О. е присъдено адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция в размер на 3 000 лв. Предвид констатирания пропуск постановеното от касационната инстанция решение следва да бъде допълнено по реда на чл.248 ГПК с оставяне в сила на решението на Апелативен съд - София по в. гр. д. № 669/2024 г. в частта, с която застрахователното дружество - ответник е осъдено да заплати на адв. В. О. сумата 3 000 лв. - адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за производството пред въззивната инстанция. Възражението на ответника срещу искането за допълване е неоснователно, тъй като искането не е насочено към изменение на решението чрез присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, а към допълване на решението с произнасяне по вече определено и присъдено от въззивния съд възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл. 248 ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,