Решение № 109 от 7.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 465/2010 г.

Решение № 109 от 7.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 465/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], гр. Стара З. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 301 от 15.02.2010 г., по т. д. № 1208/2009 г., с което е потвърдено решението на Старозагорския окръжен съд № 17/07.10.2009 г., по т. д. № 107/2009 г. и са отхвърлени, като неоснователни, предявените от касатора, като ищец, срещу [фирма], гр. Стара З. обективно кумулативно съединени искове: по чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 26 287.50 лв., представляваща цената на доставено, но незаплатено гориво по фактура № 961/29.07.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 13 039.25 лв. - обезщетение за забава за периода 30.07.2005 г. - 24.02.2009 г. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон - чл. 301 ТЗ и на съществените съдопроизводствени правила, касаещи преценката на събраните по делото доказателства и доказателствената сила на приложените частни свидетелстващи документи - основания за касация по чл. 281, т. 3 ГПК. В подробните си доводи, изложени в обстоятелствената част на касационната жалба касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че при липсата на издадена от ответника складова разписка и неавтентичност на процесната фактура, получаването на доставената стока е недоказано, независимо от конкретно извършените фактически действия от последния, като купувач, изразяващи се както в счетоводно отразяване на документа в дневника за покупки за м. VII. 2005 г. и заприходяване на доставката в дебитна сметка 302 за складова наличност, така и в последващо частично плащане на ДДС от 5 257.50 лв. по сметка на кредитора- продавач. Твърди, че доколкото складовата разписка - първичен счетоводен документ не се ползва с материална доказателствена сила и отразените в нея факти, вкл. реалното предаване стоката на купувача, при оспорване могат да бъдат опровергавани с всички допустими от ГПК доказателствени средства, то следва да се приеме, че и реално извършената от продавача престация по договора подлежи на доказване с всички допустими доказателства, но в случая последните, макар и събрани по делото, са останали необсъдени от въззивния съд. С определение № 146/07.03.2011 г. касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Прието е, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за изхода на спора въпрос на материалното право - за произтичащите правни последици от извършено в счетоводството на купувача осчетоводяване на неподписаната от последния фактура и осъществено от него заплащане на ДДС по същата и за приложното поле на чл. 301 ТЗ, с оглед вложения от законодателя смисъл в понятието "противопоставяне на търговеца", противоречи на възприетото в задължителната съдебна практика на ВКС - решение № 46/2009 г., по т. д. № 454/2008 г., на II-ро т. о. и решение № 44/2009 по т. д. № 447/2008 г. на II-ро т. о. Ответната по касационната жалба страна поддържа становище за неоснователност на въведените оплаквания. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира: Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение по предявените в обективно кумулативно съединяване искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел за недоказано реалното предаване на количеството гориво по приложената данъчна фактура № 961/29.07. 2005 г. на ТД - купувач, поради което е отрекъл за последния да е възникнало задължение за плащане на исковата сума, явяваща се покупна цена на твърдяната за доставена стока и съществуващите трайни търговски отношения между страните, при отсъствие на доказателства за конкретната доставка, са правно ирелевантни. Изложени са съображения, че при успешно проведено в хода на делото оспорване автентичността на процесната фактура, тя е неистински документ и не може да удостовери отразеното в съдържанието и предаване и приемане на доставената стока в посоченото количество и вид, а при липса на данни индивидуализиращи лицето, подписало я за "получател" от името на законния представител на ответника, презумпцията на чл. 301 ТЗ е въобще неприложима, независимо от извършеното плащане дължимия ДДС на продавача. Допълнителен аргумент в подкрепа на изградения правен извод за неосъществена от ищеца доставка, според решаващия съд е и безспорно установената от доказателствения материал по делото обичайна практика в дружеството - ответник - за всяка заприходена доставка на гориво в склада му за Г. да се издава складова разписка, каквато по делото отсъства. Решението е неправилно. При постановяването му въззивният съд е допуснал твърдяното от касатора нарушение на материалния закон - чл. 301 ТЗ и не е съобразил даденото в задължителната, съгласно т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС съдебна практика, обективирана в решенията по чл. 290 ГПК на второ търговско отделение - № 46/2009 г., по т. д. № 454/2008 г. и № 44/2009 по т. д. № 447/2008 г., тълкуване на горепосочената разпоредба, според което търговецът потвърждава извършените от негово име, без надлежно учредена представителна власт, действия, ако не се противопостави веднага, след узнаването. Поради това и установената в хода на делото неистинност /неавтентичност/ на процесната данъчна фактура, притежаваща правната характеристика на частен свидетелства документ, само по себе си не е основание да се отрече обективното съществуване на отразеното в нея реално предаване стоката на ответното ТД, нито да бъде изключено приложението на въведената от законодателя презумпция по чл. 301 ТЗ. Доколкото, именно при липсата на идентитет между лицето, извършило съответното действие, без надлежна представителна власт от името на търговеца и лицето, оправомощено да осъществява законното представителство на същия, възниква въпросът за приложението на чл. 301 ТЗ, с оглед противопоставимостта на последния, то въззивният съд е следвало да съобрази факта, че при въведената доказателствена тежест ответникът [фирма], гр. Стара З. не само не е установил и то при условията на пълно и главно доказване, своевременно да е възразил срещу материализираната в процесния счетоводен документ доставка, но ангажираните по делото доказателства сочат на изричното и потвърждаване. Видно от неоспореното заключение на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, изготвената от св. Н. - бивш съдружник и управител на ответното ЮЛ към релевантния за спора момент, фактура № 961/29.07.2005 г. е била своевременно отразена в редовно воденото, според вещото лице, счетоводство на търговеца по с-ка 302, вписана е на ред 31 от дневника за покупките му през м. VII.2005 г. и в справката-декларация по ДДС с вх. № 912045/05.08.2005 г. в Т. - Стара З., като същевременно с банково бордеро от "И. А. Б.", клон Стара З. на 20.07.2006 г. по сметка на ищеца е преведена и сумата 5 257.50 лв., представляващ дължим по сделката ДДС. Следователно, макар формалната доказателствена сила на документа да е била успешно оборена от ответника в хода на процеса, поради отсъствие на положен от законния му представител подпис за "получател", то осъществените правни и фактически действия, описани по-горе, в последващ за издаването на документа момент, имат правната характеристика на извънсъдебно признание, както относно задължението във вида, в който е материализирано в същия, така и за съществуването му и в този смисъл е и отговорът на първия материалноправен въпрос, във вр., с който касационното обжалване е допуснато. Обстоятелството, че същият е бил предмет на разглеждане и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 42/19.04.2010 г., по т. д. № 593/2009 г. на II-ро т. о. на ВКС, което настоящият съдебен състав съобразява, изключва необходимостта от подробното му обсъждане отново. Като доказателствено средство по системата на ГПК, извънсъдебното признание подлежи на обсъждане от решаващия съд наред с останалия доказателствен материал по делото, вкл. показанията на разпитаните свидетели за реално предаване на доставената стока и начина на съставяне на процесната фактура, поради което неосъществяването на такава преценка, както е процедирано в случая, е довело и до процесуална незаконосъобразност на постановеното решение - арг. от чл. 236, ал. 2 ГПК. Основателно е и оплакването за необоснованост. От показанията на св. Н. се установява, че обичайна практика в ответното ТД е оформяне на документите за получател на доставката, независимо от изписаното в същите име на управителя на ЮЛ - Цв. М., да се извършва с подпис на лицата, заемащи длъжностите "счетоводител" или "агроном", поради което изводът на Пловдивския апелативен съд за неизвестност в авторството на лицето, подписало процесната фактура, изключващо приложението на необоримата презумпция по чл. 301 ТЗ, е лишен и от основание в доказателствения материал по делото. Отделен в тази вр. остава въпросът, че доколкото с този подпис процесната, приетия за неистински вторичен счетоводен документ, е надлежно отразена в счетоводството на ТД - ответник, то този факт е ирелевантен за крайния изход на спора и наличието на възникнало за последния задължение за плащане. По изложените съображения обжалваното въззивно решение, като неправилно следва да бъде отменено. Предявеният на основание, на чл. 327, ал. 1 ТЗ главен иск следва да бъде уважен изцяло за сумата 26287.50 лв., представляваща цена на доставено гориво по фактура № 961/29.07.2005 г., заедно с претендираната от ищеца законна лихва, считано от датата на исковата молба. С оглед изхода на спора по главния иск, основателна е и акцесорната искова претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за периода 30.07.2009 г. - 24.02.2009 г. Обстоятелството, че по делото липсват въведени, вкл. с писмения отговор по чл. 131 ГПК, правопогасяващи или правоизключващи възражения по отношение на претендираното от ищеца вземане за мораторна лихва, обосновава правен извод, че то следва да бъде присъдено в пълния му заявен от ищеца размер от 13 039.25 лв., който съвпада със заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, приета в с. з. на 22.05.2009 г. При липсата ангажирани доказателства, че по обща воля на страните да е дерогирано законовото правило на чл. 327, ал. 1 ГПК, датата на съставяне на процесната фактура - 29.07.2005 г. се явява и дата, на осъщественото предаване на доставената стока, така както е отразено в съдържанието на документа, поради което последната е и начало на длъжниковата забава. Съобразена, обаче, същата със заявения в исковата молба период на паричното неизпълнение на купувача налага да се приеме, че обезщетението за забава в случая е дължимо от 30.07.2005 г., така както се претендира от ищеца. ТД [фирма], гр. Стара З. е претендирало и направените от него деловодни разноски за всички съдебни инстанции, които при този изход на делото следва да му бъдат присъдени, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в общ размер от 6 635.10 лв. /шест хиляди шестстотин тридесет и пет лева и десет ст./. Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл. 293, ал. 1 пр. 2 ГПК