Решение № 52 от 15.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 172/2009 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл. 43, т. 3 от НПК по повод искане на председателя на Районния съд – гр. П. по н. о. х. д. № 89/08 г. за определяне на друг съд, който да го разгледа. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е изпратено на Върховния касационен съд за промяна на подсъдността и определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Искането е направено с мотиви, че компетентният съд по правилата на териториалната подсъдност не може да формира съдебен състав. Данните разкриват, че след образуване на съдебното производство, на основание чл. 29, ал. 2 НПК всички действащи съдии в Районния съд – гр. П., с изключение на трима от тях, които са в продължителен отпуск, са си направили самоотвод и е налице невъзможност да се образува съдебен състав. Изложеното покрива условията на чл. 43, т. 3 НПК за промяна на териториално компетентния съд и необходимостта да се определи друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа конкретното дело. Ето защо Върховният касационен съд определя Районния съд – гр. Л. като териториално близък, за да се осигури и максимално добра организация при провеждане на съдебното производство. По изложените съображения и на основание чл. 43 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение