Определение № 161 от 01.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 396/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2. ГПК, образувано по частна жалба на И. С. С. срещу разпореждане от 18.11.2015 г. по гр. д. № 341/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е допуснато издаване на изпълнителен лист за присъдените суми за разноски по решение № 752 от 28.04.2015 г. по гр. д. 1961/2014 г. на Пловдивски окръжен съд. Жалбоподателят С. излага съображения за неправилност на постановеното разпореждане, поради липса на законова възможност за предварително изпълнение относно разноските по невлязло в сила първоинстанционно решение и се иска отмяна на обжалваното разпореждане, както и обезсилване на издаденият изпълнителен лист. Ответниците по частната жалба- [фирма] и П. И. П. не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. С разпореждането, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е допуснал издаване на изпълнителен лист, съобразно поисканото от П. И. П. за присъдените с решение № 752 от 28.04.2015 г. по гр. д. 1961/2014 г. на Пловдивски окръжен съд суми за разноски, направени пред първостепенния съд в размер на 3 362 лева. Частната жалба е основателна. Основателно е оплакването на касатора, досежно неправилността на разпореждането.Решението на въззивния съд, подлежи на касационно обжалване и към настоящия момент не е влязло в сила, с оглед подадената касационна жалба, обусловила висящност на производството. Съгласно разпоредбата на чл. 404, т.1 ГПК на принудително изпълнение подлежи влязлото в сила осъдително решение, а съгласно чл. 282, ал.1 ГПК касационните жалби против осъдителни решения не спират изпълнението. Понятието "осъдително решение" се дефинира като част от съдебния акт, с която сезирания съд се произнася по спорното право, т.е. при уважаване на осъдителен иск. В частта за присъждане на разноски рашението на първостепенния съд, а също и въззивното решение има характер на определение, по отношение, на което правото на предварително принудително изпълнение не се простира. Аргумент за това е самото тълкуване на текста на чл. 404, т.1 ГПК, в който законодателят изрично е посочил, че на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения и определения, но по отношение на изпълняемите въззивни актове, по които инстанционния контрол не е изчерпан се е ограничил само до решенията, без да въведе и определенията. Следователно, невлязлото в сила определение, с което се присъждат разноски не подлежи на принудително изпълнение до окончателното приключване на спора и изпълнителен лист за него не може да бъде издаден при висящност на касационно производство.Като е уважил искането за издаване на изпълнителен лист за присъдените с решението на първата инстанция разноски, въззивният съд е постановил неправилно разпореждане, което следва да бъде отменено и по същество след обезсилване на изпълнителния титул в същата част, оставено без уважение искането за снабдяване с изпълнителен лист по отношение на присъдените от първата инстанция разноски. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо т.о.