Определение № 843 от 20.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2135/2025 г.

Производството е по чл. 247 ГПК и чл. 251 ГПК. Образувано е по депозирани две молби от касатора „Лукс паркет“ ЕООД – в несъстоятелност, с искане за тълкуване и за отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото определение № 3659 от 23.12.2025 г. по т. д. 2135/2025 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО. Исканията са мотивирани с доводи, че съдът следва да отговори на поставените в молбите въпроси относно момента на освобождаване на длъжника от отговорност и кога следва да се считат погасени задълженията му в хипотезата на предаване на сумата на съдебния изпълнител, както и какво е било заявеното от страната и поддържано от нея оспорване досежно компетентността на вещото лице, изготвило приетото по делото заключение. С депозирани в срок писмени отговори насрещната страна, „Юробанк България“ АД, оспорва молбите по чл. 247 ГПК и чл. 251 ГПК като неоснователни. Съдът на основание чл. 247, ал. 3 ГПК и чл. 251, ал. 4 ГПК намира, че не следва да призовава страните в открито съдебно заседание. Молбите са неоснователни по следните мотиви: Предвид нормата на чл. 247, ал. 1 ГПК съдът по своя инициатива или по искане на страните може да поправи допуснати в решението очевидни фактически грешки. Очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато формираната от съда воля е намерила неточно/грешно отразяване в диспозитива на постановения съдебен акт. Последната хипотеза не е налице в случая. Изводимо от съдържанието на сезиралата съда молба не се твърди допусната от съда очевидна грешка при писменото изразяване на формираната воля, че обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, а се иска отговор на поставени с молбата въпроси, касаещи съществото на спора, които отговори според молителя липсват в мотивите на съдебния акт, или са дадени, но са неправилни. Константна е съдебната практика на ВКС, че грешка в мотивите не може да бъде отстранена по реда на отстраняване на очевидна фактическа грешка, очертан в чл. 247 ГПК. В този смисъл е практиката по постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 77 от 14.06.2022 г. по т.д. 1023/2021 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, с което е прието, че поправката на очевидна фактическа грешка е способ единствено за привеждане в съответствие изразената в диспозитива на съдебното решение воля на съда с формираната такава в мотивите на акта. Счетено е за недопустимо постановяване на поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на съда, доколкото тя не попада в предметния обхват на очертания способ за защита по чл. 247 ГПК. Според решение № 321/26.09.2012 г. по гр. д. № 54/2012 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО очевидна фактическа грешка е неотразяването в диспозитива на решението на волята на съда, личаща от мотивите. Посочено е, че съдът не може по реда на чл. 247 ГПК да пререшава спора и да променя формираната с основното решение воля. С решение № 256/21.05.2010 г. по гр. д. № 175/2010 г. по описа на ВКС, ГК, II ГО е прието, че незаконосъобразните изводи на съда при преценка на доказателствата и по приложението на закона не съставляват очевидна фактическа грешка, а водят до неправилност на решението, която може да бъде отстранена единствено по пътя на обжалването, но не и чрез поправка на очевидна фактическа грешка. Счетено е за недопустимо в производство по поправяне на очевидна фактическа грешка да се отстраняват грешки в правните изводи на съда в мотивите на съдебния акт. Настоящият състав на съда изцяло споделя горецитираната съдебна практика, формирана с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, и приема сезиралата го молба за поправка на мотивите на постановения по делото съдебен акт - определение № 3659 от 23.12.2025 г. по т. д. 2135/2025 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, за неоснователна. Неоснователна е и молбата за тълкуване на съдебния акт, обоснована с доводи за необходимост от отговор на същите поставени от касатора въпроси. Константна е съдебната практика, намерила отражение например в определение № 4293 от 24.09.2025 г. по гр. д. 5129/2023 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, определение № 50031 от 01.04.2024 г. по т. д. 1500/2022 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, цитираните с тях решения и много други, с които се приема, че по реда на чл. 251 ГПК подлежи на тълкуване съдебен акт, който е неясен или двусмислен и този порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Молителят дори не твърди неяснота на диспозитива на съдебния акт, чието тълкуване иска. Изложението на молбата по чл. 251 ГПК съдържа несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд по недопуснатото до касация въззивно решение и искане до касационния съд да се произнесе по поставените с молбата въпроси, които възражения и искания са изцяло неотносими към процедурата по чл. 251 ГПК. За пълнота следва да бъде добавено, че със съдебния акт, чието тълкуване иска молителят – определение по чл. 288 ГПК, съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. по тълк. д. № 2/2010 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът не се произнася по съществото на касационната жалба, като дейността на състава на ВКС във фазата на допускане на касационното обжалване не е нито тълкувателна, нито решаваща, и не се формират правни изводи по въпроси, засягащи съществото на спора по иска, тъй като такъв не се разрешава. При недопускане на касационното обжалване на въззивното решение, последното влиза в сила и формира сила на пресъдено нещо относно предмета на иска. По изложените доводи сезиралите съда молби по чл. 247 ГПК и чл. 251 ГПК на касатора „Лукс паркет“ ЕООД– в несъстоятелност, като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение