Решение № 2712 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12948/2020 г.

Решение № 2712 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12948/2020 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 237 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена молба от "Пекстон Смолян" ЕООД за отмяна на влязло в сила решение № 2295 от 20.12.2017 г. по адм. дело № 1747/2017 г. на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-16002116002931-091-001/19.12.2016 г. на ТД на НАП, потвърден с решение № 292/25.05.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, в частта му относно установените задължения за внасяне за ДДС за данъчните периоди: м. 12.2014 г. в размер на 2514, 72 лв.; м. 12.2015 г. в размер на 3715, 37 лв.; м. 03.2016 г. в размер на 754, 83 лв., както и в частта му относно допълнително вмененото задължение за корпоративен данък по ЗКПО до размерна от 100, 65 лв. ведно с прилежащите на тази сума лихви за забава за 2014 г. и до размера от 30, 81 лв., ведно с прилежащите лихви за забава на тази сума за 2015 г. В молбата за отмяна, като основания са посочени разпоредбите на чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Молителят излага, че частта на първоинстанционния съдебен акт, която не е обжалвана от дружеството и не е била предмет на касационна проверка при първото разглеждане на спора пред ВАС е останала в сила. Счита, че решение по адм. дело № 1747/2017 г. на Административен съд - Пловдив, противоречи на решение № 15673 от 19.11.2019 г. по адм. дело № 5705/2019 г. на ВАС, както и на окончателното решение № 12601 от 13.10.2020 г. по адм. дело № 5705/2019 г. по описа на ВАС. Излага довода, че предвид постановените решения на ВАС се е създало по смисъла на закона ново обстоятелство и ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при първоначалното разглеждане на спора е нямало как да бъдат известни на страната, както и, че се е създала ситуация между същите страни за същото искане и на същото основание, да се постанови решение (в молбата е посочено, че се има предвид последните две решения на ВАС). Твърди, че при окончателното решаване на спора от ВАС с второто отменително решение се е създала нова фактическа обстановка, която засяга процесните данъчни периоди и попада в хипотезите за отмяна. Претендира се отмяна на решение № 2295 от 20.12.2017 г. по адм. дело № 1747/2017 г. на Административен съд – Пловдив в посочената част и връщане на делото в тази част за ново разглеждане от Административен съд – Пловдив, с даване на задължителни указания за провеждане на ново съдебно следствие и назначаване на допълнителна ССчЕ. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, чрез процесуален представител, оспорва искането за отмяна в писмено възражение от 11.11.2020 г. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, Първо отделение намира, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, в срока по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. От данните по делото се установява, че: С решение № 2295 от 20.12.2017 г. по адм. дело № 1747/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив е отменен по жалба на "Пекстон Смолян" ЕООД, РА № Р-16002116002931-091-001/19.12.2016 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 292/25.05.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, в частта относно допълнително начислен ДДС по реда на чл. 122 ДОПК в размер на 30839, 73 лв. с прилежащи лихви, както и в частта за задълженията по ЗКПО за 2012 г. в размер на 72, 10 лв. и за 2013 г. -58, 07 лв. и съответните лихви, РА е изменен, в частта за задълженията по ЗКПО за 2014 г. от 237, 82 лв. на 100, 65 лв., а за 2015 г. от 321, 58 лв. на 30, 81 лв. и съответните лихви, като жалбата на "Пекстон Смолян" ЕООД е отхвърлена в останалата й част. С решението са присъдени разноски на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част на жалбата. Така постановеното решение на Административен съд – Пловдив е обжалвано от директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, в частта с която РА е отменен и изменен. С решение № 4410 от 03.04.2018 г. по адм. дело № 1665/2018 г. на Върховния административен съд, Първо отделение е постановена отмяна на решение № 2295 от 20.12.2017 г. по адм. дело № 1747/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отменен и изменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16002116002931-091-001/19.12.2016 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 292/25.05.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив и в частта на разноските, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на дадените указания в отменителното решение. В производство по реда на чл. 226 от АПК е постановено решение № 413 от 22.02.2019 г. по адм. дело № 1099/2018 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на "Пекстон Смолян" ЕООД срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16002116002931-091-001/19.12.2016 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 292/25.05.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, в частта на допълнително начисления ДДС в размер на 30 839, 73 лв. и 6 727, 02 лв. лихви и допълнително установения корпоративен данък за 2012 г. в размер на 72, 10 лв. и 27, 26 лв. лихви, за 2013 г. в размер на 58, 07 лв. и 16, 06 лв. лихви, за 2014 г. в размер на 237, 82 лв. и 41, 60 лв. лихви, за 2015 г. в размер на 321, 58 лв. и 23, 50 лв. лихви. С решението дружеството е осъдено да заплати следващите се разноски по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. Решението на административния съд е обжалвано от "Пекстон Смолян" ЕООД, в частта, с която жалбата на дружеството срещу РА е отхвърлена за допълнително начисления ДДС в размер на 30 839, 73 лв. и 6 727, 02 лв. лихви и допълнително установения корпоративен данък за 2012 г. в размер на 72, 10 лв. и 27, 26 лв. лихви, за 2013 г. в размер на 58, 07 лв. и 16, 06 лв. лихви, за 2014 г. в размер на 237, 82 лв. и 41, 60 лв. лихви, за 2015 г. в размер на 321, 58 лв. и 23, 50 лв. лихви., в резултат на което по адм. дело № 5705/2019 г. по описа на Върховния административен съд са постановени два съдебни акта. С първото, решение № 15673 от 19.11.2019 г. по адм. дело № 5705/2019 г. на Върховния административен съд, Първо отделение е постановено обезсилване решение № 413/22.02.2019 г. по адм. дело № 1099/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Пекстон Смолян" ЕООД, против Ревизионен акт № Р-16002116002931-091-001 от 19.12.2016 г., потвърден с решение № 292 от 25.05.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му относно допълнително вмененото задължение за корпоративен данък за внасяне, както следва: до размера от 100, 65 лева, ведно с прилежащите на тази сума лихви за забава за 2014 г. и до размера от 30, 81 лева, ведно с прилежащите лихви за забава на тази сума за 2015 г. и е прекратено производството в тази част. С решението си ВАС е отменил решение № 413/22.02.2019 г. по адм. дело № 1099/2018 г. на Административен съд-Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Пекстон Смолян" ЕООД, против РА, в частта му относно определените задължения по ЗДДС в резултат на начислен ДДС в размер на 30 839, 73 лв., ведно с прилежащите лихви за забава и допълнително установения корпоративен данък за внасяне, както следва: за 2012 г. в размер на 72, 10 лева, ведно с прилежащи лихви в размер на 27, 26 лв., за 2013 г. в размер на 58, 07 лв., ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 16, 06 лв., за 2014 г. в размер на 137, 17 лв., ведно с прилежащата на тази суми лихва за забава и за 2015 г. в размер на 290, 77 лв. и прилежащата на тази сума лихви за забава и делото е внесено в тази част за разглеждане в открито съдебно заседание. Назначена е съдебно-счетоводна експертиза, с конкретно посочени въпроси, като е определен предварителен депозит за вещо лице, дадена е възможност на страните в седмодневен срок да заявят становище по поставените задачи на вещото лице и евентуално да поставят допълнителни въпроси, както и да ангажират нови доказателства, определено е и вещото лице и делото е докладвано на Председателя на Първо отделение за определяне на дата за съдено заседание. В производство по чл. 227, ал. 2 от АПК е постановено второто решение № 12601 от 13.10.2020 г. по адм. дело № 5705/2019 г. на Върховния административен съд, Първо отделение, с което е отменен Ревизионен акт № Р-16002116002931-091-001 от 19.12.2016 г., потвърден с решение № 292 от 25.05.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му относно установените: 1. Задължения за ДДС за внасяне в размер общо на 14 604, 18 лв., ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 3 975, 26 лв. за данъчни периоди 01.01.2013 г. – 31.08.2013 и от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.; 2. Задължение за данък добавена стойност за внасяне за данъчен период месец Септември 2013 г. за разликата от 52, 48 лв. до пълния размер на задължението от 785, 49 лв., ведно със съответните лихви; 3. Задължение за данък добавена стойност за внасяне за данъчен период месец Декември 2013 г. за разликата от 844, 74 лв. до пълния установен размер от 1 750, 98 лв., ведно със съответните лихви; 4. Задължение за данък добавена стойност за внасяне за данъчен период месец Януари 2015 г. за разликата от 59, 45 лв. до пълния установен размер от 614, 35 лв., ведно със съответните лихви; 5. За данък добавена стойност за внасяне за данъчен период месец Декември 2015 г. в размер на 184, 51 лв., ведно със съответните лихви; 6. Допълнително определен корпоративен данък за 2012 г. за разликата от 20, 81 лв. до пълния установен размер на задължението от 72, 10 лв., и лихвите за разликата от 7, 87 лв. до пълния установен размер на задължението от 27, 26 лв.; 7. Допълнително определен корпоративен данък за внасяне за 2013 г. за разликата от 11, 01 лв. до пълния установен размер на задължението от 58, 07 лв. и лихвите за разликата от 3, 04 лв. до пълния установен размер на задължението от 16, 06 лв.; 8. Допълнително определен корпоративен данък за 2014 г. в размер от 61, 60 лв., ведно със съответните лихви и 8. Допълнително определен корпоративен данък за 2015 г. в размер от 10, 52 лв., ведно със съответната лихва за забава, и жалбата е отхвърлена в останалата й част като неоснователна. С решението на страните са присъдени разноски за всички съдени инстанции съобразно уважената и отхвърлената част на жалбата. Предмет на настоящото искане за отмяна е решение № 2295 от 20.12.2017 г. по адм. дело № 1747/2017 г. на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-16002116002931-091-001/19.12.2016 г. на ТД на НАП, потвърден с решение № 292/25.05.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, в частта му относно установените задължения за внасяне за ДДС за данъчните периоди: м. 12.2014 г. в размер на 2514, 72 лв.; м. 12.2015 г. в размер на 3715, 37 лв.; м. 03.2016 г. в размер на 754, 83 лв., както и в частта му относно допълнително вмененото задължение за корпоративен данък по ЗКПО до размерна от 100, 65 лв. ведно с прилежащите на тази сума лихви за забава за 2014 г. и до размера от 30, 81 лв., ведно с прилежащите лихви за забава на тази сума за 2015 г. Следва да се посочи, че така постановеното съдебно решение, в посочената му част, с която жалбата на "Пекстон Смолян" ЕООД е отхвърлена не е обжалвано и не е било предмет на касационна проверка и РА е влязъл в сила в цитираните му по-горе части. Като основания за отмяна на съдебното решение са посочени разпоредбите на чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. В случая, искателят "Пекстон Смолян" ЕООД не представя към молбата за отмяна нови писмени доказателства, като не излага и конкретни доводи за наличието на нови обстоятелства. Влезлият в сила съдебен акт може да бъде отменян по извънредния способ и само на посочените от молителя основания. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК е извънинстанционно средство за контрол върху влезлите в сила съдебни решение, както и за защита срещу влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В настоящия случай не се установява непълнота на фактическия или доказателствен материал, при постановяване на решението, в частта му, чиято отмяна се иска. Това е така, тъй като не са налице нови обстоятелства – факти от действителността, които да са от значение за спорното правоотношение, които макар и да са възникнали до приключване на устните състезания, не са били включени в доказателствения материал по делото, както и не са налице нови такива доказателства по смисъла на нормата на чл. 239, т. 1 от АПК. Всички факти и доказателства, на които се позовава искателят, са били известни от съда. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Съобразно цитираното, нормата изисква противоречието да съществува между актове на еднакво компетентни правораздавателни органи – две съдебни решения, да е между самите актове, а не между мотивите им и да е налице пълно обективно (за едно и също искане и на същото основание) и субективно (между едни и същи страни) тъждество между делата, по които те са постановени. Във връзка с норма на чл. 239, т. 4 от АПК е постановено Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ОСК на ВАС по тълк. дело № 4/2010 г. В мотивите на решението е посочено, че пълен идентитет е налице когато се касае за влезли съдебни решения на една инстанция, между едни и същи страни, с един и същи предмет и основание на които страните са се позовали, са абсолютно еднакви. От анализа на цитираното тълкувателно решение следва, че ако административните дела са на различни инстанции, с различни страни или относно различен предмет, няма противоречие между решенията и отмяната е недопустима. Тълкувателното решение на общото събрание на ВАС е задължително за съдилищата според чл. 130, ал. 2 ЗСВ. В настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като на първо място не са налице два акта на еднакво компетентни правораздавателни органи. А на второ място не е налице тъждество на искането и на основанието. Касае се за съдебни решения на две съдебни инстанции в едно и също производство, като частта от решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила като необжалвано. Следва да се посочи отново, че производството по реда на Глава четиринадесета от АПК представлява извънинстанционен контрол за отмяна на влезли в законна сила съдебни актове на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания за отмяна. Разширително тълкуване на хипотезите на основанията за отмяна е недопустимо. В производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт не се преценяват касационни основания за отмяна на постановено съдебно решение, които според чл. 209 от АПК са: нищожност; недопустимост и неправилност в трите форми на този порок - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, каквито по същество представляват доводите на искателя. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 1, и т. 4 от АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение в посочената му част. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,