Определение № 507 от 17.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3998/2015 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1, във вр. с ал.1 т.2 от ГПК. Образувано е въз основа на две подадени частни жалби от П. Г. В. от [населено място], едната чрез процесуалния представител адвокат С., а другата чрез пълномощника му В. против разпореждане № 4865 от 9.06.2015г. по в.гр.д.№ 2921 по описа за 2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което са върнати касационните му жалби с вх. № 9220 и № 9221 двете от 26.03.2015г. поради просрочие. Счита така постановения акт за неправилен, поради което желае да бъде отменен, а делото върнато на въззивния съд за администриране на подадените жалби. Срещу подадените частни жалби е постъпил отговор, с който се оспорват допустимостта им поради неспазване на изискванията на чл.284 ал.1 т.3 и ал.3 т.1 от ГПК и основателността им. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частните жалби доводи и данните по делото, ги намира за допустими / за тях изискванията на чл.284 ал.1 т.3 и ал.3 т.1 от ГПК са неприложими защото не са касационни, а са по чл.274 ал.2 от ГПК/, но неоснователни поради следното: Настоящият жалбоподател П. В. е бил уведомен за постановения въззивен акт на 24.02.2015г. чрез своя пълномощник Г. В. на посочения във въззивната жалба адрес: [населено място] [улица], а е подал две касационни жалби на 26.03.2015г. С обжалваното разпореждане № 4865 от 9.06.2015г., като е констатирал, че едномесечният срок за обжалване е изтекъл на 24.03.2015г. /вторник/, съдът е върнал жалбите като просрочени. Възражението на жалбоподателя е, че тъй като за съдебното заседание пред въззивния съд е бил призован на адреса на настоящия си процесуален представител адвокат С. в [населено място], съдът е следвало да изпрати съобщението за изготвения акт на същия адрес, а не на този в [населено място]. Счита, че срокът следва да се брои от 4.03.2015г., когато процесуалния представител е бил уведомен от жалбоподателя. В жалбите са акцентира на допуснато от съда нарушение на правото на защита на страната. Настоящият съдебен състав намира постановения акт за правилен, а изложените от жалбоподателя възражения за неоснователни поради следното: В. съд е бил сезиран с две жалби от П. В., подадени от неговия пълномощник /баща/ В. и от процесуалния представител адвокат С., като и двете са с посочен адрес в [населено място]. За проведеното на 9.12.2014г. открито съдебно заседание същият е бил уведомен, както чрез пълномощника В. на адреса в [населено място], така и чрез процесуалния представител адвокат С. по местоработата му – адреса на кантората му в [населено място] [улица]. Последният адрес не е бил посочван като съдебен на жалбоподателя и по делото не е правено искане на този адрес да бъдат изпращани от съда съобщенията за страната. Идентично е положението и пред първата инстанция, където като единствен адрес за призоваване на ищеца П. В. е посочен личния му адрес в [населено място]. Принципът, въз основа на който става връчването на изпращаните от съда съобщения е установен в чл.38 от ГПК и съгласно същия съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Само когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчват съобщенията- съдебен адресат, тогава те се връчват на това посочено лице. В случая както вече беше посочено по-горе, съдебен адресат не е посочен и за страната е приложимо правилото на чл.38 от ГПК. Съгласно чл.39 от ГПК когато страната има пълномощник по делото, връчването се извършва на него. В конкретния случай – страната е имала двама пълномощника и за да изпълни надлежно задължението си, съдът е достатъчно да връчи редовно съобщението на единия / независимо, че в повечето случаи съдът е връчвал и на двамата/. Според настоящият съдебен състав, при положение, че е безспорно, че на 24.02.2015г. жалбоподателя е бил надлежно уведомен за постановения въззивен акт чрез своя пълномощник, на посочения по делото адрес, не може да се счете, че е нарушено правото му на защита, защото е разполагал с предоставения от закона едномесечен срок да организира защитата си. Установените в процеса срокове не могат да се броят от произволно избрана от страната дата, както в случая се твърди, че срока следва да се брои от 4.03.2015г., когато процесуалния представител е бил уведомен от жалбоподателя. Задължение на съда е да следи дали страната е разполагала с предоставеното й от закона право да организира защитата си в едномесечен срок, но не и дали тя ефективно е упражнила това свое право. Когато жалбопадателят е бил надлежно уведомен за акта и за правото си да го обжалва в едномесечен срок, негова е преценката кога и по какъв начин да упражни правото си да организира защитата си, включително и като уведоми процесуалния си представител. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение