Определение № 112 от 14.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 287/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 137821/08.11.2019 г., подадена от адв. Б. Т. - пълномощник на В. Я. Т. против определение № 24367/18.10.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 11442/2018 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на В. Я. Т. за допълване на постановеното по делото решение № 5489/18.07.2019 г. в частта за разноските. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и уважаване на молбата за допълване на решението в частта за разноските. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответните страни - Р. И. Д. и Н. В. Д. не са подали отговори. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе, констатира следното: Частната жалба е против определение, което не подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално недопустима. С решение № 5489/18.07.2019 г., постановено от Софийски градски съд по възз. гр. д. № 11442/2018 г., влязло в сила на 18.07.2019 г., е потвърдено решение № II-73-145 от 13.07.2016 г. по гр. д. № 17191/2012 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Р. И. Д. и Н. В. Д. срещу В. Я. Т. искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищците на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД разделно сумата от 5 625,00 лева - обезщетение за ползване без основание на съсобствения на ищците недвижим имот в [населено място], [улица], ап. 3, при квоти съответно 4/6 за първия ищец и 1/6 за втория ищец, през периода от 22.10.2010 г. - 09.06.2011 г., ведно със законната лихва върху тези сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 09.06.2011 г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 38154/2011 г. по описа на Софийски районен съд. С частната жалба пред ВКС се атакува определението, с което е разгледана молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на решението в частта за разноските. Обжалването на определението за разноски е по реда на обжалване на решението, по арг. от чл. 248, ал. 3 ГПК. Следователно в случай, че решението е необжалваемо, не подлежи на обжалване и определението за неговото допълване или изменяне в частта за разноските. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,