Решение № 214 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4144/2008 г.

Решение № 214 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4144/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на О. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд Хасково /ОС/ по гр. д. № 818/06 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Прието е, че материалноправният въпрос за наличие на предпоставките по чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗМСМА, последната във вр. с чл. 17а от ЗППДОП, на които се позовават страните по спора за собственост върху процесния недвижим имот и процесуалният - за установяването им, са от значение за точното прилагане на закона. В жалбата се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение, иска се отмяната му и да се постанови ново за отхвърляне на иска. Ответникът по жалба "Бетатур" Е. - гр. С., я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е уважен предявеният от "Бетатур" Е. срещу касатора установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 от ГПК. Ищецът е признат за собственик на недвижим имот от 1 126 кв. м./ записан под № 1916 по кадастралния план от 1996 г. и актуван за общински през 2002 г./ като включен в баланса за 1996 г. на праводателя му "ФЗС Инженеринг" ЕАД. Последното, като правоприемник на държавното предприятие "Промишлено строителство" /"ПС"/, на което е предоставен имотът след отчуждаването му от физ. лица през 1973 г., го е придобило на осн. чл. 17а от ЗППДОП. Възражението на ответника, че е собственик на имота на осн. § 7, ал. 1 от ЗМСМА, в сила от 17.09.91 г. е разгледано на основание чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОбС - в сила от 1.06.96 г., според записаното в АОбС от 2002 г. и е прието за неоснователно, при отрицателната предпоставка на ал. 2 на същата разпоредба. Въззивното решение по иска с пр. осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК е допустимо - ищецът избира вида и интензитета на търсената съдебна защита, като възможността да предяви осъдителен иск по чл. 108 от ЗС за имота не изключва предявяването само на установителен за правото на собственост върху него, както е в случая. Изводите на въззивния съд, че ищецът е придобил имота с правоприемство и на осн. чл. 17а от ЗППДОП и чл. 2, ал. 2 от ЗОбС, обаче, са незаконосъобразни и необосновани. В исковата молба ищецът сочи, че е правоприемства имота от ФСЗ "Инженеринг" Димитровград, което е учредено през 1991 г. с активите на СУ "Заводски строежи" /ЗС/ към ДСО "ПС". Процесният имот / в червено - скица на л. 151/ е част от по -голям - дв. място от 3518 кв. м., пл. № 6336, кв. 67, предоставено на ДСО "ПС", след отчуждаване през 1972 г. / АДС от 20.08.73 г., на л. 26/. Построената в имота с държавни средства многоетажна сграда е предоставена за общежитие на СУ "ЗС"/АДС от 5.08.81 г., на л. 25/. Имотът - обособен по посочения в исковата молба начин през 1996 г., е актуван за общински с АОбС от 14.01.02 г., като част от бившия имот № 6336 по кад. план от 1951 и 1971 г. По регулационния план от 1971 г. парцелът, в който е имот № 6336 е отреден за комплексно жилищно строителство. Претендираната сега под № 1916 част от него попада в уличната регулация между кв. 187 - отреден за адм. сграда, хотел и т. н., и кв. 189 - за КЖС, търговия и трафопост / в. л., на л. 200-2002/. Имотът е частично усвоен според устройствения план на града с изградени улици, тротоари и детска площадка; има подземни комуникации; от паркоустройствените мероприятия не са засегнати само 480 кв. м. от него /в. л. на л. 131-2/. Мероприятията са проведени още към 1978 г. - св. К При тези данни въззивният съд е следвало да обсъди възражението на ответника, че е собственик на имота на осн. § 7, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗМСМА, по силата на закона и от влизането му в сила на 17.09.91 г., съответно към този момент да изследва пречките за преминаването на собствеността към общината по ал. 2 на параграфа. За тези пречки - включен ли е имотът, който е с характеристика по ал. 1, в капитала, уставния фонд или води ли се по баланса на праводателите на ищеца, така както са посочени и установени по делото, може да се назначи и служебно счетоводна експертиза - ТР № 1/01 г., тъй като с тях ищецът обосновава правото си на собственост. Данни по делото за водене имота по баланса на праводателя на ищеца ФСЗ "Инженеринг" ЕАД има към 1996 г. Дружеството е правоприемник на ДФ със същото наименование, а фирмата - на СУ "ЗС" - л. 114 и сл. Доказателства, че целият имот е предоставен на последното също няма - арг. от АДС от 1981 г. само за построеното, на л. 25 и от различното отреждане на двете части по плана, съгл. заключение на в. л. В тази връзка, не е изследвано и дали целият имот има характер на прилежащ, обслужващ построената многоетажна сграда терен. Така, като е приел, че в собственост на праводателя на ищеца ФСЗ"Инженеринг" ЕАД, е преминал целия имот - застроена и незастроена част, последната предмет на иска, въззивният съд е постановил решението си при непълни доказателства и необосновани изводи. Това налага отмяната му като неправилно и връщане делото на въззивния съд за изследване предпоставките за правото на собственост на страните по § 7, ал. 1 и 2 от ЗМСМА и чл. 17а от ЗППДОП към релевантния момент - влизане в сила на ЗМСМА, на 17.09.91 г. Поради изложеното и на осн. чл. 293 от ГПК, ВКС на РБ, трето гр. отд.