Определение № 157 от 26.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 968/2016 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по постъпила молба от процесуалния представител на Н.-2004 М О. с ЕИК[ЕИК] за изменение на решение № 137/27.06.2017 г. по т.д.№ 968/2017 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, в частта за разноските. Насрещната страна ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] не е представила писмен отговор по молбата в срока по чл.248 ал.2 ГПК /такъв е постъпил от ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, със същия процесуален представител, съдържащ становище за неоснователност на молбата/. За да се произнесе, съставът на ВКС, ТК, ІІ-ро ТО съобрази следното: Молбата за изменение на съдебния акт в частта относно разноските е депозирана в срока по чл.248 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, при наличие на представен списък по чл.80 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. При повторен преглед на данните по делото се установи съответствие между представения обобщен списък по чл.80 ГПК относно сторените от страната разноски за всички инстанции и доказателствата за извършването им, съдържащи се в кориците на делото: държавна такса за завеждане на иска – 921.80 лв., адвокатски хонорар за първа инстанция – 1 190 лв., държавна такса за допускане на касационно обжалване – 30 лв., държавна такса за разглеждане на касационната жалба – 460.90 лв., адвокатски хонорар за касационната инстанция – 1 190 лв., или общо – 3 792.70 лв., вместо погрешно изчислените в решението - 2 602.70 лв. Доказателствата за заплатено адвокатско възнаграждение отговарят на изискванията на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед горното законните основания за изменение на решението в частта за разноските съобразно направеното искане са налице, поради което и на основание чл.248 ГПК съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение