Определение № 2922 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1970/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Народно читалище „Виртуален свят – 15.11.2004г.“, гр. Благоевград против Определение №306 от 28.01.2026г., постановено по адм.д. № 908/2025г. по описа на Административен съд Благоевград. С оспореното определение е била оставена без разглеждане жалбата на читалището срещу Заповед №125 от 08.05.2024г. на Кмета на Община Благоевград в частта й по т.2.I. I пo т.3.II. За да прекрати производството първостепенният съд е приел, липсата на годен за оспорване предмет, предвид това, че жалбата на Народно читалище „Виртуален свят – 15.11.2004г.“, гр. Благоевград е подадена срещу части от акт, който не подлежи на оспорване, тъй като не засяга пряко права и законни интереси на жалбоподателя, а има подготвителен характер за реализиране на производство, в което жалбоподателят може да участва и чийто краен акт подлежи на оспорване, в случай че е неблагоприятен. Приел е също, че оспорващият не разполага с правен интерес от оспорването, отново с аргумента, че оспорените части от Заповедта не засягат пряко негови защитими права и интереси, поради което жалбата е била оставена без разглеждане на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК, а производството по делото е било прекратено. Жалбоподателят аргументира жалбата си с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, тъй като същият нямал право след приключване на устните състезания да прекратява производството, вместо да се произнесе по същество. Изразява несъгласие с изложените от страна на съдебния състав основания за недопустимост на жалбата, възразява, че прекратяването е в нарушение и на извършеното разделяне на производствата, тъй като прекратяването не обосновава разделянето им, счита постановеното като отказ от ефективен съдебен контрол. На последно място излага и аргумента, че е претендирал и нищожност на оспорената част от заповедта, поради което при всички случаи съдебният състав е следвало да се произнесе по това възражение – касационни основания по чл.209, т.2 и т.3 АПК. Искат отмяната му и връщане на делото за продължаване на производството в прекратената част. Ответникът – Кмет на Община Благоевград не изразява становище по оспорването. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна в лицето на читалището, което е било страна в първоинстанционното производство, като за него съдебният акт се явява неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Но разгледана по същество, същата се явява неоснователна. С обжалваното определение, съдът е оставил без разглеждане жалбата на частния жалбоподател „Виртуален свят – 15.11.2004 г.” против заповед № 125 от 08.05.2024г. на Кмета на Община Благоевград в частта й по т.2.I. I пo т.3.II. като недопустима, поради липса на предмет, тъй като актът не подлежи на оспорване и е изрично изключен като индивидуален административен акт, според разпоредбата на чл. 21 от АПК, както и поради липсата на правен интерес от страна на жалбоподателя, тъй като оспорените части от заповедта не засягат пряко негови права и интереси. Определението е правилно. Развитите от първоинстанционния съд мотиви за недопустимост на производството, както поради липса на годен за оспорване предмет, така и заради липсата на правен интерес от оспорването й от страна на частния жалбоподател, са правилни. Доводите, изложени от страна на първоинстанционния съд се възприемат от настоящата касационна инстанция. Индивидуалният административен акт е властническо волеизявление на компетентен орган, с което се създават права и задължения или се засягат права и законни интереси на адресатите на същия. В конкретния случай, Административен съд – Благоевград правилно е приел, че с обжалваната заповед не се създават права или задължения или непосредствено не се засягат права или интереси на отделни граждани или организации, тъй като със същата се организира сформирането на комисията по чл. 23 от Закона за народните читалища, която взима решение за разпределяне на годишната субсидия на читалищата. Със самата подготовка за сформиране на комисията по чл.23 ЗНЧ производството по разпределение на годишната субсидия е в начален етап, в който нито могат да бъдат засегнати пряко права и интереси на страните, нито същите разполагат с правен интерес от оспорване на тези процесуални действия. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.5 АПК, не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, които са част от производството по издаване на административен акт, освен ако със закон е предвидено друго. Именно от тази норма се извежда принципът, че подготвителните (вътрешнопроизводствени) актове не подлежат на самостоятелно оспорване, тъй като: не създават самостоятелно права или задължения, не засягат пряко и непосредствено права, свободи или законни интереси и представляват етап от процедурата по издаване на крайния административен акт. Такива пороци могат да се релевират едва при оспорване на крайния административен акт. Законосъобразно съдът е приел, че наличието на годен за атакуване административен акт е процесуална предпоставка за образуване на административно производство от категорията на абсолютните, като липсата му води до недопустимост на съдебноадминистративното производство съгласно чл. 159, т. 1 и т.4 от АПК. Ирелевантни са възраженията на частният жалбоподател за фазата в която оспореният акт е бил постановен. Същият касае допустимостта на подадената жалба, който въпрос е преюдициален спрямо този за решаването на спора по същество и може да се повдига служебно във всяка фаза на производството. Обстоятелствата около разделяне на предмета на първоначалната жалба в две отделни производства касае вътрешносъдебната организация, по усмотрение на докладчика и не подлежи на самостоятелно оспорване. Необосновано е и възражението за отказ от съдебен контрол, доколко допуснатите при сформиране на комисията слабости подлежат на оспорване след постановяване на крайното решение на същата, а що се отнася до възраженията за нищожност, обосновани от частния жалбоподател, те могат да бъдат излагани единствено по отношение на годен за оспорване административен акт. В случай, че допуснатото нарушение е толкова тежко колкото претендира това читалището, то същото би могло да се отрази върху валидността и на крайния за производството административен акт. Воден от горното, Върховният административен съд - трето отделение,