Определение № 341 от 30.07.2025 г. на ВКС по н. д. № 678/2025 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.44, ал.1 от НПК по повод спор за подсъдност между РС- Казанлък и РС - София, повдигнат от последния. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, счете за установено следното: Повод за сезирането първоначално на РС – Казанлък по нохд № 1168/24 г. е станал внесеният обвинителен акт срещу Г. Т. Г. за престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, от фактическа страна изразяващо се в ползването на неистински официален документ в два случая, обединени от общи обективни и субективни признаци на територията на гр. Вунсторф и гр. Хановер, Федерална Република Германия. С определение от проведено разпоредително заседание на 11.03.2025 г. съдът е установил, че подсъдимият се намира в затвор в Германия за изтърпяване на присъда от 06.05.21 г. до 06.05.27 г., което препятства желаното му участие в процеса, но с оглед изпратена негова молба и в присъствието на служебен защитник е счел за компетентен да разгледа делото РС – София, на когото е изпратил същото. Необходимостта от разглеждане на делото от СРС е мотивирана с оглед констатациите за неустановено местонахождение на подсъдимия на територията на гр. Мъглиж, където само е регистриран настоящият му адрес и на база неговото изявление за местоживеенето му по постоянен адрес съвместно с негови близки (майка и брат) на територията на гр. София. Със сезиращото касационната инстанция разпореждане от 14.07.2025 г. по нохд № 4029/25 г. на съдията - докладчик от СРС е прието, че фактическото местопребиваване на подсъдимия на територията на гр. София също не е установено и дори е опровергано с оглед задържането му в Германия, където се е намирал от 2020 г., както и въз основа на предоставеното сведение от майка му, (живуща на различен адрес от посочения като постоянен такъв за Г.), че не поддържа връзка със сина си и не може да предостави информация за него. Въз основа на това е отчетена неприложимостта на разпоредбата на чл.37, ал.1, т.2 от НПК, определяща за компетентен съд, този по местоживеене на лицето, а на основание т.3 на цитираната норма е прието, че делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство. В случая тази фаза на производството е приключила в РП- Стара Загора, ТО- гр. Казанлък. Поради това е повдигнат настоящият спор за подсъдност. При така проследената по делото фактология, ВКС счете, че компетентен да разгледа обвинението срещу Г. Т. Г. – български гражданин с обвинение за извършено престъпление в чужбина, е РС – Казанлък, където е бил внесен изготвеният обвинителен акт. Местонахождението на лицето не е било установено на нито един от регистрираните му адреси в България, което е станало и причина за задочното провеждане на досъдебното производство спрямо него, започнато и приключено от РП- Стара Загора, ТО- гр. Казанлък. Изначално изясненото по несъмнен начин пребиваване в затвор в Германия, където са били изпращани за връчване книжа чрез европейска заповед за разследване, поставя въпроса за осигуряване на участието му в процеса, но не и възможност за промяна на местно компетентния съд по искане на страна в производството, както правилно е счел и СРС. С оглед разпоредбата на чл.37, ал.1, т.3 от НПК делата за престъпления, извършени в чужбина са подсъдни на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство, когато не са налице предходните хипотези, касаещи не просто адресно регистриране на местонахождение, а изяснено относително продължително фактическо пребиваване на лицето на адрес в страната (по т.2), както и реализирането на престъплението от чужденец или в съучастие с такъв (по т.1). Позоваването на така уредената компетентност от страна на СРС е правилно и обосновано с посочените в конкретния случай значими обстоятелства (за липсващата понастоящем фактическа обвързаност на лицето с който и да е адрес в страната), налагащи разглеждането на делото от РС – Казанлък, който вече веднъж е повеждал разпоредително заседание и е връщал делото в предходна фаза за отстраняване на прието за допуснато процесуално нарушение. Предвид изложените съображения и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение