Определение № 7210 от 12.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9666/2023 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, наименувана „искане“ от 02.04.2024 г., подадена от процесуалния представител на Българска народна банка /БНБ/, с която се иска съдът да измени решението си по делото относно направените от страната разноски, като присъди поисканото в хода на съдебното производство адвокатско възнаграждение, по което искателят е бил ответник. Производството по делото е започнало по касационна жалба на С. М. С. срещу решение № 4659 от 12.07.2023г. постановено по адм. дело № 10614/2020г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлен иска ѝ срещу Българската народна банка за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 806 697,80 лева, която сума представлява разликата между неизплатеното платежно нареждане и изплатения гарантиран депозит. С постановеното по делото решение № 3499 от 21.03.2024 г. Върховният административен съд e оставил в сила решението на АССГ. Върховният административен съд намира, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си съдът не е присъдил на ответника разноски по делото, тъй като такива не се дължат, предвид изхода на процесния спор и законодателната уредба към момента на образуване на делото. В чл. 10 ЗОДОВ се съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Тази изрична законова регламентация на отговорността за разноски изключва приложимостта на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, която регламентира възможността ищеца да заплати на ответника възнаграждение, ако е бил защитаван от адвокат или юрисконсулт, съгласно разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗОДОВ се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила / ДВ, бр. 94 от 2019 г./, като неприключилите до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последващо въззивно или касационно обжалване. В случая исковата молба е била подадена на 19.06.2017г., преди влизане в сила на разпоредбата на чл.10 ал.4 от ЗОДОВ, с оглед на което и на основание § 6 от ПЗР на ЗОДОВ същата е неприложима в настоящия случай. При този изход на спора, искането за изменение на решението, в частта за разноските е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,