Определение № 4527 от 10.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1054/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. А. срещу решение №3299 от 21.06.2023 г., постановено по в. гр. д. №10071 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, II „А“ въззивен състав, с което е потвърдено решение №20146502 от 25.06.2021 г. по гр. д. №33257 по описа за 2020 г. на Софийския районен съд, III ГО, 87-ми състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от А. И. А. срещу „Глобал Кънстръкшън“ АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението му, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за заплащане на 19 680 лв. обезщетение за оставането му без работа. Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали е възможно в един и същи ден по същество сключването на втори трудов договор за същата длъжност и при същите условия с клауза за изпитване. Ответникът по жалбата „ГБС Глобал Кънстръкшън“ ЕАД застъпва становището, че няма предпоставки за допускане на решението на Софийския градски съд до касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: В исковата си молба А. А. е поискал да бъде отменено прекратяването на трудовия му договор в срока на изпитване, тъй като тази клауза е недействителна. Изложил е аргументи, че основният трудов договор между работника или служителя и работодателя може да бъде само един. В конкретния случай първоначално е сключен безсрочен трудов договор за пълен работен ден за изпълнение на определена работа. Сключването в един и същи ден по същество на втори трудов договор за същата длъжност и при същите условия чрез клаузата за изпитване е недопустимо според цитираната от него практика на ВКС. В отговора на исковата молба работодателят е оспорил предявените искове. Заявил е, че клаузата за изпитване в първоначалния трудов договор от 30.01.2020 г. е действителна и с допълнително споразумение от 6.03.2020 г. страните са постигнали само съгласие за промяна на длъжността. Софийският районен съд е приел, че клаузата за срок за изпитване е уговорена още при сключване на първоначалния трудов договор, а не след това, поради което е действителна и е отхвърлил предявените искове за отмяна на уволнението, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на 19 680 лв. обезщетение за оставането на ищеца без работа. Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционното решение. Счел е, че не е налице хипотеза на втори договор за една и съща длъжност с включена клауза за изпитване, сключен в един и същи ден с първия договор. С допълнителното споразумение между страните е променено само наименованието на длъжността, без да се изменят съществено трудовите функции. Ето защо цитираната от ищеца практика на ВКС не е приложима за случая, клаузата за изпитване е действителна и прекратяването на трудовия договор на това основание е законосъобразно. Според касатора въззивното решение е очевидно неправилно, защото съдът е приел, че е допустимо да бъдат сключени два трудови договора за една и съща длъжност/един безсрочен и един с включена клауза за изпитване/ в един и същи ден. В мотивите си обаче въззивният съд е приел точно обратното-че няма два договора с различно съдържание, сключени в един и същи ден. Освен това не се установява съдът да е допуснал грубо нарушение на правилата на формалната логика при формулиране на своите фактически и правни изводи, нито да е приложил правна норма противно на нейния смисъл или да се е позовал на несъществуваща правна норма. Ето защо на това основание касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Във въпроса, по който желае допускане на касационно обжалване, ищецът отново е повторил твърдението си в исковата молба, че в един и същи ден са сключени два договора, в единия от които не е била включена клауза за изпитване. Съдилищата обаче са констатирали, че не съществуват два първоначални договора от 30.01.2020 г. с различно съдържание. Ищецът е приложил към исковата молба ксерокопие от този договор, в който е пропуснато съдържанието на т.2.3, уреждаща клаузата, но работодателят е представил документа в цялост и представителят на работника не го е оспорил. При това положение въпросът на касатора не съответства на установената фактическа обстановка, поради което не е от значение за изхода на спора, не е бил разрешаван от въззивния съд и не може да послужи за допускане на касационно обжалване. Затова няма и противоречие между въззивното решение и решения № 178 от 18.02.2000 г. по гр. д. № 1132/99 г. на III ГО и №581 от 10.12.2010 г. по гр.дело №869/2009 г. на IV ГО на ВКС, които разглеждат случаи на включване на клауза за изпитване в съществуващ безсрочен договор и сключване на два различни договора в един и същи ден, единият от които е с такава клауза. Решения № 338 от 27.09.2011 г. по гр.дело №64/2011 г. на IV ГО и № 765 от 11.01.2011 г. по гр.д.№ 228 по описа за 2010 г. на ІІІ ГО съдържат принципното разбиране, че за една и съща работа може да се сключва само един договор с клауза за изпитване и ново изпитване е възможно за друга, съществено различна трудова дейност. В настоящия случай нито се твърди, нито се установява да е извършено повторно изпитване за същата длъжност. Няма отношение към спора и другата цитирана от касатора практика на ВКС. В решение № 259 от 9.10.2014 г. по гр.д. № 776 по описа за 2014 г. се изяснява, че уговорката за изпитване не прави трудовия договор срочен, а в решение № 284 от 7.10. 2011 г. по гр. дело № 1154/2010 г. на IVГО се тълкува забраната на чл.67, ал.3 от КТ за превръщане на безсрочното трудово правоотношение в договор за определен срок без изричното желание на работника. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска. При този изход на спора жалбоподателят следва да заплати на „ГБС Глобал Кънстръкшън“ ЕАД 3 633,48 лв. разноски за настоящото производство. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение