Определение № 249 от 05.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2243/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 10274 от 10.05.2022г., подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез пълномощника адв. В. В., против разпореждане № 1604/09.05.2022г., постановено по ч.гр.д. №835/2022г. на Софийския апелативен съд, 10 състав, с което е върната частна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД с вх. № 9248 от 26.04.2022г., подадена против определение №1102/21.04.2022г. по ч.гр.д. №835/2022г. на САС. Жалбоподателят смята, че разпореждането е неправилно и иска отмяната му. Сочи, че определението на САС от 21.04.2022г., с което се оставя без разглеждане молба на банката за замяна на допуснато обезпечение е акт, който прегражда развитието на делото, поради което и на основание чл. 274, ал.1, т.1 ГПК подлежи на обжалване. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: Софийският градски съд е бил сезиран с иск по чл. 177, ал.1 ЗЗД, предявен от „Лион Инвест Груп“ АД против „Леон Трейдинг“ ООД за сумата 207 803,83 лева, представляваща увеличената стойност на имот на ищеца, който имот е ипотекиран в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД (конституирана като трето лице помагач на страната на ответника) за обезпечаване на парично задължение на „Леон Трейдинг“ ООД към „ПИБ“АД. По искане на ищеца е допуснато обезпечение на предявения иск чрез спиране на принудителното изпълнение по всяко изпълнително производство, образувано по изп.лист от 18.02.2013г., издаден по ч.гр.д. № 2503/2013г. на РС-Пловдив и по изп.лист от 15.02.2013г., издаден по ч.гр.д.№2504/2013г. на РС-Пловдив върху подробно описан поземлен имот с идентификатор 56784.525.60 по КККР на Пловдив, заедно с построените в имота сгради. По повод молби от 01.09.2021г. и 16.12.2021г., подадени от „ПИБ“АД, с определение № 260732 от 02.02.2022г. съставът на СГС, на основание чл. 398 ГПК, е допуснал замяна на допусната обезпечителна мярка със следната обезпечителна мярка: спиране на изпълнителните действия по всяко изпълнително производство, образувано по изп.лист от 18.02.2013г., издаден по ч.гр.д. № 2503/2013г. на РС-Пловдив и по изп.лист от 15.02.2013г., издаден по ч.гр.д.№2504/2013г. на РС-Пловдив, изразяващи се в разпределение по реда на чл. 460 ГПК на сумата 207 803,83 лева, която би се получила в резултат на публичната продан на подробно описания недвижим имот с идентификатор 56784.525.60 по КККР на Пловдив, заедно с построените в имота сгради. Правният интерес на банката да сезира съда с искания касаещи допуснатото обезпечение е обоснован в определение № 295 от 15.07.2020г. по гр.дело № 974/2020г. на ІІІ ГО на ВКС. Определението на СГС за замяна на първоначално наложените обезпечителни мерки е обжалвано от ищеца „Лион Инвест Груп“ АД и с определение от 21.04.2022г. по ч.гр.д. №835/2022г. Софийският апелативен съд е обезсилил първоинстанционното определение и е оставил без разглеждане молбите на „ПИБ“АД за замяна на обезпечението. Срещу определението на САС е подадена от „ПИБ“АД частна жалба с вх.№ 9248/26.04.2022г., която с атакуваното разпореждане № 1604 от 09.05.2022г. е върната, като недопустима-подадена против неподлежащ на обжалване съдебен акт. Настоящият съдебен състав намира, че изводите на САС, направени в атакуваното разпореждане, са правилни. Обезпечителното производство е двуинстанционно - ТР № 1 от 21.07.2010г. по тълк.дело № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, като постановените в рамките на такова производство въззивни определения подлежат на касационно обжалване само по изключение - в случаите по чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, когато въззивният съд допусне обезпечение след отмяна на първоинстанционно определение, с което е отказано първоначално допускане на такова. Следователно по отношение на всички определения в обезпечителното производство, включително по допустимостта на заявеното искане, не е предвидено обжалване пред Върховния касационен съд на Р България. Следва да бъде посочено и, че правото на банката да сезира съда с искания, касаещи допуснатото обезпечение се ограничава до обжалване на определението, с което е допуснато обезпечение и то само в случаите, в които е засегната имуществената й сфера. В този смисъл е и цитираното от жалбоподателя определение № 295 от 15.07.2020г. по гр.дело № 974/2020г. на ІІІ ГО на ВКС. В случая, със заявеното искане „ПИБ“ АД-трето лице помагач на страната на ответника по иска с правно основание чл. 177 ЗЗД за замяна на допусната обезпечителна мярка спиране на изпълнението, се предявяват чужди права, което е недопустимо в гражданския процес, освен в изрично предвидените в закона случаи. Поради изложеното частната жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение, а атакуваното с нея разпореждане, следва да се потвърди. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на ІV ГО