Определение № 7975 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4399/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. П. Т., гр. София срещу Определение № 9633 от 11.03.2026 г., постановено по адм. дело № 2075/2026 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу отказ за изплащане на държавна компенсация за м. декември 2025 г. на сина му – М. С. Т., обективиран в уведомление, получено на 12.01.2026 г. по електронна поща, и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост– отменителни основания по чл. 209, т. 3, във вр. с чл. 236 АПК. Посочва, че Разпореждане от 25.02.2026 г. е получено от него на 10.03.2026 г. и в указания от съда срок е представил уточнение, с което е изпълнил дадените му указания, като е отстранил посочените нередовности. Прави уточнение, че оспорва неизплатена държавна компенсация за неприети деца в детски ясли за месец декември 2025 г. за детето му М. С. Т., който отказ не е обективиран в изрично уведомление от Столична община (СО) – район „Възраждане“, а е виден в профила му в единния портал на СО „ИСОДЗ, ПГУ и първи клас“. Твърди, че на дата 12.01.2026 г. е одобрено и изплатено обезщетение за посещаване на частна детска ясла единствено за месец ноември 2025 г. в размер на 296,55 евро, вместо пълната сума от 559,10 евро за месеците ноември и декември 2025 г. Иска се обжалваното определението да бъде отменено и делото да се върне на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на спора по същество. Ответникът по частната жалба – Кметът на СО – Район „Възраждане“ не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното определение, административният съд е оставил без разглеждане жалбата на С. П. Т. срещу отказ за изплащане на държавна компенсация за м. декември 2025 г. на сина му – М. С. Т., обективиран в уведомление, получено на 12.01.2026 г. по електронна поща и е прекратил производството по делото. При постановяване на процесния акт, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 159, т. 1 и 4 АПК, тъй като жалбоподателят, в дадения срок, не е изпълнил указанията, посочени в разпореждане от 25.02.2026 г. Изложени са мотиви, че към момента на постановяване на съдебния акт, от оспорващия не е конкретизиран обжалвания акт. Развити са съображения, че с представеното уведомлението не се отказва изплащане на сума за м. декември 2025 г., поради което не е налице правен интерес за оспорване на същото, което е изцяло с положителен за жалбоподателя резултат. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. С разпореждане от 25.02.2026 г. по адм. д. № 2075/2026 г. по описа на АССГ, съдът е оставил без движение жалбата на С. П. Т., като е дал указания, в 7 - дневен срок от получаване на съобщението, да се представят доказателства за внесена държавна такса в размер на 5,11 евро по сметка на АССГ, както и да се конкретизира кой индивидуален административен акт, на кой административен орган, от коя дата и при какви пороци се оспорва. От приложеното по делото съобщение се установява, че Разпореждане от 25.02.2026 г. е получено лично от С. П. Т. на 10.03.2026 г. Съобразно правилата на чл. 60, ал.5 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК определеният 7 - дневен срок е започнал да тече на 11.03.2026 г. и би следвало да е изтекъл на 17.03.2026 г. (вторник, присъствен ден). От представените към частната жалба доказателства се констатира, че с Уточнение от 16.03.2026 г., регистрирано в деловодството на АССГ, С. П. Т. е изпълнил указанията на съда. По делото на л.23 е налична квитанция за платена държавна такса в размер на 5, 11 евро (пет евро и единадесет евроцента). Към молбата – уточнение са представени копие от заявление вх. № РВЕ25-КМ01-92, копие от получено съобщение по електронната поща и извадка от 12.01.2026 г. от профила на С. П. Т. в единния портал на Столична община „ИСОДЗ, ПГУ и първи клас“, в които като коментар изрично е посочено, че е одобрена сума за м. 11.2025 г. в размер на 296.55 евро. Релевирани са възражения, че претендираната сума не е изплатена и към момента на подаване на оспорването, във връзка с което жалбоподателят навежда твърдения за наличие на правен интерес. При така установените обстоятелства, се налага изводът, че обжалваното определение е постановено преди изтичане на дадения от съда, 7 - дневен срок от получаване на съобщението, за отстраняване на нередовности на жалбата. Произнасянето в периода на установения процесуален срок за отстраняване на нередовности е самостоятелно основание за незаконосъобразност на обжалваното определение. Предвид изложеното, обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на процесуалните действия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл.236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение